Така е значи, когато при една велика демокрация политическият център се размива.

След поредни сривове почти няма уикенд, през който да не настъпи самоуспокоение: според някои социологически проучвания Хилъри Клинтън дърпа нагоре. Водещи републиканци се отричат от Тръмп. Изглежда той ще загуби в Пенсилвания и Северна Каролина.

Вече се пресмятат шансовете на двамата кандидати за президент на САЩ. При Хилъри нещата изглеждат значително по-добре, изхождайки от онова, което се знае от предишни избори.

Но този път те са съвсем различни. Нито един експерт не знае истината кои политически правила все още са валидни и дали може да се вярва на социологическите проучвания. Мнозина от подкрепящите Тръмп не вярват на “системата” като цяло. Защо да се приема, че социолозите ще достигнат до сърцата им?

Последните четири седмици от тази мъчителна предизборна битка са в орбитата на една единствена тема:

Защо този човек все още е непоколебим? Какво още трябва да се разкрие, което да го катурне? Защо Клинтън не може да го нокаутира? И как е възможно 40 на сто от избирателите (и мнозинството от белите) все още да го подкрепят?

Накратко: Полудяха ли американците?

Нужна е крачка назад от постоянния словесен обстрел с лъжи и вулгарности, за да се прозре значнието на тези последни седмици до вота. Последната скандална проява на Доналд Тръмп и забележителната безпомощност на Хилъри Клинтън да се отбранява са симптоми на драматична криза на американската демокрация. Със сигурност победа на Тръмп ще продължи да задълбочава кризата, но тя няма да е отминала и при победа на Клинтън.

И тъй като тази драма се разиграва на най-голямата световна сцена, в една страна, която се смята за лидер на свободния свят, със сегашния облик на Америка на карта е заложен моделът на демокрацията.

Да привикнеш към все нови сривове е част от проблема. Точно това е видно от събитията от последните дни.

По-миналия петък “Вашингтон пост” публикува част от запис и видео на разговор на Тръмп, което всъщност от политическа гледна точка би било предостатъчно с кандидата за президент да е свършено. Чува се, как той през януари 2005 г. пред тв водещ се хвали със сексуални посегателства. Фука се, че без да пита, целува жени и ги опипва между краката:

“Когато си звезда, ти го позволяват.”

По туитър се развихри буря на възмущение, десетки хиляди жени споделиха за унижения от подобни посегателства.

Не ставаше въпрос за непремерени думи или въпроси на политическа коректност, нито дори точно за секс, а за злоупотреба с власт.

Два дни след разкритието това би бил идеалния повод за Хилъри Клинтън да улучи Тръмп. Нейната предизборна кампания обаче е съсредоточена върху това, президент да стане първата жена. Изглеждаше, че настроенията са в нейна полза. Елитът сред републиканците се дистанцира от Тръмп. Но очакваният провал не се състоя.

Малко преди тв дебат изненадващо Тръмп свика пресконференция. Той представи три жени, които твърдят, че Бил Клинтън им е посягал, дори изнасилвал. Четвърта жена пък каза, че през 70-те години на миналия век е била изнасилена от мъж, а неговата адвокатка била Хилъри Клинтън и той не получил заслужена присъда.

С ответния удар Тръмп постигна целта си – той омаловажи собствените си изявления (по сексуалната тема – б. р.), наричайки ги “бърборене в съблекалня” и едва ли не обвини Бил Клинтън като изнасилвач:

“При мен става въпрос за думи, при него за дела.”

Водещите не го захапаха, Хилъри Клинтън се усмихваше нервно, а намиращият се в залата експрезидент (Бил Клинтън – б. р.) го понесе стоически.

Тръмп заплаши Хилъри със спецследовател, който да разкрие нейните “лъжи и измами”. Щял да я изпрати в затвор, а и сърцето й било изпълнено с омраза.

Иначе това, което вършел сирийският режим с помощта на Русия и Иран в Алепо, всъщност било в реда на нещата. Та нали там избивали терористи. Като че ли Русия не напада целенасочено цивилни граждани и болници.

А оная работа с данъците?

“Ню Йорк таймс” загатна, че заради огромни загуби Тръмп си е спестил почти един милиард долара от налози. Той първо категорично отрече, докато изведнъж по време на тв дебат призна, че естествено се е възползвал от “данъчни вратички”. В същност за това виновна била Хилъри Клинтън, тъй като с калпаво законодателство политици му дали подобна възможност.

