Спас Русев стана собственик на "Левски" на общо събрание днес, придобивайки контролния пакет акции от досегашните трима босове Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.

Малко след като това стана факт, бизнесменът от Лондон говори пред акционерите в една от залите на НДК. 

Ето какво каза Русев, който спечели търга за "Виваком", а един от шефовете на компания - Деян Петков, и неговият син Евгени, влязоха в Надзорния съвет на клуба:

"Благодаря на предишните собственици, че не допуснаха клубът да бъде спасяван от провинцията. Първият ми съзнателен спомен за синята фланелка ме връща назад във времето, в една бръснарница на главната улица в Перник. Забравете социалните мрежи днес. Това беше истинската социална мрежа тогава. Всичко се споделяше първо там - успехите и неволите, тъжните и щастливите мигове, кой къде отива да работи, с коя дама се е залюбил, но най-вече - какво се случва на така наречения зелен килим.

Синята фланелка беше някакъв особен символ на свобода, принадлежност към кауза. Забележете, свобода и кауза. Когато имаш тези две неща, винаги после идва красивият футбол. А Левски беше това - свобода, кауза и футболни вълнения. Още тогава усещах, че онези, които говорят за "Левски", не мислят за него само за отбор, който вкарва или не вкарва голове, а за нещо повече, че отборът беше кауза, освен че беше свобода и магия.

"Левски" беше и нещо друго. Когато "Левски" имаше мач вечерта, целият ден беше посветен на мача. Едва когато отидох в Лондон години по-късно, чух колко употребяват определението Match Day. В онези години целият ден и в България беше футболен ден. Хората се вълнуваха, приятели се събираха, бащите си казваха на синовете си, че ще ходят на мач. Вълнуваха, разбираха се с приятели, отиваха и се наслаждаваха. Мачът беше един истински футболен спектакъл, но не защото се случваха чудеса на терена всеки път, а защото хората извън терена бяха дошли да участват в спектакъла.

Това го няма днес или се среща изключително рядко. Хората на трибуните обичаха играчите тогава, обичаха да ходят на футбол, обичаха играта, обичаха мача. Невиждано е нечувано е днес това. Те обичаха онези 11 души на терена, обичаха да се смеят, да спорят... Тези два-три часа им доставяха обич и наслада. Те просто обичаха да прекарват така свободните си часове на стадиона. Тази обич ме направи почитател на "Левски". До такава степен, това беше по-силно от мен, аз просто знаех, че синята фланелка е фланелката. Няма друга!

Когато по-късно отидох със съпругата си в Лондон, някакси естествено избрах да бъда фен на "Челси". Основната причина - защото играеха със сини фланелки. Винаги съм търсил синият екип. Обич е нещо по-силно от любов, нещо повече е, усещаш магията. Аз обичам футбола и ще дам всичко от себе си, за да върна магията на тази игра. Не очаквайте обаче от мен да коментирам мачове на всяка полувреме, да се бъркам в работата на треньора, не очаквайте да се бъркам в работата на Българския футболен съюз, няма и да напътствам феновете какво да правят или какво да не правят.

Аз знам, че "Левски" е магия. Усещал съм го със сърцето си и няма причина "Левски" да не бъде пак магия. Вярвам, че играчите на "Левски" обичат футбола, вярвам във всеки играч. Трябва да им позволим заедно да играят футбол, днес, сега, този сезон. Те ще разберат, че го правим по начин, който ние като собственици и мениджъри на клуба, вие, като журналисти и фенове, и всички заедно се държим с тях и ги подкрепяме. Толкова е просто. Просто е, защото трябва само да бъдем добри хора.

А добрият футбол ще дойде, защото това е "Левски". Няма по-голяма магия от "Левски". Усетих го още в онази бръснарница, където всички обичаха футбола. Никой, който е обичал нещо и е дал цялото си сърце за това, не е съжалявал после. Само "Левски"."