СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН –  Колекционерът на картини Корнелиус Гурлит, в чийто апартамент в Мюнхен бяха открити 1406 платна за над 1 милиард евро, почина днес след обед на 81 години в дома си.  Това съобщи днес Щефан Холцингер, говорител на Гурлит.
Корнелиус е син на Хилдебранд Гурлит, търгувал по време на Третия райх с картини, включително такива, заграбени от евреи. След смъртта му през 1956 г. синът Корнелиус поема отговорността да пази бащиния завет – да не допусне колекцията да се разпилее.

Ценната сбирка беше открита при обиск в дома му през февруари 2012 г. Тогава прокурори и следователи се натъкнаха на творби на Пикасо, Шагал, Матис, Макс Либерман, Емил Нолде, Дюрер, Реноар и други майстори.

Гурлит отричаше баща му да е имал нещо общо с нацистките грабежи. Самият той само съвестно е пазил десетилетия наред наследеното от баща си. Преди година колекционерът заяви:

"Нищо и никого в живота си не съм обичал повече от картините си." Той призна също, че дори не е докосвал жена, неговата любов били единствено платната.

Както Клуб Z съобщи, в началото на април Гурлит, федералното правителство в Берлин и правосъдното министерство на Бавария се споразумяха колекцията да бъде изследвана от експерти. Гурлит се съгласи да предаде доброволно всички картини, за които се докаже, че са били насилствено отнети от евреи. Останалите платна трябваше да му бъдат върнати. Това той не дочака.

Веднага след съобщението за кончината му баварският министър на културата Моника Грютерс оповести:

“Остава заслугата на Корнелиус Гурлит, че той като частно лице пожела да се издирят  законните наследници и да се намери справедливо решение за съдбата на колекцията. За тази си стъпка той заслужи признание и респект.”

Гурлит страдаше от години от сърце, през последните месеци състоянието му се е влошило. Според говорителя му наскоро е претърпял сърдечна операция. След като се почувствал зле в клиниката, той е пожелал да бъде изписан, за да издъхне в дома си. Това е станало в  присъствието на лекар.

Каква е сагата с колекцията за над 1 милиард евро?

Тя започва да се разплита на 22 септември 2010 г. На тази дата германски митничари проверяват бърз влак, пътуващ от Цюрих за Мюнхен. Около 21 ч те откриват у пътник 9000 евро. Сумата е под позволените за пренасяне през граница 10 000 евро. Въпреки това митничарите са подозрителни. Съставен е протокол, вписано е и името на приносителя – Корнелиус Гурлит, тогава на 77 години.

При опит обаче впоследствие той да бъде издирен за показания, властите не могат да го открият. Няма го в адресните регистри, не е здравно осигурен, не получава и пенсия. Открит е едва през февруари 2012 г. При извършен обиск в апартамента му в Мюнхен на 28 февруари с. г. в жилището са намерени 1406 картини. Още от пръв поглед става ясно, че това са ценни творби на именити майстори. Започва да тече следствие. Корнелиус Гурлит е заподозрян в укриване на заграбени от нацистите картини, собственост на евреи.

Всичко се пази в най-строга тайна до 3 ноември м.г., когато сп. “Фокус” излезе с публикация, която отекна в Германия като атомна бомба. Прокуратурата в Аугсбург бе принудена да даде пресконференция. Малко по-късно за пръв и последен път пред “Шпигел” проговори и Корнелиус Гурлит. 

На 28 февруари 2012 г. заранта той изтръпва – разбиват вратата на жилището му. Жегва го мисълта, че крадци ще посегнат на смисъла на живота му - колекцията от картини. Неканените гости са прокурори, следователи и митничари –  30 души. Те нахълтват в неговия свят и остават там цели 4 дни. Опаковат картините, от които само 121 са с рамки и ги изнасят. Корнелиус е свит в един ъгъл, наредено му е да мълчи.

Част от колекцията на Корнелиус Гурлит.

Кошмарът приключва на 3 март м. г. или може би точно тогава започва. Очите на възрастния мъж се пълнят със сълзи, когато се взира в оголелите стени, където до скоро са били любими негови картини, зеят празни и шкафовете, в които е съхранявал съкровището си. Цари пустота – в апартамента и в душата му. Години наред е разговарял само с картините си. Те са били единствените му приятели през десетилетията самота.

Телевизор няма, а и радиото вече не включва, за да не чува какъв престъпник е бил баща му, търгувал със заграбени картини. Признава, че е имал известна вина за сполетялото го нещастие – раздялата с наследството, оставено от баща му. Длъжен бил като него да го пази от погромите на нацистите, от сеещите смърт и разруха бомби, от руснаците и американците.

За Корнелиус баща му е бил герой, а той самият сега се оказал негодник. Нито за миг не е и помислял, че пазейки завета на родителя си, той е съхранявал и творби, които вероятно не му принадлежат напълно. Баща му е бил сторонник на модерното изкуство. Да, влязал е в „съюз със Сатаната“, продавайки произведения на “упадъчното изкуство”, вероятно и заграбено от нацистите, но това е таил в себе си. Вкъщи винаги се е говорело срещу Хитлер. Всъщност баща му се е опълчвал на фюрера по свой начин – спасявайки стотици картини от кладите.

 “Баща ми често е бил подлаган на гонения (при баба еврейка – б. р.), падал е, но отново се е изправял,” споделя приживе синът. За разлика от него той винаги е бил плах и нерешителен, но е наследил влечението към изкуството. Укорява посмъртно и майка си, която не пожелала да се раздели с Германия. След смъртта на баща му през 1956 г. в Дюселдорф тя непременно искала да се засели в Мюнхен. Тогава мечтала да се докосне до безгрижния живот на богатите баварци, които не се интересували от имането на другите. По това време пословично нерешителният Корнелиус е на 24 години. Той следва безропотно майка си, която през 1959 г. купува два апартамента в Мюнхен за дъщеря си и за сина си, при когото доживява дните си.  След смъртта й през 1967 г. Корнелиус, който е само на 35 години, заживява единствено с картините си.

А каква е истината според Корнелиус за колекцията?

Той я наследява от баща си Хилдебранд (1895 – 1956). Родителят е един от четиримата корифеи по история на изкуствата по времето на Третия райх, натоварени от нацистите да продават зад граница творби, дамгосани като “упадъчно изкуство”. На хазната й трябва валута.

Войната свършва. В продължение на 3 години Хилдебранд Гурлит е разследван за пронацистка дейност и оневинен. През 1948 г. той става директор на Музея по изкуствата в Дюселдорф, оставя ярка следа в културния живот на града, улица там и до днес носи неговото име.

Противно на твърденията Хилдебранд Гурлит не само, че не крие колекцията си от картини и графики, но през ноември 1955 г. на 15 страници разказва нейната история. Написаното се съхранява в архива на Дюселдорф. На 9 ноември 1956 г. Хилдебранд Гурлит загива при автомобилна катастрофа в Дюселдорф. Отговорността да опази съкровището пада на сина му Корнелиус.