С десетки сензори на главата, подобни на пипала, състезателите са втренчили поглед в кубовете, които се носят в пространството на компютърните екрани пред тях, докато малките бели дронове се приготят за излитане.

"Три, две, едно, старт!"

Състезателите фиксират още по-упорито черните кубове и ги бутат в съзнанието си. Дроновете изведнъж започват да бръмчат, четирите чифта перки се завъртат, и всички политат. Не непременно успешно - някои се поклащат във въздуха и едва изминават няколко метра, преди да паднат, други летят уверено към финала, но всички летят.

Това е първото състезание с дронове, контролирани от мозъка, твърдят от Университета във Флорида, САЩ, на чието затворено баскетболно игрище мерят сили 16 участници. Трасето е само 9 метра, но и това е предизвикателство.

Организаторите се надяват да превърнат състезанието в ежегодно. Професор Хуан Гилбърт, чиито студенти организират състезанието, кани и други университети да се включат догодина.

"С подобни събития популяризираме употребата на интерфейси за мозъчен контрол, вместо да бъдем залостени  в лабораторията - обяснява Крис Крауфорд, докторант, занимаващ се именно в тази област на компютърните науки. - Това е технология, която е специфична за медицински цели, и за да я направим по.известна и интересна на обществото, трябва да вземем устройствата, които са достъпни за всички, и да направим всичко възможно с тях."

Предвижда се и по-сложно състезание, в което да трябва да се прекарват дроновете по трасета с препятствия.

Учените засичат мозъчни вълни вече от век, а технологиите за контрол с мозъка се ползват от парализирани хора да движат изкуствени крайници или количките си, но за пръв път технологията е на път да стане масово достъпна. Emotiv и NeuroSky са два от стартъпите, които предлагат електроенцефалографни (ЕЕГ) устройства онлайн за по няколкостотин долара. Моделите, които ползват състезателите във Флорида, струват около 500 долара всяко.

   Концентрацията е най-важното нещо,
           за да задвижиш дрон с ума си.

В същността си системата е проста - всяко ЕЕГ е калибрирано да идентифицира електрическата активност, свързана с определени мисли в главите на този, който го носи - записвайки, например, кои неврони се активират, когато носещият си представя как бута един стол през стаята. Програмисти пишат код, който превръща тези "въображаеми движения" в команди, които компютрите пращат на дроновете. Кубът в средата на екрана е само за да помага за концентрацията.

Според проф. Гилбърт, в бъдеще подобни устройства мога да се ползват не само за контрола на техниката около нас, но и за изучаване на виртуален свят без мишка и клавиатура и за наблюдаване на живо на състоянието ни и настроенията ни.

Технологията обаче повдига и етични въпроси. Американското министерство на отбраната има такива разработки заради успешните атаки с дронове срещу терористи в Близкия изток. Винаги стои въпросът и за обратната връзка - ако свържеш мозъка си с устройство, за да го контролираш, кога идва моментът, в което то може да контролира теб? Според учените обаче, ще ни защитават поставянето на бариери срещу подобни атаки, както ии невъзприемчивостта на нашите мозъци на сигнали, различни от обичайните.