Наскоро четох една интересна публикация, че Румъния е открила онлайн музей, посветен на най-известните случаи на корупция в страната. Музеят превръща акта на даване на подкуп в произведение на изкуството, вдъхновено от известни случаи в страната. Замислих се, ако взаимстваме тази идея от нашите съседи, какво бихме могли да покажем в тази посока. Тъй като не се сетих за много известни примери, с които да запълним нашата страница, то това означава, че у нас или няма корупция, или явно сме твърде далеч от времето, в което бихме могли да я изпратим в музея.

Първата хипотеза е една утопия, а втората минава през дълбока реформа в съдебната система. Няма как да се говори за антикорупционни реформи без работеща съдебна система. Независимо дали става дума за проблеми с обществени поръчки, конфликт на интереси, както и всякакви други корупционни практики, то със сигурност единственият начин за тяхното преодоляване и превенция е най-вече работеща съдебна система.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: КОРУПЦИЯТА Е ВИСОКА, ЗАЩОТО ДЪРЖАВАТА Е ЗАВЛАДЯНА

Засега нашата борба с корупцията се изразява по-скоро в промени, свързани с нормативната уредба. Пример за това поправките в Конституцията от миналата година, които касаят разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии. Преди промените ВСС се състоеше от 25 члена, които бяха разпределени така – 11 души, избирани от парламента, 11 души професионална квота от съдии, прокурори и следователи, както и по право са членове председателите на Върховния административен съд (ВАС), Върховния касационен съд (ВКС) и главният прокурор. Самите „трима големи“ обаче се назначават от ВСС и се утвърждават с указ на президента. Краткосрочната цел на разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, беше съдиите да се самоуправляват независимо от прокурорите и с по-малко влияние от политиците. Затова идеята беше да се създаде съдийска колегия в рамките на ВСС от 13 души, като в нея влезнат 6 представители на съдиите, председателите на ВАС и ВКС и пет души от парламента. Представителите на гилдията на съдиите биха имали един лек превес в такава структура, което е предпоставка за тяхната независимост.

Депутатите преместиха един човек от парламентарната квота в съдийската. Така с един куршум убиха две реформи – засилиха политическото влияние на партиите в съдийската колегия и гарантираха, че сегашното положение в прокуратурата няма да се промени.

КОРУПЦИЯТА ВСЕ ПО-НАГОРЕ – ВРЪЩАМЕ СЕ 16 ГОДИНИ НАЗАД

Липсата на воля да се даде възможност на съдебната система да се самоуправлява, днес политическият ни елит се опитва да компенсира с безгранично засилване на правомощията на общите събрания. Аз съм убеден привърженик на принципа на съдийското самоуправление и въвеждането на този принцип в съда, който ръководя, започна още с моето встъпване като председател на ВКС, без този принцип изобщо да е факт в нормативната ни уредба. Спомняте си колко критики бяха насочени към мен, когато реших да дам възможност на съдиите от ВКС сами да изберат своите заместници, макар и това да не беше записано в закона.

За мен обаче е изключително важно да се намери балансът между управление и самоуправление. Бих си позволил да ви дам един конкретен пример защо това е важно да се направи. В Търговската колегия на ВКС съдиите насрочваха делата за след една година, в Гражданската колегия – за след два до три месеца. Тук става дума не за решаване на делата, тук става дума за насрочване на първото закрито заседание. Едната колегия – едва три месеца, другата колегия – една година.

Няма спор, че бавното правораздаване предпоставя и отваря вратички за корупция не само в цялата съдебна система, но и в цялата държава. Защото в това протакане се включват и вещи лица, лекари, адвокати, обвиняеми, подсъдими, страни в гражданските дела, фирми. Взех решение да прехвърля 700 дела от Търговската колегия към Гражданската колегия, тъй като касаят сходна материя – Закона за задълженията и договорите, и това дали страната по един такъв спор е физическо лице и физическо лице или физическо лица и фирма, практически няма значение откъм материя, тъй като с тази материя боравят съдиите и от двете колегии.

Може да си представите какви брожения последваха в съда, които достигнаха дори до идея да не се изпълни тази заповед. В този случай, питам, кой би могъл да защити обществения интерес при положение, че председателят е с напълно орязани правомощия и този въпрос например е от компетенциите на общите събрания.

Изключително интересна тема, свързана с корупционните практики, е темата за нераглементираните контакти между политици и магистрати. Когато естеството на работата изисква определен институционален контакт, то тогава съвсем нормално е той да се случи. Но когато член на ВСС и председател на ВКС получава SMS с уклончиво съдържание от министър-председателя минути преди важно гласуване, свързано с разкриването на политическо влияние върху ВСС, което се разкрива в записи между две съдийки – едната от които ръководи най-големия окръжен съд в страната, то получателят на sms-а трябва да направи така, че ясно да се разграничи от подобен тип взаимоотношения и твърдо да отстои своята свобода.

Това е една изключително съществена част от антикорупционните реформи. В крайна сметка политиците достигат дотам, докъдето им позволим.

Съществува обаче едно друго явление, което считам дори за по-лошо от корупцията. Това е т.нар. автоцензура. В тези случаи, дали от страх от някакви сили, дали от лоялност, дали от някакви други подбуди, съдията взема дадено решение под натиск на ограничения, които сам си е поставил. Най-трудно биха могли да бъдат повлияни подобни практики, а те за съжаление не са рядкост.

Има обаче и добри новини. Българският народ обича да казва „Гарван гарвану око не вади“. Оказа се, че не е точно така. Вече имаме осъдени с ефективни присъди на последна инстанция двама магистрати – ефективна присъда за съдия и ефективна присъда за прокурор. За съжаление не можем да посочим такива примери за висши политици. Но не ми остава да вярвам в нищо друго, освен че нашият онлайн музей на корупцията предстои тепърва да бъде запълван. 

...

Изказване на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов пред 12-ия обществено-политически форум за противодействие на корупцията, организиран от Центъра за изследване на демокрацията в София на 4 юли 2016 г. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.