Много искам доброволно да разкрия тайната на вота, който бих подала в неделя. Тези дни е популярно. Много искам, ама не мога. Нямам нужда от ден за размисъл. И от минута нямам. Гъби има в магазина, риба - също. Затова ще си почивам. Да видя и аз как е, досега не ми се е случвало. Все тъпо и упорито гласувам. Да, често пъти, особено на президентски избори - веднъж реално, понякога с неудоволствие, а на втория тур драскам юнашки бюлетината. Нещо като "не подкрепям никого". Ама пусто възпитание. И дълг, от оня, доброволния, който ми се струва важен.

Сега няма да си направя и този труд. Първо, докато гражданският ми дълг беше право, ми се струваше адски безотговорно да го разхищавам. Мнозинството в действащия парламент превърна чрез закон правото ми на вот в задължение. За да угоди някому да си реди политическия пъзел, да си осигури пет минути спокойствие, да се хареса на някакви избиратели, да удари някой неудобен, това мнозинство, начело с ГЕРБ (нали са най-голямата партия), се подигра с правото ми. Не съм съгласна. И конституцията, ако можеше да говори, нямаше да е съгласна, подозирам. 

На първия тур и този път, въпреки че се бях зарекла да бойкотирам смешката със задължението, гласувах. Изненадващо имаше за кого, дори компромис не ми се наложи да правя. Беше ми ясно какъв ще е резултатът, ама съм свикнала - откакто съм пълнолетна все си седя в опозиция. Но пък в разбирателство с гражданската си съвест, което хич не е малко.

В неделя нямам избор. Не мога да гласувам за кандидат на БСП. На нито едно от БСП-тата. Който ще да го е издигнал, както и да се казва. Радвам се, че не помня нищо от "онова" време, с което левицата ни не иска да се раздели с мир (а трябва) и ми се гади, когато ми го припомнят дори в реклама за бира и кренвирши, но не и в учебниците по история. Просто съм от другата страна.

Само че носталгията по "онова" време съвсем не е чужда и на ГЕРБ, особено на лидера й, които ни "пази" от БСП. Примери - бол.

Да се върна на неделя. Няма да гласувам и защото:

  • През цялата кампания, доколкото това изобщо беше кампания, ген. Радев и Цецка Цачева (благодарение и на редките си появи, за сметка на тези на Цветан Цветанов и музикалното оформление от Веселин Маринов) ми изглеждаха повече като подходяща политическа двойка, отколкото като опоненти. Кандидатката на ГЕРБ преди първия тур не съжаляваше, че е била в БКП, защото "това беше държавата", искаше преразглеждане на санкциите срещу Русия, смотолеви нещо потресаващо за човешките права и сигурността, от което бързо й се наложи да се отказва, дума не каза за съдебната реформа, от която партията й се отрече. За която партията й не си мръдна пръста. И за което хвърли отговорността на всички други. 
  • Мантрата как членството в ЕС и НАТО е в опасност не почива на доказателства. Та Първанов беше два мандата президент, вееше черни знамена против НАТО, но подписа договора... А и нямам спомен Бойко Борисов като премиер да се чувстваше силно дискомфортно с този президент. "Заплахата" не почива и на конкретни думи на Радев, който, апропо, е на висока позиция в родната натовска армия и през двете управления на Борисов. Президентът, който и да е, не може да обърне политическия курс на страната, нито да ревизира договорите. Конституция, какво да се прави. Може да поставя под съмнение имиджа ни навън като партньор, но това така и така го прави успешно премиерът - то не беше "в Черно море искам платноходки", то не бяха заплахи с война, то не бяха 2 милиона бежанци, които дебнат на границата, задявки с Вишеградската четворка в ЕС, която е малко по-опасна за единството в ЕС от който и да е "червен" генерал с безопасни правомощия по конституция...  
  • Защото театърът "ако ГЕРБ загуби, връщате БСП и ДПС на власт" е фалшив. Този сценарий си го измисли Бойко Борисов. Нищо, никога и по никакъв начин не налагаше обвързването на мажоритарния президентски вот със стабилността на кабинета. Учени, недоучени магарии на ДПС, които по подобен начин свалиха кабинета "Орешарски" (който трябваше да си ходи по съвсем други причини), обвързвайки властта с изхода от друг вид избори. А и в последно време си спомням само едно "връщане на БСП и ДПС на власт" и то беше, когато Борисов собственоръчно хвърли оставка, а преди това някой сериозно се беше постарал да разбие единствения тогава потенциален партньор на ГЕРБ - "Синята коалиция".
  • Защото гласуването под заплаха е белег на отсъствие на демокрация. Особено в комбинация със задължение. Не, апокалипсисът няма да дойде, ако ГЕРБ (не Цецка Цачева, тя се оказа в ролята на статист в тези избори и едва ли вината е нейна) загуби президентските избори. Борисов сам превърна този избор във вот на доверие към себе си. Защо - той си знае. Сам обеща да подаде оставка, като загуби на първия тур. Никой не го е карал, никой не го е очаквал. Сам реши да не спази обещанието. Сам обеща да събори правителството и да предизвика политическа криза, ако загуби и балотажа. Никой не го е искал от него. Някак идеята беше да се гласува за президент. Не за ГЕРБ, не за Бойко Борисов, правителството, магистралите му... За президент. Толкова.
Борисов сам си избра и кандидата за президент. За капак три дни преди решителната битка нарече решението си "грешка". Разбирам призива да гласувам за "по-малкото зло", за "дясното", "против" БСП, ако някой външен на властта клати стабилността и я заплашва. Цинично ми звучи да ме призовават да гласувам за нечии "грешки". Борисов сам реши заложи властта на рулетка. Няма да помагам да загуби тези избори. Но не виждам и защо да преча.

"Не подкрепям никого" също можеше да е опция. Но тя предполага все пак да има някакъв избор, който ти е трудно да направиш. Аз в неделя избор не виждам.