Точно на Петдесетница на остров Крит започна първият по рода си от хилядолетие насам Всеправославен събор. Целта му е да укрепи единството на православните църкви в цял свят. Началото на събора беше дадено със съвместна  "Божествена литургия", отслужена в Ираклион от десет глави на православни църкви, включително от Вселенския патриарх Вартоломей, който има ранг на "пръв между равни", предаде БНР.

Участниците в събора се очаква да утвърдят шест документа, които имат по-скоро консенсусен характер и целят да актуализират православното свидетелство и да очертаят отношенията с останалата част от християнския свят.
Съборът обаче е отслабен от няколко отсъствия.

Освен патриарх Кирил, глава на руската православна църква, която обединява близо 130 милиона вярващи или около половината от православната общност, в работата на събора няма да участват също патриарсите на Антиохия и Грузия. Както, разбира се, и България.

Четирите патриаршии обявиха в последния момент, че няма да присъстват, изтъквайки като причина основно процедурни въпроси. 

Още през месец май имаше разногласия относно разпределението на местата за делегатите на отделните църкви. Така например славянските православни църкви изразиха несъгласие с мястото, което бе отредено на Вселенския патриарх от гръкоезичните църкви. Обект на недоволство бе и фактът, че не всичките 700 православни архиереи ще могат да участват в Събора, а само 14 делегации с максимално 25 делегати. При това всяка делегация ще има право само на един глас, а решенията ще се взимат с пълно единодушие. По този начин по-малките православни църкви обаче получават по-голяма тежест от по-големите, една от които е Руската, обединяваща над 100 милиона православни християни.

Част от тези възражения са основателни, но представителите на автокефалните църкви, които отказаха участие в Събора, включително и на БПЦ, трябва да се запитат защо първоначално се бяха съгласили с проектотекстовете и защо изразиха възраженията си с толкова голямо закъснение.

Друг основен спорен въпрос е т.нар. икуменическо движение – за единение между различните християнски църкви, срещу което открито застава и Светият синод на БПЦ в решението си от 21 април. В това решение между другото се казва:

"Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните "църкви" е богословски, догматически и канонически напълно погрешно."

"Жалко е, че представителите на Православието не желаят да седнат на общата маса за преговори, за да обсъждат някои нерешени въпроси", казва Танасис Папатанасиу. Той твърди, че поместните църкви често водят помежду си нещо като съревнование. "В някои случаи се борят за власт, за надмощие над останалите, а понякога става дума дори и за национални интереси",подчертава той.