Точно тук е същината на проблема. За кризата на американската демокрация не бива да се приписва вина само на една единствена партия – на републиканската. Тя има дял в провала. От времето на Рейгън с политиката си тази партия допринесе за социалното разцепление в страната – водене на икономическа и данъчна политика от полза за супербогатите и елитите. Външната политика по времето на Джордж Буш младши беше белязана от неоимпериализъм под знака на битката срещу терора и от износ на демокрация. Последствията бяха финансовата криза и провала в Ирак. Вместо да се дебатира по провала на собствената политика, по времето на Барак Обама се заложи на блокади и се даде воля на омразата.

Ето защо Тръмп не е катастрофа, а последица на тази политика.

Сега мнозина от републиканската върхушка тайно се надяват на негов провал, за да може след това да преустроят партията. Малко вероятно е привържениците на Тръмп да се присъединят, за тях това са предатели. Възниква въпросът кой е в състояние да интегрира гневните?

Американската криза в доверието е проблем и на демократите. Тяхното лице е Хилъри Клинтън. Това, че в сравнение с Тръмп тя е очебийно въздържана, дори скована, също е стратегия. Тя се надява противникът й сам да се демонтира и в този процес не иска да му пречи. Има и още една причина тя да не му насесе кроше и окончателно да го изхвърли от ринга. Доста е осветен сексуалният живот на Бил Клинтън, но това пък не е решаващо.

Ако не беше апокалиптичната заплаха Тръмп да стане президент, всеки би бил наясно – над самата Хилъри Клинтън тегне ипотека.

Отношението й към държавни тайни и нейните имейли официално беше квалифицирано като безотговорно поведение, но не и престъпно. След журналистическо разследване на “Ню Йорк таймс” стана ясна нейната ключова роля за интервенцията в Либия. Тя е в основата при взимането на решение за военна намеса и за промяна в мисията – вместо предотвратяване на кланета смяна на властта в Триполи. Тя носи отговорност и за събитията след свалянето на Кадафи от власт, а така и съвина за разрухата в Либия, за разширяването дейността на “Даеш” в Северна Африка и за масовите бягства през Средиземно море. За жертвите на тази политика, не САЩ полагат грижи, а Европа. Въпреки това и до днес отсъства сериозна дискусия по нехайната външна политика на Клинтън.

Тя има и още една голяма слабост

– изключително близкото отношение на кандидатката за президент, а и на съпруга й с фирми от Уолстрийт, които допринесоха за финансовата криза. Според журналистическо разследване на сп. “Икономист”, което подкрепя Клинтън и се обявява срещу Тръмп, след края на президентството на Бил Клинтън той и съпругата му са заработили от речи 154 милиона долара.

Като външна министърка Хилъри Клинтън не се занимаваше с подобна дйност, но пък по това време хонорарите на Бил Клинтън скочиха двойно – до 500 000 долара на проява.

В съмнителна светлина е и тяхната фондация. Тя преследва благородни цели, като преборване на заразата от СПИН. Според сп. “Икономист” 154 милиона долара от постъпленията във фондацията са дошли от чужди правителства, най-малко 54 милиона долара от които от автократични държави, като Саудитска Арабия и Кувейт.

Не става въпрос на едно морално ниво да се поставят лепкавия меланж на Клинтънови от хуманизъм, обогатяване и пристрастеност към слава с империята на Доналд Тръмп от лъжи, банкрут, данъчни хитрини и водене на политика на омразата.

Въпреки това поради липса на дистанцираност щетите са огромни. Проблем е, че тази политическа династия (дъщерята Челси вече е в управата на фондацията) поддържа такава близост точно с онази сфера на икономиката, която най-късно от финансовата криза се нуждае от повече политически контрол и прозрачност. А и кой би повярвал, че влиятелни глобални играчи, като Саудитска Арабия, превеждат милиони без задни помисли? Който се финансира от заклети врагове на свободата, при всеки нормален вот едва ли би станал президент на "родината на свободните хора".

Но това не са нормални избори. Възможно най-добрият избор е стъписването от Тръмп да вкара в Белия дом всъщност неизбираемата Хилъри Клинтън.

Благодарение на самооздравителни сили Съединените щати са преодолели други ужасни кризи - войната във Виетнам, аферата "Уотъргейт". И този път може да им се удаде, но ще трае дълго. Европа трябва да се настрои продължително време да се справя без Америка.

Йорг Лау е външнополитически координатор на ресор «Политика» на реномираното германско сп. «Ди Цайт», откъдето препечатваме анализа му с незначителни съкращения. Преводът е на Клуб Z.