Австрия тества търпението на Европейската комисия със сепаративни действия срещу миграционната криза, в които се опитва да въвлече и България и които все повече изчерпват търпението на Брюксел. Това вече прозира и през все още дипломатичния тон на Европейската комисия. 

“Ние сме загрижени, че някои държави-членки действат извън рамката, по която сме се споразумели”, каза днес нейна говорителка по повод дневните тавани от 3 200 влизащи мигранти и 80 кандидати за убежище, които Австрия въведе миналия петък.

Комисията е недоволна и че във Виена утре са поканени на сепаративна среща Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения, дни след като председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер вечеря в Брюксел с тях по същият повод.

Поканата е отправена от вътрешната министърка Йохана Микл-Лайтнер и от външния министър Себастиан Курц. Не е ясно дали властите в София са я е приели и кой ще участва от тяхна страна. 

“Знаем за тази среща. Комисията също няма да участва”, каза днес говорителката по въпросите на миграцията в Комисията Наташа Берто.

“Ние искаме всички държави по маршрута (на мигрантите – б.а.) да си сътрудничат заедно”, коментира тя по повод на това, че Гърция не е поканена.

Еврокомисарят по миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос заяви миналия петък, че въведените от Австрия тавани са “в ясно нарушение на международните ѝ задължения”.

Австрийските власти аргументират действията си с това, че Гърция пропуска много незаконно влезли в ЕС, които през западните Балкани стигат до Централна Европа. Миналата година Австрия е получила 90 000 молби за убежище при бюджет предвиден за 35 000.

Освен това австрийците заявяват, че са принудени да търсят национални решения срещу кризата, когато европейските – за организирано преместване на мигранти от Гърция и Италия и за презаселването на бежанци от лагери в Турция – не работят.

Комисията "е в диалог с Австрия за мерките, които те вземат”, каза Берто. Те ще бъдат предмет на разисквания и на Съвет на министрите на вътрешните работи в Брюксел в четвъртък, ден след срещата във Виена. 

ЕС даде на 12 февруари на Гърция три месеца да подобри контрола по границите си. Ако тя не се справи, останалите страни от Шенгенската зона могат да я изолират, използвайки член в граничния си кодекс, който позволява при постоянни и сериозни слабости на външна граница на зоната, контролът по нейни вътрешни граници да бъде възобновен за две години.

Опитът на Виена за сепаративно регионално споразумение за спиране на мигрантите, заобикалящо приетите досега от ЕС решения, следва подобен на държавите от т.нар. Вишеградска четворка (Чехия, Словакия, Унгария и Полша) миналата седмица, където бе поканен българският премиер Бойко Борисов.

Той отказа да приеме помощ от тях, за да построи ограда по южните български граници, но по-късно се изказа скептично и за решенията вземани на европейско ниво.