Генерал Войчех Ярузелски, оглавявал Полша от 1981 до 1989 г-, почина днес на 90-годишна възраст, предаде АФП.

Той се споминал в неврологичното отделение на Военномедицинския институт във Варшава. В началото на месеца бившият президент претърпя инсулт, след което така и не дойде в съзнание. През последните години той страдаще и от лимфома. През юли той щеше да навърши 91 години.

Макар да бе яростно критикуван за ролята си в полските събития през 80-те г. ва ХХ век, Ярузелски спаси Полша от съветски танкове. Това стана с цената на въведеното от него извънредно положение в края на 1981 г. и временния арест на лех Валенса и останалите лидери на профсъюза "Солидарност".

Ярузелски обявява военно положениена 13 декември 1981 г.

Войчех Ярузелски произхожда от стария рицарски род Шлеповр. Поден е в град Куров на 6 юли 1923 г. През ранните си ученически години се изявява като отличен ученик и е силно религиозен. През 1939 г. семейството му се премества да живее в Литва. През 1940 г. тя е анексирана от СССР и Ярузелски е интерниран в Сибир заедно с родителите си. Там той работи в дърводобива в тайгата и си разваля непоправимо зрението.

По време на Втората световна война Ярузелски прави несполучлив опит да се включи в полската армия на ген. Владислав Андерс, формирана от лагеристи в СССР. Завършва офицерско училище и е изпратен да воюва на фронта в състава на Втора пехотна дивизия, където достига до длъжността помощник началник-щаб на полк и участва в най-големите битки на полската армия.

След края на войната Ярузелски участва като таен агент в борбата срещу нелегалната антикомунистическа опозиция в Полша през 1945-1947 г. По същото време следва във Висшето пехотно училище и завършва Академията на Генералния щаб.

През 1947-1957 г. Ярузелски прави бърза офицерска кариера, ставайки най-младия генерал на Полша през 1956 г. Работи като преподавател по тактика и щабна служба, началник на военни училища и пр., а през периода 1957-1960 г. е командир на 12 мотострелкова дивизия в Шчечин.

Неговата политическа кариера започва през 1960 г., когато е назначен за началник на Главното политическо управление на Полската армия, а през 1965 г. става началник на Генералния щаб. От 1968 до 1983 г. Войчех Ярузелски е министър на народната отбрана на Полша. През времето, когато е начело на армията, нейни подразделения взимат участие е потушаването на Пражката пролет (1968) и на работническите бунтове в самата Полша през 1970 г.

На 18 октомври 1981 г. Ярузелски е избран за първи секретар на ЦК на ПОРП на мястото на сваления Станислав Каня. На 13 декември същата година генералът обявява извънредно положение.

Същевременно Ярузелски предприема редица стопански и институционални реформи. Той дори включва в Държавния съвет представители на опозицията. Той става главния вдъхновител за провеждане на кръгла маса с опозицията, макар да не участва в нейните заседания.

През периода 1990-1991 г. е президент на Република Полша. По време на мандата си Ярузелски не се възползва от високите правомощия на президентската институция и проявява разбиране при въвеждането на новите икономически и политически реалности от правителството на Тадеуш Мазовецки.

През 1991 г. Ярузелски губи президентските избори срещу Лех Валенса и се оттегля от властта. Въпреки много опити така и не е изправен пред съда. Вероятно е наддвеляло мнението, че е спасил страната от съветска военна интервенция. Генералът бе недевнъж защитен от самия Лех валенса.