Това е придатък към германската конституция - невзрачен, безсмислен и най-вече незабележим - до момента, в който се появи проблем.

Президентството на Германия - работа, която се състои предимно в рязане на ленти и изказване на похвали, е необичаен източник на интриги, скандали и дори суеверия при управлението на Ангела Меркел.

Макар Германия да е имала едва 11 президенти след войната, трима са били на власт по време на 11-годишното канцлерство на Меркел и тя е на път да посрещне четвърти. За пост, който се предполага, че представлява стабилността и приемствеността на държавата, последната въртележка убеди някои, че този пост е прокълнат.

Преди няколко години тогавашният президент Хорст Кьолер дотолкова се депресира, че подаде оставка. Наследникът му Кристиан Вулф изкара на поста едва 18 месеца и бе свален от власт след обвинения в корупция, които по-късно бяха оборени.

Настоящият президент Йоахим Гаук успя да върне достойнството на поста, но наскоро отказа да изкара втори мандат. Отказът му предизвика такова сътресение, което, след като разтревожи политиците в Берлин, заплашва сега и баланса на властта между институциите в ЕС.

Ако настоящите спекулации в Брюксел и Берлин се окажат верни, председателят на Европарламента Мартин Шулц ще стане външен министър на Германия, като замени Франк-Валтер Щайнмайер, който тази седмица бе посочен за бъдещ президент на Германия.

Хорст Кьолер бе принуден да подаде оставка през 2010 г. заради изказването си, че страна като Германия, силно зависима от външната търговия, трябва да е наясно, че военните интервенции са необходими за защита на нейните интереси.

Докато смяната би разрешила отдавнашния въпрос за бъдещето на Шулц, тя може да създаде нова дилема за ръководството на Европейския съвет. Според неформално споразумение между Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС), в която членува Шулц, ЕНП е тази, която трябва да му търси замяна. Но това ще остави и трите европейски центъра на властта - Комисията, Съвета и Парламента, в ръцете на консерваторите. Въпреки че такъв монопол не е прецедент, той няма да отразява баланса на силите в Европа и социалистите, най-вече италианските, се зарекоха да се противопоставят.

С изтичането на мандата на председателя на Европейския съвет Доналд Туск догодина социалистите могат да поискат той да бъде заменен от един от тях. Докато бъдещето на Туск бе помрачено от опозицията срещу него в родната му Полша от политически противници, които днес са на власт във Варшава, Берлин и другите консервативни правителства смятат бившия полски премиер за важен съюзник в Брюксел и не са склонни да му позволят да си отиде. Ако той иска да си отиде, те биха искали наследникът му да бъде друг консерватор.

Излизането от тази задънена улица ще бъде трудно. Както и да бъде разрешен проблемът, решението ще изисква много внимателна задкулисна сделка, която ще подхрани критиките срещу Европа, че е непрозрачна и недемократична.

Кристиан Вулф се оттегли след обвинения в корупция.

С други думи, изборът на следващия германски президент - самият той продукт на търговия между големите партии в страната, може да доведе до други сделки за Европарламента и Европейския съвет.

Без гласа на нито един европейски гражданин два от трите институционални стълба на ЕС могат да имат нови ръководители. И всичко това, за да бъде зает един пост в Берлин с малко власт и значение.

За Меркел решението на Гаук вече взе тежка политическа цена. След продължило един месец търсене никой от нейния списък не се съгласи. Неохотно тя се съгласи да приеме Щайнмайер, кандидата на социалдемократите.

Германският президент се избира от специално събрание на национални и регионални представители през февруари. Консерваторите на Меркел нямат мнозинство в органа и не могат да прокарат кандидата си без подкрепата от друга партия. Предвид факта, че всички други големи партии в Германия са от лявата част на политическия спектър, консервативен кандидат би минал трудно. Не се съгласи и нито един от непартийните кандидати, потърсени от Меркел.

Вместо да рискува с битка, която почти със сигурност ще загуби само месеци преди парламентарните избори в Германия следващата есен, Меркел реши да отстъпи.

Франк-Валтер Щайнмайер е почти сигурният следващ президент на Германия, след като получи подкрепата и на канцлерката Ангела Меркел.

Честно казано, Меркел не е единствената, която трябва да бъде обвинявана за президентския батак. Ако Германия избираше президента си с пряко гласуване, както правят много други страни, нямаше да има проблем. Но споменът за избрания от народа президент на Германия също е кошмарен.

Постът е създаден първоначално за ерзац-кайзер след Първата световна война. Президентът е имал огромни правомощия. През 1933 г., докато Германия се мъчи заради икономическата депресия и хаоса на Ваймарската република, президентът Паул фон Хинденбург назначава бившия армейски ефрейтор Адолф Хитлер за канцлер.

--------

* Авторът е старши кореспондент за Европа, базиран в Берлин, на специализираното издание "Политико", където е публикуван коментарът.