Слушам един от сценаристите в „Шоуто на Слави“ да обяснява, че те са внесли законопроект за изменение на ИК, съобразен с волята на суверена, и че депутатите са морално задължени да го приемат. Предавам смисъла, не цитирам буквално.

Добре, но този законопроект НЕ Е съобразен с волята на суверена. Да, над 70% гласуваха за въвеждане на мажоритарна система в два тура. Но почти същият процент гласуваха преди година и за въвеждане на дистанционно електронно гласуване. Вярно е, че бяха по-малко като абсолютен брой. Но не бяха хич малко, пък и гласуването на избори тогава не беше задължително.

Според мен е леко безпринципно да се настоява депутатите да се съобразят с волята на суверена тогава, когато тя съвпада с волята на „Шоуто на Слави“, а да не се съобразят тогава, когато това съвпадение го няма, май. Още по-безпринципно е да се предлага законопроект, който не само не предвижда въвеждането на дистанционно електронно гласуване, но всъщност предвижда точно обратното. Защото предложението за 9 едномандатни района извън страната, например, явно няма предвид възможността българските граждани извън страната да гласуват дистанционно. Та те не са 3,5% (колкото са 9 района), а около 20% от всички български граждани с право на глас.

Парламентът трябва да избира между две възможности. Първата – да уважи волята на хората, изразена и в двата референдума достатъчно убедително и да приеме закон, въвеждащ и мажоритарното, и електронното гласуване, приемайки с това всички плюсове и минуси от такава промяна. Втората – да стъпи на формалното основание да не променя изборното законодателство прибързано, тъй като и при двата референдума не е достигната активност, която да прави решението, взето чрез референдум, задължително за парламента. Всичко друго е двоен стандарт и подигравка с волята на суверена.

Мнението на Цветозар Томов е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.