С наближаването на президентските избори започват да валят и социологическите прогнози за това какво ще се случи на вота. Тези прогнози обаче имат две основни слабости - боравят с проценти и никога не можем да бъдем докрай сигурни доколко обявените резултати са факт и доколко - пропаганда.

Избори се печелят с реални гласове, не със социологически проценти. Що се отнася до президентските избори - въпреки силния мажоритарен елемент, при тях е много важно доколко даден кандидат може да разчита на стабилни партийни структури. Най-красноречивият показател какво влияние в обществото има дадена партия в реални гласове са парламентарните избори. У нас такива имаше само преди 2 години. Няма как да бъдем сигурни, че резултатите от този вот ще се повторят. Най-малкото защото ще има и референдум, което би могло да промени ситуацията. Данните отпреди 2 години обаче могат да бъдат поне ориентир за прогноза какво най-вероятно ще се случи на президентския вот и особено на евентуален втори тур.

По-внимателното вглеждане в числата от парламентарните избори преди 2 години налага следните изводи:

1. Ако партия ГЕРБ успее да мобилизира твърдия си електорат, то Цецка Цачева е безспорният фаворит. Ако част от избирателите на Реформаторския блок гласуват за нея, то победата й на евентуален балотаж е почти сигурна. Още по-сигурна става тя, ако и част от патриотите я подкрепят на втори тур.

2. Гласовете на БСП и ДПС, взети заедно, не са достатъчни, за да се надвие ГЕРБ. За това ще са нужни и избирателите на останалите леви партии. Ако ДОСТ на Лютви Местан откъсне около 100 хил. гласа от движението, то дори цялата левица и ДПС няма да са достатъчни, за да победят ГЕРБ. Цялата левица без ДПС е много далеч от изходните позиции на най-голямата управляваща партия.

3. От съществено значение е как ще се позиционират обединените патриоти на втория тур, като хипотезата именно техният кандидат да е на балотаж не е напълно изключена.

На последните парламентарните избори големите партии паднаха до минимум, а малките партии взеха своя максимум, като някои дори се надскочиха. В резултат получихме най-раздробения парламент за годините на прехода, в който влязоха цели 8 формации.

Единствената партия с над 1 млн. гласа у нас е ГЕРБ. През 2014 г. тя взе 1 072 491 гласа. Въпреки всички кусури на Цецка Цачева почти сигурно е, че ГЕРБ ще може отново да разчита на тези гласове -  благодарение на машината на Цветан Цветанов, за която се носят легенди и която вече надмина тази на ДПС.

Големият въпрос на тези избори е възможно ли е да се създаде колаборация от партии, която да спечели повече, отколкото би взела ГЕРБ. Съдейки по резултатите на останалите партии това не е невъзможно, но като че ли ще бъде много трудно за осъществяване.

През 2014 г. БСП взе двойно по-малко гласове от ГЕРБ  - 505 527. Би било много смело да се твърди, че благодарение на лидерството на Корнелия Нинова този резултат се е повишил съществено. АБВ имаше 136 223 гласа. Ако приемем, че всички избиратели  - ако все още има толкова - на Георги Първанов на втория тур подкрепят ген. Румен Радев - което също е много смело предположение - то общият резултат става 641 759 гласа. Твърде далеч от целта да се прескочи летвата на ГЕРБ. Ако включим дори гласовете на Движение 21, чиито лидер Татяна Дончева също се кандидатира за президент - което също не е много ясно дали ще се случи - то общият брой на гласове "набъбва" до 680 980. На парламентарните избори партията на Дончева взе 39 221 гласа. За близо 8-те хиляди гласа на НДСВ, партията, която излъчи вицепрезидента на Дончева Минчо Спасов, може би изобщо не си заслужава да се говори. Но все пак ако НДСВ отново реши да се колаборира с БСП и левицата - то 680 980 плюс 7917 е равно на 688 897.

Голямата въпросителна на тези избори - както и на много други всъщност - е кого ще подкрепят избирателите на ДПС. Към тази традиционна въпросителна има този път има и един друг важен въпрос - колко гласове ще откъсне от електората на ДПС партията ДОСТ на Лютви Местан. За второто можем само да гадаем. Иначе на последните парламентарни избори ДПС спечели 487 134 гласа. Ако прибавим тези гласове към най-оптимистичния резултат на БСП, левицата и НДСВ се получава числото 1 176 031. Така летвата на ГЕРБ ще бъде прескочена. Ако обаче ДОСТ откъсне 103-104 хил. гласа от ДПС - Местан вече заяви подкрепа за Цачева - то дори избирателите на ДПС няма да стигнат, за да бъде преборен кандидатът на ГЕРБ на балотажа от страна на евентуална обединена левица. Тези стотина хиляди гласа биха могли да бъдат компенсирани и от евентуална подкрепа от патриотите.

Така стигаме и до другата сериозна въпросителна - какво ще бъде поведението на избирателите на обединените патриоти. В тази коалиция влязоха Патриотичният фронт и "Атака", като издигнаха за свой кандидат лидера на ВМРО Красимир Каракачанов. На последните парламентари избори фронтът взе 239 101 гласа, а "Атака" - 149 262 или общо 388 363. Това е сериозен ресурс. И нищо чудно онези, които прогнозират, че не Радев, а именно Каракачанов ще е на балотаж, да се окажат прави. Защото на обединените патриоти им трябват само още 117-118 хил. гласа, за да изпреварят резултата на БСП от последните парламентарни избори - основните гласове, на които ген. Радев може да разчита на първи тур. А както е известно - у нас националистическата вълна, провокирана от бежанската такава, се засилва и не е невъзможно патриотите да добавят стотина хиляди гласа към своя резултат.

Нека все пак се придържаме към основната прогноза - че на балотаж ще са Цачева и Радев. Ако патриотите също решат на подкрепят кандидата на БСП и влязат в общия кюп, заедно с цялата левица, НДСВ и ДПС, то Цачева няма никакви шансове. Общата сума на подобен сбор гласове би бил 1 564 394. Този резултат е по-висок от твърдото ядро на ГЕРБ дори ако Местан успее да поведе след себе си цялото ДПС и го сервира на тепсия на Цачева. Разбира се от гледна точка на политическите реалности е трудно да се повярва, че обединените патриоти целокупно ще пристанат на левицата и ДПС.

И още един детайл. На последните парламентарни избори Реформаторският блок взе 291 806 гласа. С основание може да се предполага, че част от тези избиратели на евентуален втори тур ще гласуват именно за Цачева. Колко точно е трудно да се каже, но все пак има един ориентир. На парламентарните избори през 2013 г. десните партии се явиха самостоятелно и тогава ДСБ спечели 103 638 гласа. Както е известно хората на Радан Кънев са най-категоричната опозиция на ГЕРБ. Ако от резултата на реформаторите през 2014 г. извадим този на ДСБ през 2013 г. то се получава 188 168 гласа, на които вероятно ГЕРБ ще може да разчита на втория тур. Така Цачева би получила 1 260 659 гласа. Този резултат е по-висок от броя на гласовете на БСП, другите леви, НДСВ и ДПС, дори ако Местан не откъсне нито един глас от движението. Както вече стана ясно ако към тази компания срещу Цачева се присъединят и патриотите - което обаче е малко вероятно - то Цачева отново няма шанс, дори и с целия Реформаторски блок зад себе си. Ако обаче зад Цачева освен част от реформаторите застанат и част от патриотите - примерно половината от Патриотичния фронт иили около 100 хил. гласа, то резултатът й също се ще се увеличи.

Нека разгледаме все пак хипотезата, че на балотаж са Цачева и Каракачанов. Ако Каракачанов успее да обедини след себе си избирателите на БСП, АБВ и Движение 21 (подкрепа от ДПС и ДОСТ е очевидно невъзможна), той ще получи 1 069 334. Това е по-нисък резултат от този на ГЕРБ, макар и само с 3 хил. гласа. Ако обаче към него се добавят и 8-те хил. гласа на НДСВ, новият президент ще е лидерът на ВМРО. Той обаче няма шанс, ако 188-те хиляди избиратели на партиите от Реформаторския блок, които подкрепят правителството, излязат и гласуват за Цачева. Или поне десетина хиляди от тях.

Накратко: ако приемем, че резултатите от последните парламентарни избори са надежден ориентир, то въпреки не особено убедителната кандидатура и не особено доброто й представяне в кампанията кандидатката на ГЕРБ продължава да бъде с най-големи шансове да е следващият президент. За разлика от друг път обаче Бойко Борисов, Цветан Цветанов и сие не могат да бъдат абсолютно сигурни, защото има вероятност при определени обстоятелства да загубят на втори тур. Добрата новина за тях е, че на първи тур със сигурност ще са на първо място, което означава, че правителството няма да подава оставка.