Защо да не обсъдим отново една снимка на 80 години?

Бил ли е цар Борис III нацист? Една снимка отпреди 80 години отново предизвика разпалена дискусия и е интересен пример за криволиците на историческата ни памет. Фотографията от откриването на Олимпийските игри в Мюнхен на 1 август 1936 г., на която българският владетел не вдига ръка за "Хайл Хитлер", се оказа повод за разнопосочни тълкувания.

Покойният цар Борис III се оказва ту нацистки престъпник, ту неопетнен светец. И двете оценки са неисторични, написа Манол Глишев в "Площад Славейков".

Противниците на историческия спомен за модерната българска монархия прехвърлят върху българския цар своите омрази и ги обличат в особено отблъскващи форми на „антифашизъм”. Нелепо е, защото Третото българско царство не е било фашистка държава, пък и непредпазливо ползващите това понятие го бъркат с националсоциализма. Да припомним: фашизмът е корпоративисткото политическо учение на Мусолини в Италия. А нацизмът или националсоциализмът – расистката теория на управлението на Хитлер в Германия. Двете не са едно и също. А България при Борис ІІІ не е управлявана в съгласие с тези доктрини и приказките за „монархофашизъм” у нас са не само историографски абсурд, а и откровена лъжа. Царят не е нито фашист, нито нацист (това би било най-малкото странно у който и да е конституционен владетел). Отделен въпрос е, че 30-те и 40-те години на ХХ в. са време на авторитаризъм. Вярно е, че монархът също е авторитарен лидер. Разбира се, не колкото дошлите на власт след него Димитров, Червенков и Живков, но все пак авторитарен. Въпросът е да не се правят прибързани аналогии между различни личности и идеи, аргументира се Глишев.

Ето и още от аргументите на Манол Глишев

Обратната крайност в създаването на историческия образ на покойния цар е неговата наивна идеализация. Идеален пример е администраторският коментар към снимката му с Хитлер от откриването на ХІ-те летни Олимпийски игри в Берлин от 1936 г. във фейсбук страницата „Спомени, архиви, документи”. Според тях царят проявява едва ли не героизъм в момента на снимането, отказвайки да вдигне ръка в т. нар. „германски поздрав”. Канцлерът и българският монарх са заедно на трибуната на Олимпийския стадион в столицата на Райха. Хитлер е в пълна униформа, а царят – в цивилен костюм. Естествено, германският правителствен шеф отправя помпозния нацистки партиен поздрав с изпъната ръка. И (също толкова естествено) царят на българите не го прави.

Нацистки поздрав отдават само Хитлер и цивилните лица на трибуната. Козирува само мъжът в униформа. Чуждият държавен глава не отдава никакъв поздрав.

Без значение спрямо положението на царя е, че почти по същото време отделни членове на кралските семейства на Италия и Великобритания са заснети с вдигната ръка: те не са държавни глави към този момент. Самите крале-императори и глави на Савойската и Уиндзорската династии Виктор-Емануил ІІІ и Джордж VІ не си позволяват такъв жест. Въпрос на политически такт и на елементарен протокол: преди войната все още не става дума за антинацистки или антигермански патос, но за действащ монарх е принципно неуместно да повтори партиен поздрав, при това типичен за чужда държава. Ето защо и цар Борис не поздравява като нацист. Никой не изисква и не би могъл да изисква това от него. В случая изобщо не става въпрос за героизъм. Той е „с Божията милост и народната воля Цар на българите” по силата на Търновската Конституция, тоест глава на независима страна, а не гаулайтер от Националсоциалистическата германска работническа партия. Ето защо отпуснатите ръце на царя не са предизвикателство към Хитлер.

Цар Борис III, Хитлер и Савойският принц на олимпийската трибуна в Берлин. Принцът демонстрира добра воля към германския канцлер, а българският монарх си спестява какъвто и да било жест.

В други случаи (и то в наистина опасни ситуации) монархът се изправя срещу германския диктатор – например когато отказва български войници да бъдат изпратени на Източния фронт. Или когато оказва мълчаливата си подкрепа за спасяването на българските евреи. Това са действителни заслуги.

