Продажници на рóдината, тежки защитници на „Америка за България“, соросоиди и грантови либерасти с поне 2-3 любовника от същия пол...

Още от вторник започна артилерийска подготовка срещу последната точка от предстоящото заседание на Висшия съдебен съвет, именувана № 56. А това в началото са утрешните опорни точки, които не е трудно да се прогнозират, с оглед на познатия дефицит на въображение в някои медийни корпулентни кръгове.

Вносителите са – познайте кои: дългогодишната представляваща ВСС Соня Найденова, която в рамките на едночасов блицкриг се раздели с поста, след като започна да дава интервюта от рода „Жал ми е за нас“ по повод случващото се в Съвета.

Калин Калпакчиев – любимец № 1 на едни 90 % от българсдките медии, които демонстрират единодушно мислене (с извинение за думата) и писане и публикуват срещу враговете си еднакви неверни СМС-и и колажи с мъжки задни части на неизвестен собственик.

Галина Карагьозова от парламентарната квота (ех, къде гледа навремето, Фидосова?!), която е любима на ресорните журналисти като един от най-големите мъже в Съвета. Именно тя миналата седмица не се посвени да каже, че вече влиза на заседания с хапче против повръщане.

Юлия Ковачева, която също не пропуска да опонира на колегите си от прословутото 12-13-членно бетонно мнозинство. 

Самата точката звучи така:

56. Проект на решение за становище на Висшия съдебен съвет по въпроси на независимостта на съдебната власт и: правото на магистратите да участват в дебати по националната съдебна политика, правото на магистратите да участват в обществения живот, външното финансиране /не от държавния бюджет/ на магистрати, на органи на съдебната власт и на съсловни организации на магистрати.

Всъщност, ако не четете малоумни опорни точки, може и да решите, че просто се апелира към артикулиране на някакви правила веднъж завинаги - единно становище на Съвета, за да е ясно докъде е доброто и откъде лошото. Четиримата вносители дори не са написали текст на въпросното проектостановище, а за финалния вариант оставят свобода на колегите си, след като се състои въпросната дискусия. Те внасят мотиви – кое налага нуждата от подобно решение на Съвета:

През миналите месеци бяха проведени множество публични дискусии, свързани с провежданата съдебна реформа и промените в законодателството. В тази връзка бяха направени резлични изявления и коментари в общественото пространство, включително от членове на ВСС, по повод изразени позиции от магистрати по актуални въпроси на съдебната реформа. Като дискусионни се откроиха въпросите могат ли магистратите да изразяват публично мнение по политиките на държавната власт и управление, начинът и формите на заявяване на позиция, както и финансирането на съдебната власт и съсловните организации с извънбюджетни средства...

Изясняването на този въпрос е от ключово значение за независимостта на магистратите, за защита на основните им права – правото на свободно изразяване на мнение, правото на личността на свободна изява...

ВСС е призван по Конституция да защитава независимостта на магистратите и в този контекст следва да им даде увереност, че могат свободно да изразяват мнението си в съответствие с основни конституционни права, пише в мотивите на четиримата, с които Клуб Z разполага.

По повод финансирането се припомня, че не съществуват нормативни ограничения за това, освен когато магистрат получава възнаграждение по договор или по друго правоотношение. И че от години органите на съдебната власт, отделни магистрати, както и съсловните организации получават финансиране „от други държави и различни организации в подкрепа на професионалното обучение, обмен на добри практики и информация, повишаване на институционалния капацитет и пр.“ (например не е ясно защо споменатите медии мълчат, че огромната част от нещата в правосъдната система се случват по Норвежкия финансов механизъм и никой не реве, че жертваме родината пред норвежкия империализъм, б.р.)

Поради това считаме, че ВСС следва да изрази становище счита ли и в кои случаи, че такова финансиране накърнява независимостта на съдебната власт, завършват четиримата.

Те прилагат 17 странично становище от 2002 г. по въпроса на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС). В него между другото се казва:

Съдиите не трябва да бъдат изолирани от обществото, в което живеят, тъй като съдебната система може да функционира правилно само ако съдиите имат връзка с действителността. Нещо повече, както гражданите, така и съдиите се ползват с основните права и свободи, защитени по-специално от Европейската конвенция за защита правата на човека (свободно изразяване на мнение, религиозна свобода, и т.н.). Затова те общо взето трябва да бъдат свободни да участват по техен избор в дейности извън професионалните.

Цялото становище на КСЕС може да прочетете на български тук. 

Четиримата дори предлагат същинското становище да изготвят Етичната комисия (оглавявана от Ясен Тодоров, б.р.) комисията срещу конфликт на интереси (с шеф Незабравка Стоева) и Инспектората на ВСС. 

Познайте дали ще мине точката?