Събитията в Крим от последните дни накараха много хора да нервничат. Навечерието на годишнината от Руско-грузинската война (7-16 август 2008 г. – б.р.) бе отбелязано в новинарските емисии със странни ексцесии на демаркационната линия и в Северен Крим.

Руската страна внезапно закри пропускателните пунктове и дори, както се писа, евакуира от тях митничарите. В района на Армянск се чу стрелба, промъкна се непотвърдена информация за един убит и няколко ранени. Появиха се съобщения за блокирани шосета и проверки на автомобили, за прехвърляне в Крим през Керч на военна техника (а подобно предислоциране, ако информацията за него е вярна, със сигурност не е започнало същия ден, защото такова движение се планира отрано). След това се появи версия за учения. После „народният телеграф“ във фейсбук започна да транслира версията, че цялата каша е заради дезертьори, които със стрелба и проливайки кръв се опитали да избягат от военната част край Армянск. Малко по-късно КПП-тата бяха отворени, а едновременно с това бе обявено, че в Крим е задействан планът „Крепост“.

За обмислена военна операция всичко това изглеждаше твърде непоследователно (закриват пунктовете, после ги отварят, после отново ги затварят за няколко часа), а за по-малка ексцесия предислоцирането на бронирани машини бе твърде голямо. Дезертьори не се ловят с прехвърляне на техника, вражески шпиони – също.

Създаде се впечатление, че се готви голямо военно събитие, в което неудачно се намесва някаква случайна стрелба (ако, разбира се, тази стрелба не е част от ученията, но за това можем само да гадаем). Следователно трябваше сериозно да се притесним, че в нощта на 8 август на демаркационната линия може да се случи сериозна провокация.

Въпреки това всичко отмина. На 8 и 9 август неопределеността и напрежението продължиха, а нова информация почти не се появи.

На 10 август информацията потече като река

Отначало Федералната служба за сигурност пусна официално изявление за пресечен опит за проникване в Крим на украинска диверсионна група и оповести данни от агентурната мрежа, според които украинското военно министерство си е поставило за цел „да дестабилизира социално-политическата обстановка в региона в периода на подготовката и провеждането на изборите за федерална и местна власт“. Службата също така оповести официално, че още две разузнавателни групи не са успели да проникнат в Крим, въпреки че опитите им да влязат са били „прикривани с масиран обстрел от страна на съседна държава“.

Безкрайно учудващо е, че тези „масирани обстрели“ бяха забелязани само от Федералната служба за сигурност. На такъв изключителен акт на явна агресия, би трябвало задължително мигновено да реагира руското външно министерство, да не говорим за военното ведомство, но съдейки по отсъствието на такава реакция, там работят много бавни хора и на много бавни компютри. Между другото и на Федералната служба за сигурност й трябваха не по-малко от две денонощия, за да формулира своето съобщение, така че видимо не е ставало въпрос за особена спешност.

След това лично Владимир Владимирович Путин обяви, че Украйна „премина към терор“ в Крим. И това, съобщи президентът на Руската федерация, обезсмисля планираните преговори с негово участие в нормандския формат (т.нар. нормандска четворка включва Русия, Украйна, Германия и Франция – б.р.).

След това категорично изявление на Путин вероятността Русия да започне нов кръг от бойни действия също така решително отпадна. Първо, Владимир Владимирович по стар навик обясни всичко съвсем нагледно: цялата работа е в това, че в действителност той просто не иска да участва във вече уговорената среща в нормандския формат и му трябваше повод да се измъкне. Предишната среща по всяка вероятност не му е харесала особено, а новата практически нямаше какво да му донесе. А за пореден път да пребледнява, не му се искаше. И тук точно навреме бе организирано представлението със стрелбата.

Според изявлението на Путин по време на престрелката са загинали двама руски военнослужещи. Помните ли, когато Ердоган свали летящия в неправилно небе руски военен самолет и загина само един пилот? Тогава антиердогановската и антитурската реакция на Русия бяха немислимо по мощни от днешната. Само един Господ знае каква врява се вдигна на дипломатическия фронт. Че то, едва ли не, война започна. А сега – въоръжено нахлуване, гибел на двама военни, „масирани обстрели“! И в края на краищата Владимир Владимирович строго решава да не ходи на срещата в нормандския формат. Страх и трепет.

Съгласете се, че при такъв пирует всички опасения, че през Чонгарския полуостров незабавно ще тръгнат танкови колони, придобива някак комичен оттенък. Между другото – неуместен.

В близко време за Украйна облекчение няма да има

Независимо, че официално оповестената от Федералната служба за сигурност легенда е скроена „на коляно“, ситуацията остава много, много сериозна. Военното присъствие на Русия в Крим продължава да нараства. Към пленените по-рано украински граждани или вече са се прибавили, или в близко време ще се прибавят и нови – този път „диверсанти“, и това ще доведе до ново обостряне на ситуацията.

А и предстои онова същото събитие, за което се споменава в изявлението на Федералната служба за сигурност: в Русия скоро ще има избори. И Путин трябва макар и проформа да представи нещо на хората. Побратимяването с Ердоган няма да мине – Кисельов (Дмитрий Константинович – известен руски тв водещ, едно от главните оръжия на кремълската пропаганда – б.р.) все още не е изкъпал турчина от всичко, с което беше залят по-рано. Икономиката - дори по руските официални данни, диша все по-жално. „Новорусия“ (историческа псевдоединица, включваща южните и югоизточните рускоговорещи региони на Украйна – б.р.) не се препоръчва да се споменава без причина. Крим съществува, но съвсем не прилича на постижение на режима – особено в сравнение с Чечения, и да го показваш на електората си като такова е доста тъпо. И какво да се прави при цялото настойчиво желание да се проведат избори в духа на войната с Грузия.

Именно затова Путин ще продължава да прави резки политически движения точно в Крим, създавайки и запазвайки си възможността да произнася тактически речи. И тук той има пълен контрол над ситуацията. Той има висока концентрация на войски. От опозицията може абсолютно да не се притеснява – ако при обичайната окупация има някаква нелегална дейност, то при хибридната всичко започва и свършва с постове във фейсбук. Сега никой не може да му попречи да се движи из Крим и това е очевидна заплаха за сигурността на Украйна.

Друг въпрос е, че Владимир Владимирович може къде по-просто и по-удобно да тръгне на избори не с победа над „външния враг“, а над „вътрешния“. Да устрои още няколко процеса срещу опозицията и няколко бивши губернатори е къде-къде по-евтино, отколкото да воюва. А войната може да се пази в запас, в постоянна готовност. Като инструмент за непрекъснат натиск. Като обикновено средство за шантаж, в края на краищата.

Ето защо в близко време за Украйна облекчение няма да има. Само отсрочки.

----

* Сергей Бережной е журналист в украинския новинарски портал www.liga.net, откъдето препечатваме текста. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.