Но през 1936-а имаме просто една протоколна снимка, на която е излишно да се придава огромно историческо значение. Нито обругаването, нито идеализирането на цар Борис ІІІ имат исторически смисъл, категоричен е Манол Глишев. Той дава и пример за истински героизъм. Вижте снимката по-долу:

Човекът със скръстените ръце сред морето отдаващи почит на нацистката пария вече действително е герой, пише Глишев.

Ето и позицията по темата на Леа Коен, дипломат и писател:

Публикуването на една снимка от гостуването на цар Борис Трети на Олимпийските игри в Германия 1936 г. предизвика нови ганкини вълнения и хвалебствия около „героичния“ жест на царя, който бил отишъл в Берлин, ама не бил направил нацистки поздрав, пише Коен до "Площад Славейков". Тя също прилага снимков материал- фотографии от събитието, които се намират във фотоархива на Олимпийските игри от 1936 г.

Хитлер, цар Борис III, маршал Аугуст фон Макензен и министърът на вътрешните работи Вилхелм Фрик

От тях е видно, че публикуваната във въпросната Фейсбук група снимка, е общо взето жалка пропагандна манипулация. Оригиналните снимки, които ви изпращам, са от 1 август 1936 г. от ВИП ложата на игрите. На една от тях присъстват освен Хитлер и българският цар останалите най-високопоставени гости на Хитлер: маршал Аугуст фон Макензен (в униформата си на фелдмаршал от Първата световна война), доста одиозна личност, за известно време пратен в затвора през 1920 г. заради комплотизъм и възстановен във всичките си права от Херман Гьоринг (умира през 1945 г.); и ни повече, ни по-малко до него, на един метър от царя се намира нацисткото чудовище Доктор Вилхелм Фрик, първият министър на вътрешните работи на нацистка Германия, по-късно кървавият губернатор на Чехия-Моравия, осъден на смърт и екзекутиран за военни престъпления от Нюрнбергския процес.

Ето това е компанията, в която се намира българският цар. На друга снимка, която също прилагам, също от ложата, към групата се присъединяват и други добре известни нацистки чудовища – Гьобелс и Гьоринг.

Друг момент от събитието, с българския цар, Хитлер, Гьбелс и Гьоринг

Важно е да се подчертае в този контекст, че Борис III е единственият държавен глава, който се отзовава на поканата на Хитлер и присъства като негов почетен гост на игрите от 1936-а, които са политически бойкотирани. Да се вадят героически дивиденти чрез една снимка е просто безсрамие. Истината е, че царят е отишъл на игрите, за да се срещне с Хитлер, от когото силно се интересува (вж. Дневник на Царица Йоанна), а не в името на българския спорт.

България е страната (с 24 атлети), която се представя най-зле на тези игри, не печели нито един медал, а спортистите се класират между 16-а и 101-о място в състезанията. Българският цар, който води делегацията, взима обаче участие във всички официални церемонии, за което има подробна иконография, включително в историческия архив на игрите в Лозана, Швейцария. Пишещата тези редове е имала възможност да се запознае с него.

И докато българският цар Борис Трети е приемал поканата на Хитлер, ето какво е написал големият германски писател Хайнрих Ман, вече в изгнание, за готвените в Берлин Олимпийски игри:

„Режим, който се основава на принудителен труд и масово заробване, режим, който се подготвя за война и съществува единствено чрез лъжлива пропаганда, как изобщо е възможно такъв режим да уважава мирния и свободен спорт? Вярвайте ми, онези спортисти, които ще отидат в Берлин, няма да бъдат нищо друго освен гладиатори, пленници и шутове на един диктатор, който се готви да завладее света.“
(6 юни, 1936 година, Париж)

А на онези, които си задават безмисления въпрос правел ли Борис Трети нацистки поздрав, предлагам това филмче от архива на „Дойче Велтвохе“, което дава ясен отговор. Снимано е при посещение на царя в Берлин: