Според 60% от българите бежанците представляват заплаха за националната сигурност на България. Едва 15,2% са на обратното мнение, а 24,8 на сто не могат да преценят. 

Това показват данни от проучване за обществените нагласи спрямо бежанците у нас на агенция "Сова Харис" по поръчка на Института за икономика и международни отношения и фондацията "Фридрих Еберт". В националното представително изследване са участвали 1000 души.  

Интересното е, че тези 60 на сто са доста константна величина - няма промяна в процентите в зависимост от образование, възраст, пол или населено място. Две трети от хората с леви, две трети от хората с десни възгледи, 61 на сто от имащите центристки убеждения са на мнение, че бежанците са заплаха за сигурността на България. По-висок е процентът при крайно левите и крайнодесните - около три четвърти, сочат данните. Т. е. според резултатите от проучването партийните пристрастрия отказват малко влияние върху начина, по който се възприемат бежанците у нас. 

От Института за икономика и международни отношения обаче твърдят, че става дума по-скоро за национални страхове - от другите, от различните, а не за съзнателна омраза към тях. Само 4,6 на сто от анкетираните казват открито, че мразят бежанците и мигрантите, те са чужденци. Почти половината от хората - 47 на сто - твърдят, че не страхуват от бежанците.

Една трета от българите обаче ги приемат за персонална заплаха, защото са представители на друга религия, а 23% се страхуват от тях, защото са от друг етнос.

Това извеждане на преден план на елемента "религия" за държава, в която 10 на сто от населението е мюсюлманско и религиозната търпимост изглежда отработена, изглежда необичайно. Вероятно под религия се има предвид радикален ислям.

Жените се страхуват по-малко, по-склонни са да приемат различните, подобно е и положението във възрастовите групи на най-младите и най-възрастните. Най-силни са страховете във възрастта между 41-60 години. В София също опасенията са по-големи. 

Публичното говорене - в медии и на на институциите - е по-популистко и способства за генерирането на допълнителни опасения сред хората, смятат от Института за икономика и международни отношения.  

Според данните 46,5 процента от анкетираните приемат, че ЕС не трябва да помага на бежанците, търсещи убежище на територията му, 28 процента отговарят, че трябва да им се помага, а 25,5 процента не могат да преценят.

Тези, които смятат, че не е необходимо ЕС да помага на бежанците, защото сред тях има терористи, са 18,8 процента. Другата причина за отказа на помощ - България е зле икономически и не може да се грижи за собственото си население (16,7 процента).

9 на сто са убедени, че те са опасни; заплаха са за икономиката на ЕС и за социалната система (6,9 процента); трябва да се връщат там, откъдето са (6,7 процента); те са с друг манталитет и религия и не могат да се интегрират (5 процента); твърде много бежанци вече са приети (4,3 процента); има опасност от ислямизиране на Европа (3,9 процента) и други.

Обявилите се за необходимостта от подкрепа на бежанците от ЕС, смятат, че това е хуманно и тези хора имат нужда от помощ (43,9 процента); ЕС трябва да помага само на тези, които са бежанци от война (23 процента); ЕС вече ги е приел и сега трябва да им помага (10,8 процента); трябва да има добро отношение към бежанците, но да се проверява всеки какъв е и с каква цел идва в Европа (3,6 процента) и други.      

Огромното мнозинство - 82,1 процента от анкетираните смятат, че трябва да се изгради система, чрез която да се прави подбор извън границите на ЕС, за да се получава разрешение по определен ред за прием на бежанци. Едва  2,8 на сто от хората са съгласни всеки бежанец, който е потърсил убежище да бъде приет.

50,9 процента от анкетираните отговарят, че за тях не е приемливо да имат колега или съсед бежанец.

22,6 процента - че е приемливо, а 26,5 процента не могат да преценят.