С десетки сензори на главата, подобни на пипала, състезателите са втренчили поглед в кубовете, които се носят в пространството на компютърните екрани пред тях, докато малките бели дронове се приготят за излитане.
"Три, две, едно, старт!"
Състезателите фиксират още по-упорито черните кубове и ги бутат в съзнанието си. Дроновете изведнъж започват да бръмчат, четирите чифта перки се завъртат, и всички политат. Не непременно успешно - някои се поклащат във въздуха и едва изминават няколко метра, преди да паднат, други летят уверено към финала, но всички летят.
Това е първото състезание с дронове, контролирани от мозъка, твърдят от Университета във Флорида, САЩ, на чието затворено баскетболно игрище мерят сили 16 участници. Трасето е само 9 метра, но и това е предизвикателство.
Организаторите се надяват да превърнат състезанието в ежегодно. Професор Хуан Гилбърт, чиито студенти организират състезанието, кани и други университети да се включат догодина.
"С подобни събития популяризираме употребата на интерфейси за мозъчен контрол, вместо да бъдем залостени в лабораторията - обяснява Крис Крауфорд, докторант, занимаващ се именно в тази област на компютърните науки. - Това е технология, която е специфична за медицински цели, и за да я направим по.известна и интересна на обществото, трябва да вземем устройствата, които са достъпни за всички, и да направим всичко възможно с тях."
Предвижда се и по-сложно състезание, в което да трябва да се прекарват дроновете по трасета с препятствия.
Учените засичат мозъчни вълни вече от век, а технологиите за контрол с мозъка се ползват от парализирани хора да движат изкуствени крайници или количките си, но за пръв път технологията е на път да стане масово достъпна. Emotiv и NeuroSky са два от стартъпите, които предлагат електроенцефалографни (ЕЕГ) устройства онлайн за по няколкостотин долара. Моделите, които ползват състезателите във Флорида, струват около 500 долара всяко.
В същността си системата е проста - всяко ЕЕГ е калибрирано да идентифицира електрическата активност, свързана с определени мисли в главите на този, който го носи - записвайки, например, кои неврони се активират, когато носещият си представя как бута един стол през стаята. Програмисти пишат код, който превръща тези "въображаеми движения" в команди, които компютрите пращат на дроновете. Кубът в средата на екрана е само за да помага за концентрацията.
Според проф. Гилбърт, в бъдеще подобни устройства мога да се ползват не само за контрола на техниката около нас, но и за изучаване на виртуален свят без мишка и клавиатура и за наблюдаване на живо на състоянието ни и настроенията ни.
Технологията обаче повдига и етични въпроси. Американското министерство на отбраната има такива разработки заради успешните атаки с дронове срещу терористи в Близкия изток. Винаги стои въпросът и за обратната връзка - ако свържеш мозъка си с устройство, за да го контролираш, кога идва моментът, в което то може да контролира теб? Според учените обаче, ще ни защитават поставянето на бариери срещу подобни атаки, както ии невъзприемчивостта на нашите мозъци на сигнали, различни от обичайните.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни