Една и съща пиеса се играе в културата вече втори мандат на Вежди Рашидов. Главен герой е министърът, който провокира от екрана родното арт общество, надига се цунами от негодувание, валят подписки за и против, тръгват искания за оставка… и идва неочаквно (уж) извинение. В заключение: отвратените загубват интерес и напускат театралния салон, пардон – Фейсбук.

Какъвто и да е бил поводът за недоволство от Рашидов – отрязаните пари за кинаджиите, несправедливата реформа в сценичните изкуства, скандала с „кукузелите му“, БГ Лувъра, бутафорията на Ларгото, заплахите към журналист от БНТ, завършващи с протест под прозорците на министъра – винаги се стига до разделение в културата като във физкултурата – кой на чия страна ще вика. Участниците в мача вече предварително се знаят – независимо от повода, позицията на Рашидов винаги заемат личности от масовата култура – директорът на НИМ Божидар Димитров, археологът Николай Овчаров, актьорът Камен Донев, а сега рамо удариха и представители на шоубизнеса като Магърдич Халваджиян, Любомир Нейков, Димитър Рачков – все любимци на премиера Бойко Борисов, възхитил се колко пот хвърлят на сцената. Възмущението си от него обикновено не крият мнозина десни интелектуалци, кръгът „Култура“, кръгът „Морфов“ и прочие представители на елита.

Парадоксалното е, че Рашидов създава разделение не само по линията висока-ниска култура, той е антигерой и на телевизионната попфолк сцена – в Шоуто на Слави, по адрес на които министърът е твърдял, че подигравките му са го докарали до болест.

Министър-председателят неведнъж е бил арбитър на двубоите между Рашидов и интелектуалците. Случи се дори да го порицае: препоръча му да гледа спектакъла „Език мой, враг мой“ и да се поучи от него – да мълчи, да работи и от там нататък делата да говорят. Не след дълго разбрахме, че Рашидов не изтрайва дълго на този спекакъл и бързо се връща към първия. Междувременно формулира толкова необичайна („Не само заради храната хомо сапиенсът е създал човека“) или експлозивна словесна конструкция („Всички ли сме роби на един дебел, грозен, на 20 години милионер, бе, да му е…а п…а м…а, да ви е…а циганската нация!“), че се налага да излезе от положението с оправданието:

„Не разбрахте ли, аз съм нестандартен министър!“

Сега премиерът прибегна до съвсем нелогичен аргумент:

„Извини се човекът, болен е, знаете, и те сега се нахвърлиха върху него!“

В сблъсъците на министъра с културата често основният повод за избухналия срещу него гняв е бил подменян в движение. Така стана и сега – проблемът със заплахите към журналиста от БНТ Георги Ангелов бе изместен в посока на „по-безобидната“ история с уволнения декоратор от Националната галерия – „момчето“ лесно може да бъде назначено обратно, за да „се изчисти петното от министерството“. Обясненията в любов (към журналистите) са нова сюжетна линия в публичния образ на Рашидов.

Нерядко се стига и до констатациите, че това е поредният опит да бъде дискредитиран министърът – независимо, че тъкмо той започва всяко ново представление на територията на културата, а това създава на творците жалкия имидж на смешници пред обществото. Режисьорът Явор Гърдев открива причина за това и у самите артисти – лаят във Фейсбук, а реално не хапят; очакват от министъра да им е адвокат пред правителството, а не двигател на политики в културата; не са в състояние да остойностят труда си – могат да се определят единствено като безценни, а това не означава нищо за прагматиците, боравещи с цифри в държавното управление.

Така че оставка на Рашидов няма да има. И в двата кабинета на ГЕРБ оставките ги подава премиерът.

Площад Славейков