На днешния ден пред 25 години за първи път от 9 септември 1944 г. насам България избра да бъде управлявана от партия, различна от БКП/БСП. На 13 октомври 1991 г. се проведоха изборите за 36-то Народно събрание. СДС спечели 110 места в парламента. БСП 106, а ДПС 24. "С малко, но завинаги", коментираха седесарите своята победа.

На 8 ноември 1991 г. парламентът излъчи правителство с премиер Филип Димитров. То бе избрано с подкрепата на ДПС и влезе в историята като първото демократично правителство след 1989 г. Основната цел във вътрешната политика на новия кабинет е смяната на системата, на политическите и икономическите условия, наследени от социализма. Кабинетът започва процеса на приватизацията, но той се забавя, тъй като е предшестван от т.нар. реституция - връщане на собствеността на хора и техни наследници такава, каквато е била тя преди 1944 г. Според мнозина анализатори една от причините за загубата на електорат от т.нар. автентична десница днес е именно фактът, че голяма част от хората, подкрепящи СДС, са се интересували най-вече именно от реституцията и са се отдръпнали от политиката, след като този процес завърши.

Във външната политика правителството поема курс на сближение със САЩ. При срещата си с президента Джордж Буш през 1992 г. Филип Димитров поема задължение България да стане фактор на сигурността на Балканите. През януари 1992 г. България първа признава суверенитета на четирите бивши югославски републики: Република Македония, Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина, като с този акт изпреварва ЕС. През май същата година България е приета за член на Съвета на Европа, през юни е една от основателките на Зоната за черноморско икономическо сътрудничество, а през декември кандидатства за асоцииране към Европейския съюз.

Икономическите реформи обаче довеждат до снижаване на жизнения стандарт и висока безработица. Постепено критиките към правителството на Филип Димитров се засилват, като в тях се включва дори президента и пръв лидер на СДС Жельо Желев. В прочутата си пресконференция на 30 август 1992, останала в историята като "Боянските ливади", Желев критикува правителството, че е обявило война на медиите, синдикатите, църквата, президентството и извънпарламентарните политически формации. Разцеплението в сините редици предващава провал.

През септември избухва т.нар. оръжеен скандал. Ръководителите на специалните служби дават безпрецедентна пресконференция, на която ген. Бриго Аспарухов - в момента член на ръководството на БСП, заявява, че съветник на премиера Филип Димитров е участвал в оръжейна сделка с Македония. Скандалът довежда до това, че през октомври Димитров иска вот на доверие от парламента. Това се е случвало само още веднъж за целия преход - Бойко Борисов си поиска вот на доверие през 2011 г.  Този през 1992 г. обаче е неуспешен - ДПС оттегля подкрепата си за кабинета и той пада. Все пак Димитров управлява до 30 декември 1992 г., когато е наследен от проф. Любен Беров.

"Когато говоря за правителството на СДС, аз не твърдя, че то е било перфектно. В него имаше такива зрънца, че свят ми се завива като си помисля за тях. Просто ние имахме принципи, които по някакъв начин водеха до известна ефикасност".

Това казва самият Димитров за своето правителство.

След загубата на изборите през 1994 г. Димитров се оттегля от ръководството на СДС. По-късно той е последователно представител на България в ООН в Ню Йорк (1997 – 1998) и посланик на България в САЩ (1998 – 2001).

След избирането на Георги Първанов за президент на Република България през 2001 г. той демонстративно напуска поста на посланик в САЩ и отново се включва в дейността на СДС, като след разцеплението на партията през 2004 г. остава лоялен към лидера Надежда Михайлова.

През 2010 г. става ръководител на постоянното представителство на ЕС в Грузия. През октомври 2015 г. е назначен за съдия в Конституционния съд, какъвто е и в момента.

Реално първото демократично правителство у нас управлява само около година. От дистанцията на времето обаче се вижда, че заложената от него политика се оказа единствено правилната към момента. След падането на Димитров последваха 5 години, в които управлението отново се доминираше от БСП. В крайна сметка обаче през 1997 г. десницата отново спечели изборите, този път с много - 137 мандата в парламента. Премиер стана Иван Костов, финансов министър в кабинета на Димитров. По времето на кабинета на Костов процесите на евроатлантическата интеграция на България станаха необратими и в крайна сметка тя стана факт в рамките на едва десетина години.

Оказа се, че преди 25 години десницата наистина спечели с малко, но завинаги. Днес всички основни кандидат президенти, включително най-русофилски настроените, не пропускат да отбележат, че членството на България в ЕС и НАТО е без алтернатива. Дългият път към това членство, към осъзнаването му от обществото като единствена възможност, а не като екзотична идея започна именно по времето на кабинета на Филип Димитров.