Жени лидерки оправят кашата на мъжете

ЕСТЕР АДЛИ,
КЕЙТ КОНЪЛИ

Някога германските политически коментатори обичаха да сравняват Ангела Меркел с Маргарет Тачър. Когато германската канцлерка встъпи в първия си мандат преди повече от десетилетие, почитатели и хулители също се чудеха дали тя ще бъде Eiserne Frau, или Желязната лейди, на страната им.

Вече никой не прави това сравнение. След като Тереза Мей стана фаворит за бъдещ премиер на Великобритания, коментаторите в Германия се чудят, като предимно се съгласяват, дали британската вътрешна министърка може да бъде „дубликат на германската канцлерка”. Подобно на Меркел, „Мей  действа надменно и трезво, но винаги знае какво иска”, както отбеляза германският телевизионен коментатор Волфрам Вайнер във вторник.

Но тя също така, разбира се, е жена и в статия в германския вестник „Ди Велт” писателката Мара Делиус изрази все по-ширещото се чувство, че Мей, заедно с Меркел и първата министърка на Шотландия Никола Стърджън представлява част от новата „фемокрация”, която идва да „оправи кашата, забъркана от мъжете”. Според Делиус те са „постмодернистични Електри в костюми с панталони и гумени ръкавици”. Статията призова да се благодарим, че най-после Европа, изглежда, е в сигурни (женски) ръце.

Наистина изглежда, че са настъпили забележителни времена за женско политическо ръководство във Великобритания и по света. Начело заедно с Мей в надпреварата за ръководството на консерваторите е и Андреа Лийдсъм – министърка на енергетиката и бивша банкерка.

Щом депутатите лейбъристи решиха да се надигнат срещу Джеръми Корбин, Анджела Ийгъл обяви, че ще се бори срещу него. Заедно със Стърджън, лидерите на Консервативната и Лейбъристката партия в Шотландия, първата министърка на Северна Ирлания и лидерката на „Плейд Кумри” (партията на сепаратистите в Уелс – б.р.) са все жени. Повече от десетилетие Зелената партия се оглавява от жена, а бившата й лидерка Карълайн Лукас се бори пак да застане начело.

Междувременно в световен план Хилъри Клинтън е фаворитът да стане президент на САЩ през ноември и тя дори може да издигне друга жена - Елизабет Уорън, за свой кандидат за вицепрезидент. Шефката на Международния валутен фонд (Кристин Лагард - б.р.) и главният прокурор на САЩ (Лорета Линч - б.р.). Жена може да бъде и следващият генерален секретар на ООН, който трябва да бъде избран тази година.

Щастливо съвпадение ли е това? Пробит ли е най-после стъкленият таван, блокиращ женската власт? Или светът е в такова въпиющо положение, че държавите с проблеми си дадоха сметка, че имат нужда от жена, която да оправи положението? Както писа в статия в отговор на резултата от референдума (за излизане на Великобритания от ЕС - б.р.) първата жена премиер на Исландия Юхана Сигурдардотир, като цитира стихове на исландската поетеса Ингибьорг Харалдсдотир, "когато всичко е казано, когато световните проблеми са обсъдени и уредени... винаги идва една жена, за да почисти масата, да измете пода и отвори прозорците, за да проветри от цигарения дим. И винаги е така."

Това обяснение намира отзвук при консерваторката лейди Дженкин от Кенингтън - член на Камарата на лордовете, която заедно с Мей финансираше кампанията на тяхната партия с цел избирането на повече депутатки тори. Тя бе под надслова "Да спечелят жените". За факта, че главните фаворити за лидерския пост в партията, тя казва:

"Мисля, че цялата страна се чувства по-скоро облекчена. Мисля, че  има усещане за "Да, бабо, ела и ни кажи какво да правим."

Министърката на дребния бизнес Ана Субри каза подобни неща миналата седмица, когато се извини на британците:

"За състоянието, в което се намира нашата политика... Доста момчета забъркаха тази каша."

Субри подкрепя Мей.

Но жените, очевидно за самите себе си, не са еднакви, както отбеляза Стърджън в свое отчаяно послание в туитър в понеделник, когато един потребител протестира, след като чу журналист от Би Би Си да казва:

"И Мей, и Лийдсъм може да са жени, но те имат доста различни възгледи."

Като препредаде съобщението, първата министърка на Шотландия писа:

"Отношението към жените измина дълъг път, но това показва, че му предстои още доста."

Можем да си представим какво би направила и тя, ако прочетем наблюдението на Мара Делиус в "Ди Велт", че "Меркел и Стърджън, изглежда, използват един и същи стилист и фризьор", като намеква, че има "единен фенотип от успешна политическа powerfrau (съчетанието е от английски и немски език и означава "жена на власт" - б.р.).

Мнозина други ще възразят срещу твърденията за феминистки пробив само две седмици след убийството на британска депутатка. Докато много от колегите на Джо Кокс (убитата депутатка - б.р.) да слушат всеки ден тиради за страхотното насилие в социалните врежи.

Софи Уокър - лидерката на партията "Равноправие на жените", изрази разочарование, че дебатът за откъсването на Мей и Лийдсъм в надпреварата сред консерваторите е съсредоточено повече върху техния пол, отколкото политики:

"Наистина има значение хората, които ви представляват, да приличат на вас, и затова за жените е важно да видят други жени във властта и ръководството. Но е важно също така, че жените във властта и ръководството да се съсредоточат върху жените, а не само върху властта."

Тя отбелязва, че Лийдсъм преди призоваваше жените, занимаващи се с дребен бизнес, да бъдат лишени от майчински права. Докато Мей, която тя смята, че подкрепя жертвите на домашното насилие, надзираваше задържането на бременни жени и други с психически проблеми от "Ярлс Ууд" (център за задържане на имигранти преди депортирането им - б..р.).

"Наистина трябва да ги разпитате за политиката им. Трябва да ги питате какво ще направят, за да станат жените в тази страна равноправни."

Тя заяви, че наличието на две изтъкнати кандидатки начело дава шанс на Мей и Лийдсъм "да използват опита си като жени, за да водят политика, която говори за неравенството, което изпитва половината население. Съжалявам, че такъв разговор все още не е започнал."

-----

* Препечатваме статията от в. "Гардиън". Естер Адли е старши репортер. Кейт Конъли е кореспондент на "Гардиън" и "Обзървър" в Берлин.