Политически и идеологически са причините за разрива между турския президент Ердоган и ислямисткия духовник Гюлен. Ето как ги обяснява турският политолог Чанер Авер*.

-Турският държавен глава обвинява бившия си съюзник, ислямисткия духовник Фетхуллах Гюлен, че стои зад опита за преврат в страната. В какво се изразяват различията между двамата?

- Гюлен е проповедник, имам и учен. Той следва линията на кюрдския религиозен духовник от 1910/1920-те години Сайди Нурси. Ердоган пък идва от средите на създаденото от Неджметин Ербакан през 1970-те години движение "Милли Гьорюш" и се стреми към някаква турско-ислямска синтеза. С други думи: от една страна имаме един по-скоро прагматичен и устремен към властта политик, позоваващ се на исляма; а от другата стои един проповедник, ръководен от чисто идеологически мотиви. Друга разлика се състои в това, че Ердоган изгражда фундамента на своята власт основно върху територията на Турция, докато привържениците на Гюлен са пръснати по целия свят.

- Има ли също и исторически причини за враждата между двамата?

- Важно е това, че при предишните военни преврати в Турция двамата са били винаги на различни позиции. Докато Гюлен подкрепяше метежниците, особено през осемдесетте години на миналия век, Ердоган и неговото движение бяха сред жертвите на тези преврати: заради тяхната идеологическа насоченост те трябваше да бъдат държани по-далеч от системата. Ердоган е харизматичен политик, и точно това негово качество му печели много привърженици. От другата страна виждаме един идеолог като Гюлен. Ако един ден те вече не са начело - на тяхната партия или движение - допускам, че "Движението Гюлен" ще продължи да съществува именно заради религиозната си идеология, макар и не в сегашния си размер. Не така стоят нещата с партията на Ердоган, чийто привърженици могат да си избират и други личности, които да следват - в дългосрочна перспектива.

- Когато се говори за "Движението Гюлен", често се изтъква това, че то залага на образованието. Какво стои зад това?

- Гюлен е за това да се строят повече училища, а не джамии. При Ердоган това е обратното: той иска повече джамии, а не училища. Гюлен има своя концепция за поставянето на науката в ислямисткия контекст. Целта му не е да модернизира религията или да я напасва към новото време. Той се опитва да обоснове научно Корана и по този начин да го легитимира. Ердоган не придава такова значение на образованието. За него е важно да мобилизира масите, да ги обединява зад себе си и по този начин да разширява властта си.

- За Ердоган и Гюлен често се твърди, че се конкурират за властта. За какво по-точно става въпрос тук?

- Гюлен е привърженик на по-либералната, западноориентирана интерпретация на исляма, докато Ердоган е движен от чувства, свързани с отминалото величие на Османската империя. Това се видя много добре по време на протестите в парка "Гези" - смазването им от полицията, при което загинаха и млади хора, беше разкритикувано от "Движението Гюлен". Според експерти, между двамата наистина има властови спор. В тази битка става въпрос за разпределение на държавните ресурси и ключовите ръководни постове. Именно в този контекст напоследък се изостри конфликтът помежду им: докато Гюлен продължава да стои на демократични позиции, турското правителство го обвинява, че с помощта на чужди служби работи срещу интересите на Турция.

- Накъде върви Турция, според Вас, след потушаването на преврата и мерките, предприети от Ердоган след това?

- Сегашните събития поставят много въпросителни за бъдещето на страната. Преди няколко дни видяхме окуражителни знаци: опозиционните партии отидоха да разговарят в президентството и за момент изглеждаше, че помиранието е възможно. В този контекст се вписва и предложеният от кемалистката Народнорепубликанска партия (CHP) план от 10 точки. В крайна сметка и Ердоган и CHP имат общ враг - пучистите.

- Междувременно обаче помирението отново изглежда невъзможно?

- Уви, да. Принудени сме да наблюдаваме как журналисти биват уволнявани и затваряни медии и издателства, макар много от тях да нямат нищо общо с движението на Гюлен. Изглежда, че Ердоган използва ситуацията, за да се разправи с всичките си опоненти от опозицията, отстранявайки ги от системата и така да заздрави властта си. Да, безспорно съществува такава опасност.

Чанер Авер е географ, политолог, психолог по екология и изследовател на отношенията между Турция и ЕС.

Материалът е публикуван в "Дойче веле"