МОСАД имал къртица в Белия дом

НАШ КОРЕСПОНДЕНТ

ТАМПА, ФЛОРИДА - Дълго преди специалният следовател Кенет Стар да започне да нищи скандала „Моникагейт“, израелската шпионска служба МОСАД разполагала с 30 часа записи на интимни разговори между президента Бил Клинтън и стажантката в Белия дом Моника Люински. Това, а и много други сензационни разкрития прави в книгата си „Шпионите на Гидеон – секретната история на МОСАД“, ирландският журналист Гордън Томас.

Ерусалим държал аудиокомпромата с намерение за изнудване или като инструмент за защита на своя таен агент Мега, който опeрирал в резиденцията на американския държавен глава, твърди Томас.

Още преди да публикува книгата си, авторът разпространи това свое твърдение. Президентството на САЩ го окачестви като „глупости“.

„Да ви кажа честно, книжарниците обмисляха възможността да продават произведението в секциите си за фантастика“, заявил анонимен представител на администрацията на Белия дом.

Говорителят на израелския премиер Бенямин Нетаняху – Давид Бар-Илан, също отхвърлил твърденията на Томас като несериозни и безпочвени.

На кого да вярваме?

Политиците лъжат толкова лесно и често, че техните думи не могат да бъдат взети за чиста монета. Освен това навремето Стар също спомена за подозрението на президента, че чужда държава подслушва телефоните на Белия дом (без да посочи коя точно).

По време на скандала „Моникагейт“ се появиха и по-смели подмятания, че израелците пробутали Люински на Клинтън, за да го дискредитират, защото той и Хилъри не били приятелски настроени към тях.

Разнищването на информация от кухнята на тайните служби винаги буди съмнения, защото операциите им са забулени в пълна тайна. Когато става дума за МОСАД и ЦРУ, мнозина са склонни да видят техните отпечатъци върху всички мистериозни събития в света. Според Томас израелската тайна служба е причинила смъртта на принцеса Даяна, чийто шофьор Анри Пол бил вербуван чрез изнудване. Пол е представен като подкупен хитрец, който вземал пари от папараците, опитващи да снимат принцесата.

„Дали Анри Пол бе не само виновник за смъртта на Даяна, но и жертва на безскрупулната агенция?“, разсъждава авторът.

Шпионите на Ерусалим също били убили световноизвестния издателски магнат Робърт Максуел, защото той бил двоен агент и работел и за КГБ (а може би и за ЦРУ?). През 1983 г. мощна бомба в камион разруши казармата на морската пехота на САЩ в Бейрут, убивайки 241 американски бойци. В „Шпионите на Гидеон“ се поднася версията, че това е дело на МОСАД, което след това било приписано на шиитската терористична организация „Хизбула“. По този начин Израел целял да накара Вашингтон да обяви война на смъртния враг на еврейската държава. Израелските шпиони действително са отлични професионалисти, но Томас понякога наистина отива твърде далече. Според него МОСАД е помогнала и на превратаджиите в Москва, които през 1991 г. се опитаха да свалят Михаил Горбачов, докато той бе на почивка в Ялта. Какъв може да е мотивът на израелците да дадат рамо на дейците на съветската система, които се опитаха да предотвратят неизбежния край на империята на злото?

Книгата на Гордън Томас е страхотно четиво, което разкрива, че през 1981 г. тайната служба на Ерусалим купила забележителната компютърна програма „Промис“ от компанията „Инслоу“. Софтуерът имал невероятните качества да „следи живота на хората по небивал до този момент начин“. През периода 1987–1992 г. МОСАД използвала „Промис“, за да блокира компютрите в офисите на ООП в целия свят. Освен това вирусите задигнали от сървърите на палестинците списъците с псевдонимите и фалшивите документи, използвани по това време от лидера на ООП Ясер Арафат. Къде е била тогава безграничната конгениалност на шпионите на еврейската държава през 80-те години, когато те знаеха, че Арафат ще се прекачи на самолет на летище „Бен Гурион“ в Тел Авив, но го изтърваха? Шпионажът като всяка друга човешка дейност е изложен на

грешки и пропуски, които не са чужди и на МОСАД

В книгата като че ли има особен апетит към гафовете на израелската разузнавателна служба, а са пропуснати много от най-големите й удари. Нейни агенти например успели да задигнат копие от пазената в дълбока тайна реч на Никита Хрушчов срещу култа към личността на Сталин, произнесена на специалния закрит пленум на ЦК на КПСС през 1956 г.

