Изнасянето на гръцки фирми към България – между митовете и реалността

В края на юни миналата година гръцкото правителство наложи капиталов контрол. За гражданите това означаваше, че могат да теглят от банкоматите суми до 60 евро от сметка на ден, а за компаниите много по-сериозни ограничения в разплащанията с чуждестранните им доставчици и партньори.

В последвалите месеци икономическият екип в правителството на СИРИЗА и Независимите гърци въведе малки облекчения в строгия режим. Но натрупаните проблеми, включващи високо данъчно облагане, невъзможност на банките да предоставят кредити и намалялото в годините на икономическата криза потребление принудиха много от гръцките фирми да потърсят убежище в чужбина.

Така в гръцкото публично пространство си прокара път терминът “business run”, а България, като съседна на Гърция страна – членка на ЕС с благоприятна данъчна среда беше сред първите в списъка на „данъчните убежища” заедно с Кипър. Последваха гръмки изказвания, като това на председателя на Гръцката конфедерация за търговия и предприемачество Василис Коркидис, който заяви, че 60 000 гръцки фирми са подали искане да се преместят в България. Като причини той посочи контрола върху движението на капитали и безсилието на гръцкото правителство да се справи със сериозните проблеми на бизнеса. По същото време бе съобщено, че други 10 000 гръцки фирми се готвят да преместят дейността си в Кипър.

Девет месеца по-късно темата продължава да е сред водещите в политическия и публичния дебат. Икономическата обстановка в Гърция продължава да се влошава, след като не бе предприета нито една от предвидените в третата спасителна програма реформи, които потенциално биха подобрили условията за предприемачите. Случва се точно обратното – правителството на СИРИЗА и Независимите гърци прави всичко възможно, за да избегне орязването на разходите в раздутия публичен сектор за сметка на частния бизнес и данъкоплатците.

Дали обаче това действително е довело до преместването на толкова голям брой фирми към чужбина и в частност към България?

Club Z потърси информация от Института за търговия и услуги към Гръцката конфедерация за търговия и предприемачество. Предоставените от тях данни опровергават наложилите се в публичния дебат на двете страни твърдения.

От Института се позоваха на данни на Бюрото за икономически и търговски отношения в посолството на Република Гърция в София. Те сочат, че до 2014 гръцките компании, започнали дейност в България са били 11 000. 6 000 от тях са декларирали нулев оборот, а 9 000 – никакъв персонал.

Същият източник се позовава на информацията в българския Търговски регистър, според който през 2015 в България са били открити около 2 500 гръцки фирми. Освен това подчертава, че в мнозинството от случаите те не са посочили като предмет на дейност производството на стоки.

Освен това от Гръцката конфедерация за търговия и предприемачество подчертават, че „България вече не е „райско място” за бизнеса. Данъчното облагане действително продължава да е ниско, но има значително повишение в разходите и преди всичко в трудовите разходи, особено когато дадена фирма иска да наеме специализиран персонал”. Като доказателство за това се посочва фактът, че през последните години в България не се наблюдава особена инвеститорска дейност.

От организацията призовават гръцките компании да устоят на гласовете на сирените и „да проявят за пореден път „икономически патриотизъм” и търпение”, за да дочакат финансова „пролука” и облекчаване на капиталовия контрол от страна на банките.

Проведеното съвсем наскоро изследване на бизнес-мрежата Endeavour Greece показва на какво се дължат притесненията на ръководството на конфедерацията. Според него 39 на сто от гръцките фирми обмислят вероятността да преместят седалището си в чужбина. Този процент е двоен в сравнение с резултата от подобно изследване, проведено през юли 2015, веднага след налагането на контрола върху движението на капитали в Гърция. Паралелно с това 15 на сто от участвалите в анкетата компании вече са се преместили в чужбина.

Като основни причини за решението си да напуснат Гърция компаниите посочват честите промени на данъчното законодателство (60 на сто), ограничения достъп до капитали (55 на сто), високите данъци (51 на сто) и бюрокрацията (42 на сто). Интересен факт е, че затруднените поради капиталовия контрол финансови операции и негативният имидж на Гърция в чужбина са посочени като по-маловажни причини.

За разлика от утвърденото мнение, че компаниите предпочитат да се преместят в България и подобни на нея страни, резултатите от изследването показват напълно различна картина. 47 на сто от анкетираните компании са заявили, че предпочитат да се изнесат в страни от Западна Европа и аргументират решението си със стабилната среда и достъпа до капитали. На второ място в списъка с предпочитаните за преместване на бизнеса места е Кипър с 16 на сто. Островната страна се предпочита както заради стабилната среда, така и заради ниското данъчно облагане. Следва САЩ с 10 на сто и предимства като тези в Западна Европа и България, която се предпочита от 5 на сто от фирмите основно заради ниските данъци. 22 на сто от фирмите са заявили други дестинации.