Путин стана възможен, защото му бе направено място да мине напред.

Западът на практика се справи само частично с историческата задача да изгради международна политическа институционална система, която да постави рамка на глобализацията. Да сложи граница между глобален бизнес и глобална престъпност, между глобална печалба и глобална справедливост.

Западът относително успешно интегрира бивша Източна Европа и разшири границите на демократично управление до бреговете на Черно море. Трябваше да продължи на Изток, да интегрира Русия и Централна Азия, да подкрепи разумно позитивни промени в останалата част от света.

След 2003 г. Вашингтон взе решение да променя Близкия изток с методите на войната и затъна в Ирак. Европа отказа да развие своята инфраструктура на сигурност и стратегическо целеполагане, която да съответства на мащабите й на светова икономическа - и морална - сила. Ерозията на "меката власт" на Запада и кризата на неговата "твърда власт", употребявана неразумно в страни като Ирак, отвориха пространството за завръщане на проекти за "велики сили" като този на Путин.

Той бе лоялен партньор на Запада до пролетта на 2007 г., когато прецени, че може открито да заяви в Мюнхен своята стратегическа еманципация от потъналия в грешни решения Запад.

Тръмп не е креатура на Путин, разбира се - той е част от този процес на нахлуване на миналото в международната политика, който може да ни доведе до възраждане на най-лошите рецидиви на историята ни - близка и далечна. "Велики сили", които си разпределят властта над беззащитни малки народи. Произвол и агресия, териториални завоевания за разширяване на "легитимни сфери на влияние". Необуздан и безнаказан фанатизъм, творящ масирани престъпления срещу човечеството.

Конспиративните теории са белег за интелектуална безпомощност, но отхвърлянето на конспирацията не отхвърля легитимното подозрение, че мощни корпоративни агенти и мрежи творят реалности в ущърб на обикновените хора на планетата.

Има ли надежда за възраждане на легитимен и справедлив международен ред, на функционираща върху принципи и справедливост международна система? Обикновеният прагматизъм няма да постигне това - въпреки, че винаги е бил необходим. Нужен е принципен и договорен идеализъм на милиони хора, носещи съзнанието за един по-добър свят - и съюзът между тях.

Засега подобен съюз не съществува. Думата - дано не в решаваща степен - имат Путин и Тръмп.

---

Мнението препечатваме ог фейсбук профила на Огнян Минчев. Той го е написал по повод статията на Клуб Z "Тръмп е дилетант в сравнение с Путин".