„Промис“ била използвана не само срещу палестинците, но била продадена и на КГБ. По този начин Ерусалим вкарал на „Лубянка“ свой троянски кон. Софтуерът източил суперсекретна информация за плановете на съветското разузнаване и подкрепата, която то оказва на ООП.

Томас е направил и много фактологически грешки. Той например пише, че Ричард Хелмс е станал шеф на ЦРУ през 1957 г., докато в действителност Хелмс оглави Ленгли през 1966 г. В книгата си той пише и за израелския агент Джонатан Полард, който излежава дълга присъда в затвор в САЩ. На една от страниците се произнася, че Полард имал „най-високия възможен допуск до секретна информация в американското разузнаване“. После се казва, че Полард не е „имал достатъчен допуск, за да достави на Израел важни документи“.

На страница 56 в „Шпионите на Гидеон“ той анализира инцидента със самолета „Боинг 747“ на компанията „Трансуърлд ъф Америка“, който на 17 юли 1996 г. избухна малко след като излетя от Ню Йорк, при което загинаха всичките 230 души на борда. Въпреки задълбоченото разследване не стана ясно каква е причината за тази трагедия. В медийното пространство обаче са още живи куп конспиративни теории. Томас твърди, че агентът на ФБР Джеймс Калстром, който водеше следствието по случая, заявил:

„Ако има някакъв начин да припишем инцидента на тези копелета от Тел Авив, бих искал това да се случи.“

В пресата обаче Калстром заяви, че никога не е казвал подобно нещо.

Авторът предлага интересни задкулисни подробности, предшествали терористичните нападения срещу Ню Йорк и Вашингтон от 11 септември 2001 г. Ден преди атаката Агенцията за национална сигурност на САЩ засякла телефонен разговор, в който се съдържала фразата: „Утре е денят 0.“ Израелците смятат, че експертите на АНС не са дешифрирали както трябва предупреждението, съдържащо се в нея. От този ден насам фразата е станала мото на експертите по кибератаки на шпионската централа.

Единадесетият поред директор на МОСАД Тамир Пардо смята, че еврейската държава не би направила подобен пропуск. Според него

още не е късно да бъде спрян Иран

който се домогва до ядреното оръжие. За да сторят това, израелските ВВС се нуждаят от американската супер бомба BU-57B, която тежи 3 тона и може да проникне през 70 метра скали. На един от редовните брифинги на Пардо с шефовете на отдели в агенцията през есента на 2013 г. станало ясно, че Вашингтон ще забави доставките на бомбата. САЩ щели да изчакат да видят какво ще предложи на преговорите в Женева новият лидер на Иран Хасан Рухани. И докато САЩ протакали, Израел успял да се сдобие от друго място с аналогично оръжие за унищожаване на бункери.

Едно от средствата на въоръжение в агенцията е провеждането на пропагандни кампании. Отделът на МОСАД за психологическа обработка разпространил навремето в Иран слуха, че президентът Махмуд Ахмадинеджад е от еврейски произход. Уловката веднага била подхваната от пресата в Арабския свят и в други страни. Пардо смята, че кибернетичните средства за водене на война имат по-мощен ефект от много съвременни оръжия. Когато през 2010 г. премиерът Нетаняху посетил щаба на израелското разузнаване, той подчертал, че електронната отбрана срещу компютърните атаки е най-добрата защита. Той благодарил на програмистите, които създали вируса „Стъкснет“, успешно използван за предизвикване на срив в иранските компютри, управляващи центрофугите за обогатяване на уран.

