Матю Карнитшинг,

„Политико“

Кръстникът на паневропейската държавност Метерних навремето се пошегува, че Балканите започват едва отвъд укрепленията на Виена. В ЕС на 27-те Балканите са навсякъде.

Европейският съюз би могъл винаги да бъде спретнато разделен на регионални блокове, които в по-голямата си част, преследват общ дневен ред, независимо дали северната групата около Германия или страните от южния "Клуб Мед", начело с Франция.

Това се промени наскоро, след като вихрушка от икономически и политически кризи сполетя ЕС и забърка азбучна супа от подгрупи с единомислещи столици, търсещи силата в числата. Сега Brexit ускори тази тенденция, докато страните търсят съюзници преди предстоящите дебати за бъдещето на ЕС. Този месец Атина беше домакин на първото събиране на "EUMed" (Гърция, Франция, Италия, Португалия, Испания, Кипър и Малта), отбелязано с потребителско лого и семейни снимки. Целта на групата е да се изгради преграда срещу водения от Берлин алианс на скръндзи, които те обвиняват за хроничната икономическа стагнация на юга.

Междувременно Централна Европа съживи отдавна спящата Вишеградска четворка, обединена за съпротива срещу опитите на Брюксел да ги принуди да приемат бежанци. Австрия, една от най-засегнатите от притока, създаде свой собствен съюз. Тази група, състояща се от Германия, Гърция и няколко страни кандидатки от Балканите, е настроена да се срещне във Виена този уикенд. Те избраха идеалното място - бившото канцлерство на Клеменс фон Метерних.

Никога не е било лесно намирането на консенсус в състоящия се от близо 30 държави ЕС. Във времена на стабилност е лесно различията да бъдат пренебрегвани. При последното разцепление пукнатините в институционалната архитектура на ЕС бяха увеличени поради липсата на надеждно ръководство. Подобно на бунтовнически армия страните членки просто пренебрегват усилията на Брюксел да наложи дисциплина в области като политиката по бежанския въпрос.

"Това е наистина симптом на по-дълбок проблем в ЕС - каза Торстен Бенър, директор на Института за глобална публична политика в Берлин. - Има много малко места, където има широка основа на разбирателство. Това очевидно е опасно за европейския проект. "

Самите блокове могат да бъдат толкова фрагментирани, колкото е по-голям ЕС. Ако страните от Вишеградската група споделят обща ненавист към мюсюлманите, но техните мнения се различават, когато става дума за въпроси като Русия и регионалната сигурност, някои групи, като екстравагантният Ваймарски триъгълник между Франция, Германия и Полша изчезват напълно, когато се променят вътрешнополитическите приоритети и конфигурации.

Има също така и постоянно изместване на съюзите в зависимост от разглеждания въпрос. Германия, Италия и Гърция може и да пеят в един глас химни на политиката към бежанците, но когато става дума за икономика, те дори не споделят една и съща религия.

Ако групи като Вишеградската или новосформираната EUMed бяха координирали политиката и подкрепяха общи инициативи в редица икономически и политически сфери, както и в областта на сигурността, въздействието им върху ЕС щеше да бъде внушително. А сега те се намират на светлинни години разстояние от постигането на такъв консенсус. Да не говорим за еврото. Макар групите, които се оформиха напоследък, да пророкуват високопарни политически цели, основният ефект от тях е блокиране на действията в ключови сфери.

Вместо свежи решения, това, което се случва, е малко повече от блокиращо малцинство и по-нататъшен застой, както показаха и бежанската криза, и безразличната стратегията на Европа за съживяване на икономиката. Истинският въпрос е накъде води увеличаващият се разлом в Европа.

"Брекзит" пришпори страните да определят позициите си преди това, което обещава да се превърне във важен, може би дори решаващ дебат за бъдещето на ЕС.

"Всички гледаме към Лондон, но по-големият въпрос е какво ще направи останалата част от Европа, защото те ще решават бъдещето", каза Ян Техау, директор на форума "Ричард Холбрук" в Американската академия в Берлин. Опасността е, че нарастващото разцепление ще задуши този дебат, преди да започне.

Този проблем беше очевиден на срещата на върха миналата седмица в Братислава. На канцлера на Германия Меркел й трябваха седмици дипломатически совалки, за да се изгради консенсус около предимно еднообразния списък от инициативи, като например изпращане на повече гранични служители в България.

Това, което трябваше да бъде възможност за хубава снимка, показваща продължащото единството на Европа, въпреки "Брекзит", в крайна сметка постигна обратен ефект, когато италианският лидер Матео Ренци напусна редицата и критикува резултата.

Това, срещу което Европа трябва да се изправи през следващите месеци, е доста по-сложно, отколкото въпросите за бежанските квоти и граничния контрол. Макар и да е малко обсъждано тези дни, еврото остава слонът в стъкларския магазин.

Благодарение на Европейската централна банка кризата на еврото отива към опрощаване. Но скритите опасности, структурните недостатъци в областта на архитектурата на еврозоната, които доведоха до кризата, остават. Бъркотията в банковия сектор на Италия е само последното напомняне за опасностите, които се спотайват. Единственият възможен начин за решаване на проблема веднъж и завинаги би бил страните членки да се откажат от повече суверенитет, например чрез приемането на по-строг фискален надзор в замяна на емитирането на общ дълг.

Балканизирана Европа няма да успее да посрещне такова предизвикателство.

"Еврото е голямо нещо, което може да развали всичко," казва Ян Техау.

Бел. ред - анализа препечатваме от БГНЕС.