Днес е 4 ноември. До националния референдум има само (!) два дни. Само два. И сега се нададе един смешен, организиран вой срещу Референдума. Защо? До преди няколко дена все едно нямаше да има Референдум. Вият, защото излязоха социологическите проучвания, според които въпреки информационното затъмнение, въпреки простотиите за промяна на изборния закон, въпреки слугинските решения на Конституционен съд, Висш административен съд и ЦИК, въпреки всичко това, а може би именно заради това, над 60 процента от избирателите заявяват, че ще отидат да гласуват на Референдума.

Което прави решението на народа задължително! Задължително! А това е ужасът на всеки партиен аристократ, апаратчик, послушко, кариерист, престъпник, самозабравил се тъпанар – която и дума да изберете – все ще сте прави. За всеки, оял се и окопал се във властта крадец, е кошмар решението да се взема от народа.

И се започна.

Първо.

Мажоритарната система щяла да вкара само две партии в Парламента. Откровена лъжа. В света няма нито една държава, нито една, в която мажоритарният избор в два тура да е довел до двупартийна система. Във Франция, при мажоритарна система в два тура, в парламента има 12 партии. Но извън тези 12 партии има, забележете, 22 други леви депутати, 15 други десни, двама регионални депутати и 1 крайно десен депутат. Ако това е двупартиен резултат – или аз съм извънземно с шест крака и осем глави, или тези, дето твърдят че ще имаме само две пратии, са некадърници. Между другото и в Англия, където изборът е мажоритарен, но в един тур, пак няма само две партии. Пет са.

В България мажоритарен избор на депутати имаше само през 1990 година при избора на Велико народно събрание. Тогава половината влязоха мажоритарно, половината – пропоционално. Ето и резултатите. При пропорционалния вот – влязоха 4 партии. А при мажоритарния вот – влязоха 7 партии и двама независими депутати. Факт.

Второ.

Мажоритарният вот лишавал от легитимност депутатите. Малко цифри. Ако имаме мажоритарен вот в два тура, при 6 милиона избиратели и 240 едномандатни избирателни райони, ще имаме приблизително по 25 хиляди гласа на район. За да стане депутат, който и да е, ще трябва да спечели 50 процента плюс един от тези 25 хиляди гласа. Как е в момента? Мартин Иванов-Данона – депутат от Пловдив област, благодарение само на 7 процента от гласовете! Митхат Метин от ДПС, депутат от Плевен – само с 10 процента! Иван Славов от АБВ, от Сливен, депутат със само 4 процента от гласовете. Бат’ Сали, депутат с 800 гласа от София област. Къде тук е легитимността на някой избран с 4, 5 или 10 процента?

Ще обобщя. 

Пропорционалните избори, в сегашния ни вариант, не са избори. Те са гнусен пазарлък както вътре в партиите, така и между тях. При мажоритарни избори в два тура, ще имаме многопартийно представяне, с тази разлика, че кандидатите за депутати ще са в пъти по-качествени, с ясни избиратели зад себе си и с пъти по-голяма легитимност.

А искам и лично нещо да кажа на хората, които пищят в момента. Най-силно пищи тоя, дето много го боли. Знам, че много ви боли. Разбирам защо ви боли. Но в случая не ми е мъчно за вас, въпреки че няма да избягате от болката.

Коментарът е от сайта на Шоуто на Слави