„Препускането на Иран към ядрената бомба бе отложено с 3 години“, казал Нетаняху.

Трудно е да се намери потвърждение за всичко това, тъй като Израел не признава публично историята със „Стъкснет“.

Най-трудният момент от инфектирането на компютрите в иранския ядрен център „Натанц“ бил зареждането на саморазмножаващата се блокираща програма в някоя от машините. Тъй като центърът не е свързан с интернет, се наложило да бъде използван агент (израелците го наричат „каца“), който да качи вируса от флашка.

Определен брой от най-опитните експерти на МОСАД по кодиране се специализирали в декодиране на съобщения. Те открили, че „Ал Кайда“ маскира съобщенията си в описанията на стоки, продавани по eBay. Открити били шифровани комуникации на терористите и в социалния сайт Reddit.

Интересен момент в книгата на Томас е описаната от него среща на Пардо с шефовете на разузнавателните агенции в арабските страни, която се провела през 2013 г. Секретната конференция се състояла в Дубай. В нея участвал шефът на шпионската агенция на Саудитска Арабия принц Бандар бин Султан, който бил придружен от вицепремиера и военен министър принц Салман Абдулазис ал Сауд. В дневния ред на срещата били борбата срещу тероризма в Близкия изток, контрабандата на наркотици и търговията с хора. В частен разговор с боса на МОСАД саудитците го уверили, че купените от Китай ракети, разположени в пустинята, са предназначени само за едно нещо – защита на кралството от общия враг на двете страни – Иран. Ал Сауд посочил, че иранската заплаха е достигнала опасна точка и трябва да бъде овладяна. Пардо участвал и в другите последвали срещи в същия формат, които се състояли в Рияд и Аман. През ноември 2013 г. било постигнато взаимно съгласие между Израел и Саудитска Арабия, което осигурява въздушен коридор над кралството за израелските изтребители за бомбардиране на ядрените съоръжения в Иран. Саудитците дори предложили свои летища за презареждане на израелската авиация.

Това не е

нито първата, нито последната книга за МОСАД

която е една от най-интересните за изследване тайни служби в света. Въпреки всички очевидни пропуски и фактологически грешки Гордън Томас се е опитал да създаде относително обективна картина за тайните операции на израелското разузнаване. Наред с това той се наема да прави портрет на лидери на еврейската държава, които явно не познава добре. Авторът определя бившия министър-председател на Израел Ицхак Шамир като „яростен антиамериканист“, който би направил всичко, за да ограничи влиянието на САЩ в света. Познавах лично Шамир, вземал съм два пъти интервюта от него и от симпатичната му съпруга Шуламит, която е родена в България. Палестинските му противници го определяха като „изкуфял старец“, защото мразеха твърдия му подход на преговорите за мир. Като премиер на еврейската държава в много критичен момент Шамир поддържаше изключително добри отношения с Вашингтон, но поставяше на първо място сигурността на Израел. Той безпогрешно определяше Израел като най-верния и важен съюзник на САЩ в Близкия изток. Не можех да не се съглася с това му становище и продължавам да смятам, че Вашингтон може да разчита само на Израел, който е де факто единствената работеща демокрация в района. Ицхак Шамир бе първият в историята израелски премиер, който на 27 август 1991 г. посети България след установяване на дипломатически отношeния между двете страни.

Книгата на Томас изпъква между досегашните опити да се направи портрет на една от най-ефикасните тайни служби в света. Произведението му обаче губи много от това, че в края той се е поддал на старите конспиративни теории за световния израелски заговор. Чрез този подход, който е доста изтъркан и олекнал заради псевдофактите, които го „доказват“, авторът вероятно се е опитал да направи книгата си по-продаваема сред тези, които не симпатизират на Израел.

-----
* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през юли 2015 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” излиза всеки месец и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.