Вероятно не знаете кой е шейх Муса ал-Садр. За протокола - той е ирански и ливански шиитски лидер, богослов, философ, теолог, идеолог. Роден е в Иран, но след 1955 г. започва одисеята му в Ливан, запознава се и се сприятелява с аятолах Абдул-Хюсеин Шарафудин, духовникът на шиитската местна общност. След смъртта на последния Ал-Садр става фактически лидер на ливанските шиити, титулува се аятолах и поема властта в сектата.

В началото проповядва за намаляване на междурелигиозната омраза и посещава селата на християни и шиити в Южен Ливан. В края на 60-те години обаче си намира опасен съюзник от Иран, с когото започват битка, която ще остане в историята като Ислямската революция. Тя променя хода на събитията в Близкия изток. 

Неговият съюзник се нарича Рухолах Хомейни и към онзи момент е изгнаник извън Иран - първо в Ирак, после във “вражеския” Париж. В края на това бурно и за Запада, и за Близкия изток десетилетие, Ал-Садр се съгласява да предостави ливански тренировъчни лагери и убежища за последователите на Хомейни. Муса Садр преди това е работил за разузнавателната служба на шаха, САВАК, но по-късно той се обръща срещу шаха и се присъединява към Хомейни. Муса Садр и Хомейни допринасят за укрепването на режима на Хафез ал-Асад в Сирия в началото на 70-те години на миналия век. 

Това е началото на историята на “Хузбула". Това е и ключова част от обяснението защо точно Ливан, защо омразата е насочена точно срещу Израел и защо групировката, която само за седмица Израел обезглави, бе така непобедима през последните почти 40 години. 

Идеята за "Партията на Бога" в Ливан

Иранската революция идва на бял свят още в началото на 1979 г. и до края на годината Аятолах Хомейни вече напълно е обърнал управлението на Иран.

Страната се превръща от светка в теократска, върховната власт е в ръцете на клира, а Техеран поема по пътя на ислямското законодателство. На жените е забранено да носят дрехи, които не са предназначени за мюсюлманки. Въведена е система на ислямско правосъдие, основана на разпоредбите на Корана и шериата. Започва борба за потискане на лявата опозиция и организациите на националните малцинства. Ислямският революционен съд, председателстван от „висящия съдия” Садек Халхали, се превръща в инструмент за масова политическа репресия. Основни врагове стават всички западни държави. А и не само западни. Още преди да получи властта, Хомейни казва на събрание в Кум, че: 

"Америка е по-лоша от Англия, Англия е по-лоша от Съветския съюз, а Съветите са по-лоши и от двете! Но сега Америка е въплъщение на цялата мерзост. Нека президентът на САЩ знае, че нашият народ го мрази повече от всеки друг... Всичките ни беди идват от Америка и от Израел. Ислямските народи мразят чужденците като цяло и особено американците и руснаците. Америка е тази, която подкрепя Израел и неговите поддръжници. Америка е тази, която въоръжава Израел, за да остави арабите без дом." 

Сами разбирате, че макар враговете да са много, Израел винаги ще е първи и основен враг. 

Така ще бъде и в следващите 40 години до днес, но не само за Иран. Техеран иска да използва импулса на революцията, за да подсили собствения си режим, а и да започне да изнася собствените си виждания за бъдещето на шиитската общност. Така се стига до идеята за създаване политически субект в Ливан, който да помогне за тази визия. 

Причините да бъде избран Ливан са няколко. Разбира се, на първо място е вече споменатото приятелство с Ал-Садр и наличието на бойци. 

Най-важната причина обаче се крие в управлението на Ливан. Конституционната архитектура на страната е от т.нар. конфесионален тип. Накратко - това е система, която цели да предотврати сектантски разногласия и се опитва честно да разпредели демографските различия в страната в управляващото тяло. Вследствие на това в парламента, Министерския съвет и високите позиции в държавната администрация, религиозните общности се представляват с определени квоти.

Въпреки добрата идея обаче, шиитската общност е маргинализирана за сметка на другите и се превръща в най-бедната. Потиснати и "изритани" в ъгъла, шиитите често са генератор на социални и политически вълнения. Така Иран може да се превърне в защитник на тази общност през свое политическо прокси. 

И още - по това време Ливан е в гражданска война, която прераства в първата израело-ливанска война. А от войските на Израел най-много страдат отново шиитите в Южен Ливан и Бейрут. Или казано просто - създадена е почва за поникването на радикални ислямистки идеи, които лесно покълват и избуяват сами. 

Така - бавно и систематично, се ражда “Хизбула”. "Партията на Бога", която в следващите години ще доминира политическия пейзаж в Ливан, ще създаде военно крило, ще извърши хиляди терористични атентати и ще се превърне в кошмар за Израел, региона и света. 

