От началото на май обществото наблюдава или участва в битката на едни депутати с Конституцията и с българите извън страната. Въпросните депутати имат кауза – да защитят националната сигурност като ограничат възможността за гласуване на българските граждани в Турция. Ограничаването на българските турци ограничава и всички останали българи в чужбина – над 1,5 млн. Но това е необходимата цена, която е нужно да платим, за да защитим националната си сигурност, ни убеждават „патриотите“.  

Дискриминацията е очевидна. Нарушаването на Конституцията от хора, които са се клели в нея също. [1]

В тази връзка имаме шест въпроса към „патриотите”:

Въпрос 1 - Българите в чужбина трябва ли да имат правото да гласуват?

Щом народните представители не предлагат изцяло да се забрани гласуването извън страната, значи смятат, че българите в чужбина следва да имат правото да гласуват.  Принципно положение – правилно и непротиворечащо на основния закон.

Въпрос 2 – Ако българите в чужбина имат абстрактното право да гласуват, защо народните представители не се опитват да улеснят упражняването на това право, а се опитват да го ограничат?  

Да твърдиш, че 1,5 млн. българи имат едно право, но да ограничаваш възможността за упражняването му е политически и правен нонсенс. Но нелогичните и немотивирани действия в българската политика едва ли изненадват някого. Все пак е добре да споменем, че ограничаването на права на цели групи от хора е нарушение на чл. 26 от Конституцията: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.“

Въпрос 3 – Финансов ли е проблемът? 

След като и премиерът, и председателят на Патриотичния фронт изказаха неистината, че една секция в чужбина струва между 8 и 10 000 евро, нека споменем отново истината – една секция в чужбина струва 3 400 лв. според ЦИК. Един глас в България на изборите през 2014 г. е струвал 9,00 лв., а един глас в чужбина е струвал 9,53 лв.

ПАТРИОТ Е - ДУША ДАВА, НО НЕ МОЖЕ ДА СМЯТА

Въпрос 4 – Защо политици тиражират неистината, че облекченият режим на създаване на секции в чужбина води до увеличаване на вота за ДПС?

От 2009 г. до 2014 г. става по-лесно да се създават секции в чужбина, но това не води до по-голям брой на гласувалите за ДПС в Турция, а напротив. През това време секциите в чужбина се увеличават от 274 (2009) на 428 (2014). Гласовете на българските граждани в Турция намаляват от 89 хил. души (2009) на 62,5 хил. (2014). През това време гласовете на българи, живеещи извън България, но и извън Турция, се увеличава от 63 хил. (2009) на 82 хил. (2014). С други думи, при по-облекчен режим на откриване на секции, гласовете в Турция намаляват, а гласовете извън Турция се увеличават драстично. Средният резултат за ДПС от гласували в Турция за последните 15 години е 54 000 гласа, което е 1.5% от всички гласували на последните избори и 0,8 процента от имащите право на глас българи.

ПИСМО ДО ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: КЪДЕ СА НОВИТЕ ПРОМЕНИ В ИЗБОРНИЯ КОДЕКС?

Въпрос 5 – Защо българските граждани в Турция се третират като заплаха за националната сигурност?

Има ли информация на ДАНС и, ако има такава, защо няма разследвани и осъдени за корпоративен вот лица? Дискриминирането на български граждани с турски произход, независимо дали в страната или в чужбина, води до тяхното капсулиране и ги мотивира да гласуват за партията, която им предлага „защита“. Ограничаването на права на българите с турски произход е в интерес най-вече на една партия, която твърди, че защитава техния интерес. И обратното, ако говорим публично истината, че те имат равни права с всеки един от нас на основание чл. 6 и чл. 26 от Конституцията, то това намалява нуждата от партия, която да „защитава“ българските турци и помаци. Тогава защо „патриотите“ консолидират вота на партията, която твърди, че защитава интересите на българските турци?!

Въпрос 6 – Защо обществото робува на стереотипи и се срамува да нарече българските турци и помаци съграждани, ако те са такива?

Въпросът не е абстрактен. Уважението към конституционните принципи е въпрос на национална идентичност. Българските турци и помаци живеят в България от няколко стотин години и са част от българската култура. Поради това е интересно как иначе разумни политици и общественици се огъват пред популизма и не възразяват на политическото говорене срещу цели групи от български граждани.

И така, Бай Ганьо патриот се изплези на българите в чужбина. Останалите депутати му се радват. А знаят, че действията му са опасни и неоправдани. Опасни, понеже засилват противопоставянето. А неоправдани, защото не постигат положителен резултат за нито една от противопоставяните групи в обществото. Печеливши от този балон са само партиите, които нападат малцинствата и партиите, които „защитават“ малцинствата. Случайност?!

 

[1] Нарушените текстове: 

Чл. 6 (2) от Конституцията:  „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“

Чл. 26 (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

---
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.