От много години цените на горивата в България (да припомним - най-бедната страна-членка в ЕС) гонят, а често и задминават средноевропейските им равнища. По експертни оценки, ефектът от извличането на свръхпечалби при търговията на едро и дребно с петролни продукти и газ се равнява минимум на 900 млн. лева годишно. Наглото бъркане в джоба на българските потребители става още по-непоносимо, ако към тази сума се прибавят и завишените цени на стоките и услугите, свързани с поскъпналите - заради далаверите с горивата - транспортни разходи.

Според изчисления на бизнесмена и кандидат за президент Веселин Марешки, общият, неблагоприятен за бюджетите на домакинствата и бизнеса, резултат от картелирането на горивния пазар приближава сумата от 3 млрд. лева годишно. Финансовият консултант Илиян Василев и експертът в бизнеса с нефт и нефтопродукти Васко Начев са категорични, че тази печална за българските потребители и предприемачи картина е пряк резултат от необезпокояваното и, на практика дотук ненаказано, комбинирано присъствие на монополисти и картелни образувания в бранша.

Идва ли краят на грабежа?

След два безуспешни опита на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) през 2009 и 2011 да разбие картела на пазара на горивата, този път има шансове да успее. Да се надяваме, че обвиненията на КЗК към шест големи дистрибутори на горива сега са "железни", т.е. подплатени с неопровержими доказателства.

„Този път казаха, че нещата са сигурни. В КЗК изглежда разчитат не само на направените експертизи, но и на прихванати телефонни разговори и електронни съобщения между картелистите“, казва Марешки.

Василев и Начев обаче са скептици  - мотивират се с институционалното безсилие на КЗК и липсата на съдействие от страна на други ключови институции в борбата срещу изкривяването на пазара, като Националната агенция по приходите и Агенция „Митници“. Но дори и да допуснем, че на картелистите им бъдат наложени глоби (до 10 на сто от оборота, или в случая най-много половин млрд. лева общо за участниците в картела – б.а.), компенсации за потребителите и бизнеса няма да има. Освен това не сигурно, че санкциите отново няма да паднат в съда.

„Няма и какво да доведе до промяна в статуквото, защото в България монополистът "Лукойл"държи до 85-90% от бизнеса с петролни продукти - самостоятелно или с подставени лица", обяснява Васко Начев. Той припомня, че руският вносител, производител и дистрибутор контролира еднолично не само единствената рафинерия в страната и двата продуктопровода Бургас-София за бензин и дизел, но и близо половината от данъчните складове за акцизни горива. “През тях трябва да мине вносът на всеки дистрибутор, който иска да бъде независим от бургаската рафинерия. На принципа на моркова и тоягата в тях се налагат маржове за търговците на дребно, които на практика изравняват цените и водят до извличането на свръхпечалби. Дори и бензиностанциите, свързани с международни компании, като „ОМV“, „Шел“ и гръцката „Еко“, са принудени да се съобразяват с установените непазарни правила на играта. В противен случай ще им се наложи да напуснат страната, защото ще бъдат принудени да продават по-скъпо от останалите и да трупат загуби“, казва Илиян Василев. Това са и причините за присъствието на задгранични фирми в картела на пазара на горивата в България. 

Според Веселин Марешки, който се прочу с ниските цени на бензина и дизела в своите бензиностанции, проблемите произтичат главно от алчността на търговците на дребно, които, които понякога надуват цените с 30 до 80%. „Нормално е надценките за литър бензин или дизел да бъдат 25-30 стотинки, а не с 50-60 стотинки, което си е чист пладнешки грабеж“, твърди Марешки. Според него, Европейският съюз си затваря очите за безчинствата на монополите и картелите в България, а причината е да се опази пропагандираната от властимащите „стабилност“ на страната.

Има ли надежда за промяна?

Борбата с картелите в България е извънредно трудна преди всичко заради корупцията, слабостта и безразличието на институциите, а също и заради липсата на политическа воля за справяне с проблема. Този извод обединява мненията на двамата експерти и на бизнесмена. Василев и Начев виждат връзка между кандидатурата на Марешки за президент и неговата инициатива да продава горива на по-ниски цени в своите бензиностанции.

Според Василев, бизнесменът и кандидат за президент е успял да си издейства от „Лукойл“ отстъпки в цените на едро с пет до десет процента.

„В програмата му като кандидат за президент фигурира искането да отпаднат санкциите на Европейския съюз срещу Русия“, допълва наблюденията си Василев. „Интересно е да видим дали Марешки ще продължи да развява знамето на борбата срещу картелите и след изборите“, отбелязва на свой ред Начев.

„Това са глупави обвинения!“, контрира собственикът на верига от аптеки и бензиностанции в България. Той твърди, че нито България, нито Европа имали някаква полза от санкциите срещу Русия, и затова те трябвало да бъдат отменени.

Препечатваме статията от Дойче веле.