Ами не – не ми е кеф изобщо.

Не чувствам никаква лична победа от факта, че изритаха в пременения в коприна задник този човек с видими лични проблеми през изхода на „Св. Ал. Невски”... Че го запретиха (каква дума само – като изветряла баба, да не си продаде апартамента!) от служение и че вече няма да пуска мажоретки и може би ММА-турнири в храма. Току виж другия път го беше напълнил с вода за възстановка на потопа.

Този човек се подписва като „наречен” – понятие, за което никой богослов не е чувал. Освен, може би, че в Наречен има едни минерални бани, където притягат разхлопани дюшемета.

МАХАТ ДИОНИСИЙ ОТ "СВ. АЛ. НЕВСКИ" - ТОЙ СЕ ЗАПЪНА

Но не ми е победно, няма да танцувам лезгинка или да обикалям двора с надут тромпет...  

Този човек... Точно тази фраза съскаше с цялото си презрение и някаква рошава доцентка при предния резил, който произведохме - докато без свян хулеше св. владика Серафим Софийски. Много си беше харесала конструкцията с „човек”-а, макар че не видях нито един да ходи да търси молитвеното застъпничество пред Бога от доцентката... А виж при св. Серафим не спират толкова десетилетия вече.

И се сетих за шегата с турската дума за телевизор – сеир-сандък. През 6 месеца изскача по един такъв сеир от „това, което имаме като църква” (ако заимствам стилистиката на един политик с дълбоко милиционерска етимология). И въобще не ми е смешно.

Защо не празнувам и защо не се опиянявам от псевдопобедата на мен и малцината водещи война за нормалност приятели (понякога си мисля, че съм един от тях) срещу копринените подрасници?

Преди няколко дни едни деца ми показаха нещо разтапящо: къща за птички, а вътре новородени пилета. Нито се виждат още, нито нищо – само едни съвсем, съвсем тънки гласчета... Не могат и глава да надигнат, нищо – по-скоро съдиш за съществуването им вътре. Фина работа, наредена от Акордьора, който прави съвършената хармония във вселената.

Точно така са и гласовете, които чувам в паузите между поредния ни гяволък – плахи признания, че храмовете все по-пълни стават, свещениците и епископите – все по-нормални и отдадени, вярващите – все по-осъзнати... И тогава идва сякаш някой слон и се изтропква върху къщичката с пиленцата. Без извинение... И те млъкват (предлагам да не описвам точно как, а който се интересува – на лични във фейсбук).

И хората, естествено, забравят състоянието на тишината и красотата, а запомнят само слона и неговия натрапващ се акт. Поради количеството му, поради смрадта или знам ли още какво – понеже така сме устроени, може би.

Мислех, че няма да има телевизии онзи ден, когато този човек обяви, че ще брифира от амвона в храм-паметника – кой ще се занимава с нашите църковни глупости... Обаче телевизиите имат ненарушим инстинкт във връзка с онова турско понятие и дойдоха всичките.

И затова, когато този човек реши да направи 45-минутното си (!) експозе, преди да е раздал на бабите в храма нафора, та поне те да си спестят тая простотия, стояха и го чакаха, щото нямаше как. Репортерка-баба-репортер-баба-репортерка...

Как да се радвам на подобна пародия, независимо накрая кой е бил победител и кой - откъм „булката”?

Виждал съм семейства от заварчици, които живеят по-нормално помежду си от нас – „призваните” (няма да казвам наречени, нарочени, наточени) в Божия дом. Честна дума!