Какво по дяволите става с WikiLeaks?

В последните две седмици този източник на дигитални тайни застраши милиони жени в Турция, като разпространи личните им данни; публикува имейлите на Националния демократически комитет, което не само пряко удари кампанията на Хилъри Клинтън, но и изглежда като заговорничене с руското правителство; изстреля няколко антисемитски туита, пише Ема Грей Елис в Wired.

Всичко това е... странно.

WikiLeaks винаги ще публикува информация, която за някои хора не е приятна. Това е мисията им. Но напоследък изборът на конкретното време за публикуване и коментарите около изтеклата информация дойдоха малко в повече, а особено случаят с Хилъри Клинтън е повече от неприятен. Доскоро те не се държаха като група тролове, които казват истината от последна инстанция в социалните мрежи. А поведението на WikiLeaks в мрежата е доста по-важно от това на заврял се зад компютъра в мазето си женомразец.

ДЖУЛИАН АСАНЖ: ЩЕ ИМА ОЩЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ХИЛЪРИ И ДЕМОКРАТИТЕ

"В началото WikiLeaks се представяше просто за средство, чрез което информацията да изплува на повърхността, държеше се неутрално, както всяка технология“, коментира Марк Фенстър, преподавател в правния колеж към Университета във Флорида.

„Те получиха веднага огромно влияние, защото бяха инструментът. Проблемът е, че WikiLeaks не е само технология. Те са също и хора“.

WikiLeaks е поставяла в опасност хора и преди, но публикуването на т.нар. имейли на Ердоган беше нечувано. Организацита обяви, че изтичането на тази информация ще разобличи машинациите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган точно след неуспешния опит за преврат, но вместо това бяха публикувани кореспонденция и лични данни на обикновени турски граждани. Още по-лошо – изтекоха домашни адреси, телефонни номера и партийна принадлежност на милиони избирателки. Това е безотговорно по всяко време, а в седмицата на преврата е направо убийствено.

Този случай разкри безгранично безхаберие, въпреки че и много медии още повече влошихме нещата като прегледахме набързо съдържанието и поставихме линкове към базата данни в публикациите си.

Социоложката от Университета в Северна Каролина Зейнеп Тюфекчи написа критично есе срещу WikiLeaks и западните медии, че са застрашили турски граждани. Реакцията на WikiLeaks и нейните привърженици се оказа груба:

„Само пет минути по-късно вече ме наричаха апологет на Ердоган, което говори много за тяхната неподготвеност. А после ме блокираха. Толкова по въпроса дали искат да чуят нещо, което не им допада“, каза Тюфекчи.

Произходът и достоверността на имейлите от Демократическата партия на САЩ изглеждат по-сериозно, но тези неизяснени връзки с Русия правят всичко да изглежда като опит на чуждо правителство да повлияе върху резултата от президентските избори. Доста е странно, че Джулиан Асанж води предаване по RT (Russia Today), финансираната директно от правителството в Москва (да се чете: пропаганда) телевизионна мрежа. Освен това въпросът кой първоначално е придобил данните сочи към двама руски хакери, за които се предполага, че са свързани с руските разузнавателни служби ФСБ и ГРУ.

И на фона на всичко това, съвсем необяснимо, официалният туитър профил на WikiLeaks директно започна да излъчва неприкрит антисемитизъм. Изписването на имена между тройни скоби е знак за „евреи“ и се използва в антисемитски кръгове.

„Повечето от нашите критици имат по 3 (((скоби около имената си))) и носят очила с дебели черни рамки. Не е ли странно?“, написа WikiLeaks.

В началото те изобщо отрекоха този туит да е антисемитски. После го изтриха и обясниха изтриването така:

„Изтрихме го защото нарочно бе възприеман погрешно от про-клинтъновите хакери и неонацисти“, обясни профилът на WikiLeaks.

Което е точно толкова убедително опровержение, колкото и „Така ли, а я се погледни ти!“

Но не това е важното тук. WikiLeaks и Асанж казват, че не носят отговорност за съдържанието, което разпространяват, и че никой няма доказателства за руска връзка в хакването на сървърите на Демократическата партия. Но точно това изтичане и туитовете рушат доверието в WikiLeaks. Ако не внимават точно каква информация разпространяват, не е трудно да си представим как организацията несъзнателно се е превърнала в нечий инструмент (да кажем руски).

“Ако си отговорен и искаш да изтече някаква информация, защо да се обърнеш към WikiLeaks? Ще отидеш в издания като New York Times – така се случи с „Досиетата Панама“, казва Никълъс Уийвър, компютърен специалист Университета Бъркли в Калифорния, който изучава организацията.

"WikiLeaks е като пощенска кутия за шпиони и те са щастливи да бъдат използвани точно за това".

WikiLeaks не са задължително най-лошите в тази история – ако ФСБ иска да направи така, че да изтекат някакви имейли от щаба на Хилъри Клинтън, за да помогне на Тръмп като „сибирския кандидат“ (не гледайте нас, тази шега е на New York Times), те ще го направят. Но действията на WikiLeaks може да се окажат в противоречие с техните идеали.

СИБИРСКИЯТ КАНДИДАТ

„Това нанесе повече щети на борбата за свободен и отворен интернет, отколкото това, което може да направи Ердоган“, казва Тюфекчи. „Ако изнесеш личната информация на хората и после западните медии я публикуват, самите хора ще се отдръпнат от мрежата“.

Най-важното: WikiLeaks трябваше да бъде нещо по-добро. А Асанж открито каза, че се надява изтичането на информацията да навреди на кампанията на Хилъри Клинтън.

„Имахме надежда, че след появата на WikiLeaks, хиляди нови платформи като WikiLeaks щяха да последват. По същия начин, по който се надявахме, че Арабската пролет бе истински романтичен идеал за това какъв ефект могат да имат дигиталните комуникации върху геополитиката“, казва Фенстър. „Но идеалът за WikiLeaks като инструмент за изтичане на информация, без да е обвързан с някоя държава и да бъде просто неутрална технология, просто не проработи. Държавите си го връщат“.

Високата морална претенция на WikiLeaks зависи от тяхната способност да действат като честен инструмент. А точно сега те действат като запушен филтър.