Религиозната връзка с Иран и обетът за подчинение

"Често ни питат: Кои сме ние - “Хизбула”? Каква е нашата идентичност? 

Ние сме синове на Умма  - партията на Бог, чийто авангард се роди в Иран. Там авангардът успя да постави основните на мюсюлманска държавата, която играе централна роля в света. Подчиняваме се на заповедите на един лидер, мъдър и справедлив, нашият учител и факих (бел.ред. - юрист-теолог), който отговаря на всички необходими условия: Рухолах Мусави Хомейни. Бог да го пази!"

Това е точен цитат от основополагащия документ на групировката, наречен "Програмата на “Хизбула” - отворено писмо", публикуван през 1985 година. Още тук се изяснява връзката на организацията с Иран и колко ще се засилва тя в следващите години, както и на кого точно ще се бъде подчинена. 

През цялото си съществуване “Хизбула” е била тясно свързана с иранското разбиране за шиитския ислям и следва строго неговите постулати. А той е малко по-различен от най-разпространения. 

Шиитите принципно вярват, че Аллах е съвършен и че заради това нищо, което той е създал, не може да не бъде съвършено. В този смисъл, думите му, посланията му и правилата му са напълно неразбираеми за обикновените мюсюлмани. Право да ги тълкуват имат само неговите преки наследници, Мохамед и имамите, които също трябва да са от рода на Мохамед. 

Иранският шиизъм обаче допълва, че в Деня на Страшния съд на Земята ще дойде дванадесетият имам Махди. До неговото идване обаче, неговите функции не могат да останат незаети и затова той си има свои наместници на Земята. Това могат да са само т.нар. факих - теолози-юристи, които са равностойни помежду си и които пазят мястото на Махди.

Според разбирането на Хомейни обаче, когато такъв факих успее да създаде държава, в която властва ислямският ред, той се превръща в Уали ал Факих - най-висшия юрист, т.е. вече не е равен на другите си колеги. Той поема цялата религиозна и политическа власт. Тази постановка е приета от духовния лидер на “Хизбула” Шейх Мохамед Фадлала. Така в крайна сметка и Иран, и членовете на “Хизбула” се кълнат във вярност на аятоласите - първо на самия Хомейни, а после и на Хаменей. 

Омразата към Израел 

Всъщност Иран и Израел не са архиврагове, каквито са например Израел и Палестина. Допреди Ислямската революция двете страни имат дипломатически отношения и дори търговски обмен. Хомейни обаче поставя заличаването на Израел като основа на своята външнополитическа идеология и нарича страната "Малкия Сатана". Големият, досещате се, е САЩ. Както разбирате, това автоматично важи и за “Хизбула”. 

Именно затова, дори след края на гражданската война в Ливан през 1990 г., “Хизбула” остава единствената въоръжена милиция, която отказва да сложи оръжие. Основен мотив - необходимостта от съпротива срещу израелската окупация в Южен Ливан, която през следващите години става причина за непрекъснато насилие. До 2000 г. Израел е принуден да води дълга и изтощителна партизанска война в Южен Ливан срещу “Хизбула”. Проведени са няколко мащабни военни операции с цел ликвидиране на военния потенциал на организацията. А през 1992 г. даже е ликвидиран генералният секретар на “Хизбула” – шейх Аббас Мусауи.

Защо “Хизбула” оцеля? 

Причините са много и е трудно да бъдат обхванати напълно в такъв текст. Разбира се, най-важна е подкрепата от Иран, както и осигуреното политическо съществуване в Ливан. Крилото на групировката е неизменен участник в управлението в Бейрут през последните 30 години. Тук ще се спрем обаче на един интересен и важен елемент от идеологията на “Хизбула”. Това е социалният елемент. 

Политическото крило на организацията притежава десетки болници, здравни служби, лекари и сестри на терен в Ливан. И лекува безплатно. Осигурява образование, центрове за развитие, плаща стипендии, подарява лекарства и консумативи. 

Партията има отделно звено, наречено ”Джихад Ал Бина”, което се грижи за инфраструктурните проекти, за земеделските иновации и технологии и за достигането им до основните членове на организацията и техните хора. 

Разбира се, всичко това върви с мощна сектантска пропаганда и възпитание в омраза към Израел и САЩ и любов към Иран и Аятолаха. Пипалата на терористите са навсякъде в Ливан, почти във всеки дом. Това е държава в държавата и на много места се справя със социалните услуги по-добре, по-качествено и по-бързо от централното правителство. Дотолкова, че партията има свои медийни канали, а дори и детски канал. 

“Хизбула” е гигантска организация, сееща смърт и омраза, но подкована в Ливан с много ирански пари и социални програми. 

След последните събития обаче въпросът не е какво е “Хизбула”, а вероятно - какво беше? Защото сякаш краят ѝ - такава, каквато я познаваме - е близо.