Мохамед Али беше Най-великият. Точка. Ако го бяхте питали, щеше да ви го каже. Щеше да ви каже, че е бил двойно най-великия; че е слагал белезници на светкавици и е хвърлял гръмотевици в затвора.

Но това, което направи Шампиона най-великия – което наистина го различаваше от всеки друг – бе, че абсолютно същите думи щяхте да чуете от всички останали.

Като всички хора на Земята, Мишел и аз скърбим за него. Но също сме благодарни на Бог за това, че ни дари с щастието да го познаваме, дори и за кратко; за това колко щастливи бяхме, че Най-великият избра да украси нашето време.

В личния ми кабинет, точно до Овалния, пазя чифт негови ръкавици на видно място, точно под онази култова негова снимка – младият шампион, само на 22 години, реве като лъв над поваления Сони Листън. Аз бях твърде млад тогава, за да разбирам кой беше той – все още Касиус Клей, вече носител на златен олимпийски медал, все още непотеглил на духовното пътешествие, което щеше да го отведе до исляма, да го прати в изгнание в пика на силата му и да подготви сцената за завръщането му към величието. Името му бе еднакво познато и за потиснатите в предградията на Югоизточна Азия и в селата на Африка, и за аплодиращата публика в „Медисън скуеър гардън“.

"Аз съм Америка“, обяви той веднъж. „Аз съм онази част, която не признавате. Но свиквайте с мен – черен, самоуверен, наперен; с името ми – не вашето; с религията ми – не вашата; с целите ми – моите собствени. Свиквайте с мен“.

Това е Али, когото опознах след като пораснах – не само като толкова изкусен поет на микрофона, колкото добър боец бе на ринга, но като човек, който се бореше за правдата. Човек, който се бореше за нас. Той застана до Мартин Лутър Кинг и Нелсън Мандела; издържа, когато беше трудно; не мълчеше, когато другите мълчаха. Борбата извън ринга му струваше титлата и оценката на обществото. Щеше да му спечели врагове и в ляво, и в дясно, да го направи охулван и за малко да го изпрати в затвора. Но Али остана прав. И неговата победа ни помогна да свикнем с Америка, каквато я познаваме днес.

Той не беше перфектен, разбира се. Въпреки цялата си магия на ринга, той можеше да бъде невнимателен с думите и изпълнен с противоречия, когато вярата му еволюира. Но неговият чудесен, заразен, дори невинен дух, накрая му спечели повече приятели, отколкото врагове – може би защото в него се надявахме да видим нещо от нас. По-късно, когато физическата му сила гаснеше, той се превърна в още по-мощна сила за мир и помирение по целия свят. Изпратихме човек, който каза, че е толкова подъл, че кара медицината да се поболява, и който посещаваше болни деца по целия свят и им казваше, че те също могат да станат най-великите. Познавахме герой, който запали огъня и се би в най-великата битка на световната сцена още веднъж; битката срещу болестта, която опустоши тялото му, но не можа да отнеме искрата от очите му.

Мохамед Али разтърси света. И светът стана по-добър от това. Всички сме по-добри от това. Мишел и аз изпращаме нашите искрени съболезнования на семейството му и се молим най-великият боец измежду всички да почива в мир.

...

Изявление на президента на САЩ Барак Обама по повод смъртта на Мохамед Али. Преводът е на Клуб Z.