Най-сетне! Автентичният български патрЕот се сдоби с основание да ликува и да публикува всякакви обиди, заплахи и закани срещу мигрантите (не че и досега не го е правил). Вече имаме и заразна болест, имаме и мигранти, мятали камъни срещу полицията. Имаме даже и ранени (с натъртвания според болницата, в която са били прегледани служителите на реда). Ако беше дошъл Динко, други щяха да са натъртените (не че сега не са). Изглежда сякаш всички предупреждения, че мигрантите внасят тероризъм и епидемии, вече се сбъдват (не че няма опасност наистина да се сбъднат, ако разпалването на омраза продължи със същите темпове). И тогава какво? Разстрели по браздата и концлагери с бодлива тел?

Съвсем друг въпрос е защо се стигна до бунта в Харманли. И може ли 3000 души от различни националности – половината мъже, останалите – жени и деца, да бъдат затворени с един лекар и без топла вода. Поставени под карантина не по медицински указания, а под натиска на патрЕотични организации (не че и това оправдава насилието срещу полицията, но поне го обяснява). Несъмнено нещо трябва да се направи – но решението едва ли е в сеенето на омраза, изграждането на концлагери и разстрели по границата. За съжаление, светът навлиза все по-надолу в епохата на пост-истината, а и вече сме в предизборна обстановка. Хората са склонни да отричат фактите, дори когато те им се стоварват върху главите – но това не значи, че няма да боли.

Не знам кога започна тази епоха. Първите лястовички на новото време – борците срещу кемтрейлса, като че ли предизвикваха повече смях, отколкото реална тревога (пък и Румен Радев обеща да работи по този проблем). След тях се появиха антиваксърите – вероятно в крайна сметка естественият подбор ще ги извади от генетичния басейн, но дотогава някои вече победени от медицината болести ще оживеят и доста невинни ще умрат.

После на сцената – по-точно на граничната бразда, излязоха динковците – тези самозвани народни герои, които сами натръшкват по 15 терористи още преди да са успели да кажат „алах-малах“. Пред широката публика първият динковец беше представен като супергерой от една телевизия, която и до днес продължава да обгрижва имиджа му четири пъти седмично. След него се появиха и още.

Лошото е, че освен динковците, все повече хора започват да вярват във всякакви истински, полуизмислени и съвсем въображаеми заплахи, с които политици, шоумени и обикновени мошеници си вдигат електората, рейтинга и тиражите. Най-добрите лъжци смесват ловко митове, измислици, исторически събития, национални преразсъдъци, несъществуващи заплахи и реални опасения. Играта на емоционаланата струна винаги е много по-убедителна за масите от строгата логика и сухите факти. Всички сме израснали с приказки, учебници, романи и филми, в които турци-мюсюлмани масово колят българи и изнасилват българки. Как да не се стреснем, когато отново четем и чуваме, че мюсюлмански орди нахлуват през границата и България е залята от ислямски терористи? Какво значение има пред този ужас сухият факт, че досега нито са взривили, нито са заклали никого – щом винаги могат да го направят?

Същевременно никой не може да отрече, че мюсюлманите идват с друга култура и други разбирания, много от които са съвсем неприемливи за нашето общество. Дори и някои от тях да искат да останат тук, те надали ще се интегрират и социализират лесно. Виждаме ги навсякъде из Европа. Но искаме или не искаме, за добро или за лошо, светът се променя и ние няма как да останем извън тези промени. Сигурно е само, че няма как да се оградим с непробиваема стена и да се снишим, докато положението се успокои.

Никой не може да обещае, че ще е лесно – особено в свят, в който все по-често лъжата заменя истината, пропагандата – аргумента, клеветата – факта, лаикът – експерта и злото – доброто. Нараства и публиката, на която ѝ омръзна да я лъжат с красиви приказки – тя иска нов финал, в който след като убива бабата, Вълка разкъсва Ловеца, изнасилва Червената шапчица и се радва на дълъг живот, в който изяжда всички останали приказни герои. Това може да бъде новият хепиенд.

Днес, след насилието в Харманли, социалните мрежи кипят от „справедлив гняв“, според някои, или от „слово на омразата“, според други. Внук на арменски бежанци от геноцид призовава „всеки хвърлил камък по държавата, която го е приютила, незабавно да бъде екстрадиран!“ и си спомня, че неговият дядо не е хвърлял камъни по тогавашната полиция и не е имал непристойно поведение към българските жени. Спомня си с благодарност как тогавашните българи са ги приели и спасили, спомня си и стихотворението на Яворов. Днес ние имаме правото да се гордеем с отношението на тогавашните българи към бежанците.

Но не знам дали тогава те са били затваряни в лагери и поставяни под карантина, въпреки че са идвали от Турция. Не знам дали е имало села и градове, в които местните хора не са пускали арменските деца в своите училища, не знам дали дали бягащите от смърт арменци са влизали в България през гранични пунктове с любезното съдействие на турските гранични служби, или са се промъквали незаконно през гората и там са ги дебнели динковци. Не знам и дали депутати, журналисти, политици и общественици са изразявали опасения, че ще ни претопят, заразят, избият и ще ни вземат работата. И изобщо: каква вина имаме ние, българите, та да трябва да им помагаме?!

Надявам се, че нищо от това не се е случило – и то не само защото арменците са християни, а не са мюсюлмани. Гордея се с българската общественост от миналото, срамувам се от настоящето и се страхувам за бъдещето.

"Площад Славейков"