В България е открита нова древна базилика, разкопавана в момента от доц. д-р Иван Христов. Новината съобщават от пресцентъра на Националния исторически музей в текст, подписан лично от директора му Божидар Димитров. Защо ли обаче вместо да ликуваме за археологическия прогрес, нещо странно ни плаши от находката? Дали не е заради друго съобщение отпреди няколко дни, че „реставрирането“ на Голямата базилика в Плиска а-ха да бъде завършено до покрив?

Новооткритият храм се намира край Старосел - район с богато историческо минало. Базиликата е дълга 25,20 метра, пишат от НИМ. Но дотук с полезната информация. Изречение и половина след началото на съобщението започва меренето на базиликите. Ако имаше такъв спорт на Олимпиадата, със сигурност Божидар Димитров щеше да ни донесе златото.

От НИМ научаваме, че Староселската базилика е с 20 сантиметра „по-голяма“ от тази, намерена преди няколко дни от проф. Николай Овчаров в Перперикон, заради което „българският Индиана Джоунс“ остава „втори по-размери“ (sic!) на находката си.

Спортът на дължините продължава – намесен е и трети археолог - проф. Казимир Попконстантинов, който щял да „сложи всички в джоба си“ с намерена от него базилика край село Онгур, Тервелско. 59 метра дължина, уау!

След като подсвирнете от възхита за достиженията на българската археологическа общност (макар да има основателни съмнения, че изследователите в тази област са доволни да бъдат представяни точно по такъв неуважителен начин), помислете отново. Защото няма базилика, която да бие онази на самия Божидар Димитров! За нея преди дни бе съобщено, че „реставрацията“, сиреч безобразното надстрояване, е в нов, почти финален етап.

Божидар Димитров полива премиера Бойко Борисов със съмнителна вода от Плиска. Снимка Архив

Предлагаме ви финала на прессъобщението от НИМ, което – напомняме – е подписано лично от „проф. Божидар Димитров – директор“:

„Понякога размерът има значение, заяви директорът на НИМ Божидар Димитров, който в момента реставрира базиликата на цар Борис I в Плиска, дълга… 102,50 метра.“

Щеше да е смешно, ако не беше страшно...

Страшно не, разбира се, за любителите на сватби и кръщенета сред лъскави новопостроени старини, нито пък за меценатите зад средновековните замъци по Черноморието – а за онези, които наистина ценят историята и археологията. Скоро за тях може и нищо да не остане, погребано под итонг, бетон и стъклария.

„Надежда тука всяка оставете“, надяваме се да не пише скоро при табелата на Старосел. Или може би ще бъде Новосел?

"Площад Славейков"