Европейската комисия наскоро публикува доклада си за макроикономическите дисбаланси в България за 2016 г. (виж доклада на ЕК и коментар на ИПИ по процедурата). Докладът е изключително пространствен и повечето хора се изгубиха в морето от засегнати теми. Ето поне три извода, над които си заслужава да се замислим.

Икономическият растеж у нас след кризата изостава и не догонваме "връстниците" в региона

На фона на тежкия популизъм у нас и постоянните политически турболенции, тази констатация е изключително важно да бъде изведена на преден план. Ако сравним икономическия растеж в България с този в сходни на нас страни в ЕС (CZ, EE, LV, LT, HU, PL, RO, SI, SK), то ние изоставаме чувствително в периода 2009-2014 г. Засиленият растеж през 2015 г. е добра новина, но не променя значително общата картина, тоест ключов въпрос е какъв ще бъде растежа през идните години. Причините за по-слабото представяне след кризата не са нито в световната икономика, нито в международното положение или каквото и да е било друго външно обяснение - изоставането спрямо сходните на нас срани в ЕС се дължи на структурните слабости у нас и стопирането на всякакви реформи след настъпването на кризата.

В подкрепа на казаното тук, направо копираме тезата от доклада в оригинален вид: "Compared with peer economies, Bulgaria has significantly underperformed since the outbreak of the crisis in terms of both GDP growth and GDP per capita".

България има огромен проблем по отношение на икономическата активност и заетостта

Докладът на ЕК направо крещи на тема заетост. Няма по-употребявана дума в този доклад от "employment" - събирателно всички производни на думите "заплати", "доходи" и "бедност" дори не доближават употребата на "заетост". Структурните проблеми на пазара на труда са изведени на преден план - високи нива на дългосрочната безработица, ниски нива на икономическа активност, в т.ч. конкретно при младежите, ниска производителност на труда, сериозно разминаване между търсенето и предлагането на пазара на труда, неефективни политики по отношение на заетостта, данъчно-осигурителна политика, която пречи на младежите и нискоквалифицираните. За пореден път са посочени минималните осигурителни доходи, като се отправя и съвсем конкретната критика, че през 2015 и 2016 г. минималните прагове са увеличени административно без да се отчитат макроикономическите ефекти, тоест заетостта.

Комбинацията от всичко това подсказва, че след настъпването на кризата страната ни се проваля тежко в политиките по отношение на заетостта, поставяйки фокус върху грешно конструирана "политика по доходите", която по-скоро цели разширяване на зависимите групи в обществото, а не покачване на жизнения стандарт.

Здравната система у нас се проваля

Докладът за макроикономическите дисбаланси се фокусира и върху някои допълнителни структурни предизвикателства, като най-остър език се наблюдава по отношение на здравната система. Комисията описва здравеопазването у нас като такова с ограничен достъп, недобро финансиране и много лоши резултати (в оригинал: "limited access, low funding and poor health outcomes"). Здравната система у нас е силно хоспитализирана, т.е. фокусирана върху болничната помощ и без ясни ценови механизми. Последното е изключително важно, тъй като монополизирането на системата и липсата на ценови механизми води до широкоразпространени подкупи и неформални плащания, както и до неправилно разпределение и използване на ресурсите (в оригинал: "Bribery and informal payments are widespread in the health system, as is an ineffective distribution and use of resources"). Постоянните промени в здравеопазването от последните години всъщност не адресират тези проблеми, а по-скоро се опитват да покрият един или друг дефицит в системата.

В общи линии оценката на ЕК за дисбалансите у нас, макар и консервативна и политически коректна, е важна, тъй като показва някои много ясни проблеми и слабости на провежданите политики, които обясняват по-ниския жизнен стандарт у нас и неуспеха ни в догонването на другите европейски държави. България влезе в глобалната криза с по-добри показатели (най-малкото фискални) от много страни в Европа, но не съумя да пребори собствените си (и ясно осъзнати, в т.ч. посочени отвън) структурни проблеми. Политическите провали от последните години носят и своите икономически последствия.