Осемте кандидати за генерален секретар на ООН на мястото на приключващия скоро мандата си Бан Ки-мун вече са ясни, а утре започват първите им неформални интервюта, съобщава германското сп. "Шпигел". И поставя отново двата ключови въпроса - дали следващият шеф на организацията ще е политик от Източна Европа, както го налага традицията, и дали ще е жена, каквито очаквания имат около четвърт от членовете на ООН.

МВНР: ИРИНА БОКОВА САМА Е ОДОБРИЛА ЕКИПА СИ С ХОРА ОТ ДС

Кандидатите са осем - четирима мъже и четири жени, като техните биографии и управленски концепции вече са на сайта на ООН. Кои са те? "Шпигел" поставя на първо място българската кандидатка Ирина Бокова:

"От гледна точка на родината си и на факта, че е генерален директор на културната организация на ООН - ЮНЕСКО, българката Ирина Бокова е особено подходяща за поста. 63-годишната дама обаче многократно демонстрира солидарност с руския президент Владимир Путин, което притеснява американците. Тя участва и във военния парад, с който Русия отбеляза съветския празник Ден на победата."

Хелън Кларк е следващата най-силна кандидатура - 9 години като премиер на Нова Зеландия и след това ръководител на Програмата на ООН за развитие, Кларк каза преди дни в Ню Йорк:

"Смятам, че имам опита и качествата, изисквани за тази работа", и по всичко личи, че е права, пише "Шпигел".

Бившата външна министърка на Молдова и бивша вицепрезидентка Наталия Герман също е активна в няколко от институциите на ООН. В концепцията си тя пише:

"Дали става въпрос за борбата срещу глада и войната, за да бъдат защитени правата на всички, или за спасението на планетата, една ефективна ООН никога досега не е била толкова важна и толкова популярна, колкото днес."

Социоложката Весна Пушич е изкарала 4 години като външен министър на Хърватска, а преди това се е състезавала, макар и неуспешно за президентското място.

 

 

 

Португалецът Антониу Гутериш бе комисар на ООН по въпросите на бежанците от 2005 до 2015 г., и бе изправен пред страховити предизвикателства. В края на своя мандат обаче остави тъжна статистика - за пръв път от основаването на ООН преди 70 години над 60 милиона души по света бягат от родината си.

 

Бившият македонски външен министър Сърджан Керим, 67 г., също е кандидат за поста. Той е с турски корени, работил е като посланик в Германия, и е бил президент на Общото събрание на ООН в периода 2007-2008 г.

 

 

Черна гора пък номинира бившия си премиер Игор Лукшич, който е и най-младият кандидат - едва на 39 години. Работил е и като финансов министър.

 

 

 

Данило Тюрк е словенският кандидат, президент в родината си между 2007-2012 г. В ООН е служил като заместник на бившия генерален секретар Кофи Анан.

Шестима от осемте кандидати са от Източна Европа, и се очаква някой от тях да бъде избран. Това изискване не е сред правилата на ООН, а е по-скоро въпрос на спазване на традицията за ротация на генералните секретари от различни региони. Досега е имало трима председатели от Западна Европа, двама от Азия, двама от Африка и един от Южна Америка.

Утре започват "неформалните диалози" пред Общото събрание на ООН, в които ще участват представители на всички 193 държави членки. Процедурата е нова и цели осигуряването на прозрачност. Затова разговорите с кандидатите ще бъдат излъчвани на живо. Досега те се водеха при закрити врати.

На практика "неформалните диалози" представляват интервюта за работа, водени от шефа на интервюиращата комисия - датчанинът Могенс Ликтофт. Всеки кандидат ще има по два часа, за да се представи. В първите 10 минути трябва да разкаже за себе си, а след това да отговори на дълга поредица въпроси.

До края на юли Съветът за сигурност ще прегледа кандидатите и представянето им, а накрая ще избере крайна номинация и ще я предложи на Общото събрание за окончателния вот.