През 2010 г. бразилският финансов министър Гуидо Мантега легализира фразата "валутни войни", когато се оплакваше от "евтиния" китайски юан. Мантега твърдеше, че това дава на Китай нечестно търговско предимство. Както написа Мантега тогава във в. "Файненшъл таймс", "ние сме в центъра на международна валутна война, наблюдаваме сериозно отслабване на валута. Това ни застрашава, защото отнема нашата конкурентоспособност."

Тогава беше така. Днес бразилците са подозрително тихи, защото сега те са в това положение. Бразилският реал е загубил 25% спрямо юана от началото на 2015 г. Валутните войни продължават и са също толкова интензивни, както и през 2010 г.

Но аксиомата за чудесата на слабите валути отдавна предхожда г-н Мантега - икономисти и политически лидери заблуждават човечеството от вековете за предимствата на обезценяването на валутите.

Широко рекламираната цел на девалвацията е да се увеличи цената на чуждестранните стоки и услуги и да се намали тази на местните стоки и услуги. Промените в относителните цени се очаква да превключат вътрешните и външните разходи за чуждестранни стоки и услуги към такива, които са местно производство. Предполага се, че това ще подобри международния търговски баланс и платежния баланс на страната.

За обществеността това твърдение има интуитивна привлекателност. В края на краищата, девалвацията не е нищо повече от ценова редукция за местно произвеждания експорт, а се смята, че ценовите редукции са средство за увеличаване на количеството на продаваните стоки. Но когато става въпрос за валути, анализът не е толкова прост. Дори и ако използваме частичния равновесен модел на Маршал (този, който е в линия с икономическата интуиция на обикновения човек), за да определим ефекта от девалвацията, анализът става доста сложен.

Обратно на очакванията на рационалния човек, девалвацията често води до намаляване на износа и влошаване на търговския и платежния баланс на страната.

А когато моделите станат по-сложни и обстоятелствени, още по-ясно се вижда колко объркващи и противоречиви са доводите, превъзнасящи девалвациите. Призивите за девалвация, колкото и да са известни, в крайна сметка са заблуда.

Но и без да навлизаме в технически подробности на икономическите анализи е ясно, че стратегията за девалвация е губеща позиция. През 1947 г. известния кеймбриджски професор Джоан Робинсън вкара в употреба израза "разори съседа си, за да решиш проблема с безработицата". Тя не само създаде фразата "разори съседа си" (beggar-thy-neighbour), но и стигна до извода, че т.нар. конкурентни девалвации са неуспешни в постигането на техните рекламирани цели.

Освен друго, Робинсън написа, че девалвацията може да доведе като ответна реакция и до намаляване на конкурентоспособността.

Въпреки продължаващата им популярност, както икономическите теории, така и практиката не успяват да подкрепят девалвациите. Да погледнем на фактите. Реалните девалвации се очаква да доведат до бум на експорта. Те се получават, когато нивото на номинална девалвация надвиши стойността на инфлацията. За да разберете тази връзка, разгледайте случая, в който инфлацията и девалвацията са равни. Тогава след обезценяването всичко остава същото, както преди нея, но ръстът на инфлацията ще бъде по-висок.

Типичен пример за това е Индонезия в периода 1995-2014 г. Когато рупията се обезцени в реално измерение спрямо долара, бяха реализирани по-ниски нива на износа. В същото време износът беше по-висок, когато в реално изражение рупията поскъпна спрямо долара.

Това е точно обратното на това, което пропагандират стратезите на девалвацията. Те твърдят, че реалното обезценяване ще доведе до експортен бум, докато поскъпването ще убие износа.

В случая с Китай резултатите също опровергават тази теория. Страната е интересен пример, защото от 1995 г. до 2014 г. юанът е в центъра на т.нар. валутни войни. В реално изражение юанът полека поскъпваше спрямо долара и износът на страната процъфтяваше.

Данните не само прогарят дупка в твърденията за чудесата на слабите валути, но и демонстрират, че повечето политици пренебрегват фактите и трябва да бъдат съдени за фалшива реклама.

Когато погледнем отвъд приноса на експорта за брутния вътрешен продект на една страна, виждаме същото: валутните девалвации са свързани с по-нисък ръст на икономиката. Дейвид Рансън е изследвал връзката между обезценяването на валутата и ръста на БВП за 19 държави в периода 1980-2012 г. Резултатите са ясни: ако искате да забавите икономическия растеж, призовете за валутна девалвация.

Така че, ако обезценяването на валутите не успява да докара повече търговия и по-висок ръст на БВП, до какво води? Едно от последствията е инфлацията. Ако изчислим силата на местните валути чрез цената на златото, деноминирано в тях, се вижда ясна връзка между поскъпването му (отслабване на валутата) и годишната инфлация.

Допълнително девалвациите водят и до по-високи лихвени проценти. Когато валутите на развиващите се държави се обезценяват спрямо долара, лихвите в тях се увеличават. Това се получава, защото хората с активи, деноминирани в обезценяващи се валути изискват по-високи лихви, за да компенсират загубата на местните валути спрямо долара.

Така че доводите за валутни девалвации са абсолютно сбъркани и противоречиви, като не са подкрепени нито от икономическата теория, нито с емпирични доказателства.

Текстът на проф. Стив Ханке е от априлското издание на сп. GlobeAsia и е предоставен за публикуване на Клуб Z.