Помещението, приютило кафе-сладкарница „Прага” – едно от най-известните по соцвреме заведения в центъра на София – ще възкръсне след 25 години тъмнина и забрава. Приватизация, препродажби, реституция и дългогодишни съдебни спорове белязаха съвременната история на култовия преди 1990 г. обект на театралната улица „Г. С. Раковски”.
Имотът вече е в ремонт и скоро няма да има помен от грозната „обшивка” с фазер, преживяла целия посткомунистически преход. На мястото ще има филиал на най-голямата българска банка - Уникредит Булбанк. Ето подробности от Биляна Радуилова, мениджър „Развитие и оптимизация на клоновата мрежа” в кредитната институция:
„Проектът „София Раковски” е поредният за банката, който ще бъде изпълнен по концепцията „Филиал на бъдещето“. Предвиждаме да отвори врати в началото на март 2017 г., като там ще работят 13 служители. Освен че се намира на комуникативно и емблематично за софиянци място, в новия филиал ще се предлагат голям брой иновативни решения.”
В „София Раковски” ще се обърне внимание на всяка една от стъпките при посещението на клиентите и връзката им с нас - привличане на вниманието отвън, влизане, ориентация, изчакване, взаимодействие с банката и изпращане. На всяка стъпка ще отговаря различна зона от филиала. Неразделна част от концепцията е зоната за самообслужване, в която ще предоставим възможност за банкиране и извън работното време на банката, обясни Радуилова.
Раждането на една легенда
Едва ли има възрастен столичанин и гост на града, който да не помни мястото срещу НАТФИЗ – със сладкарница „Прага” и ресторант „Будапеща” до нея (бел. ред. – сега там е обект от веригата „Хепи”). Архивите показват, че масивната 6-етажна сграда на ул. „Г. С. Раковски” 145 е завършена през 1953 г. Апартаментите на пъпа на София са били за нуждите на ЦК на БКП. Там за известно време е живял и Митко Григоров, член на Политбюро през 60-те години и един от най-близките хора на Тодор Живков. Григоров обаче се е опитал да поддържа преки връзки със Съветския съюз и Живков го е отстранил (бел. ред. - има дори съмнения, че Григоров се е опитал да свали Тато).
Предполага се, че още в първите месеци северозападната част на партера (към ул. „Гурко”) била оформена като заведение. Клуб Z откри, че "Прага" фигурира в списъка на сладкарниците, павильоните и бюфетите от 1961 г. на Градско търговско предприятие "Здрава храна". По-късно фирмата станала част от държавното обединение "Обществено хранене".
Още през 60-те години мястото бързо си е извоювало отлична репутация сред столичната бохема, това може да се съди от разказите на възрастни софиянци, с които разговаряхме. Сладкарницата се е наложила като любимо място за срещи на културните среди – художници, музиканти, артисти, писателски кръгове. Като се казва "сладкарница", не си представяйте само тортички, целувки и еклерчета – в "Прага" се ходило и заради подбраната клиентела, атмосферата и... разнообразието от алкохолни напитки.
При рухването на комунизма сладкарницата е била в активите на тогава общинската фирма "Обществено хранене". Последваха години на разруха, както се случи с голяма част от построеното преди 1989 г. В началото на 90-те години помещението на вече затворената "Прага" е прехвърлено в общинската фирма "Средец".
Реституция срещу приватизация
Дружеството е приватизирано през февруари 1999 г., но междувременно са се появили реститути, които претендират за собствеността върху имота. Съдебната битка се води от Мария Милева, родена през 1914 г., и роднините й - братята Гено и Никола Георгиеви. Още през 1998 г. има заповед на областния управител на София, с която е уважено искането на наследниците на Христо Милев за обезщетяване. Христо Милев е човекът, притежавал част от мястото, върху което е изградена 6-етажната сграда.
Следва дългогодишна епопея в съда между наследниците на Христо Милев и вече частната фирма "Средец". Сагата приключва едва през миналата година с решение в полза на реститутите. Междувременно неработещата сладкарница е препродадена няколко пъти. През 2007 г. "Средец" продава "Прага" заедно с куп други имоти, вкл. ресторант "Грозд" на бул. "Цар Освободител", на фирма "Ди енд Джи асетс". Цената е 1,722 млн. лв. кеш плюс поет дълг от 5 млн. лв. към Общинска банка.
През февруари 2009 г. "Ди енд Джи асетс" продава ресторант "Грозд" (204 кв. м) и кафе-сладкарница "Прага" (300 кв. м) на фирма "Дивал 59", за която по-късно ще се разбере, че е част от империята на банкера Цветан Василев. Сделката е за 1 милион евро. Същата година "Дивал" продава само помещението на "Прага" на фирма "Юлита 2002" за 1,2 млн. евро. "Юлита 2002" също е от обръча от фирми на Василев, който забягна в Сърбия след затварянето на КТБ.
Цветан Василев напрактика губи имота след окончателното решение на съда в полза на реститутите, като за "Юлита 2002" остава само малка част от "Прага" - 2,5% идеални части. Тази площ е купена на публичен търг от Гено и Никола Георгиеви през 2015 г. за 17 021 лв.
"Бог да пази пазара"
Заслужава да се отбележи, че през 2012 г. върху стените на неработещото заведение се появи огромен надпис "Бог да пази пазара". Предизвикателството беше на Красимир Терзиев, доктор по културна антропология и живописец. А проявата бе част от фестивала за съвременно изкуство Sofia Contemporary.
В последните месеци законните собственици на имота са разглеждали различни оферти от бизнесмени, които са искали да наемат мястото. Клуб Z научи, че е имало кандидати да открият там пицария, както и италиански ресторант от типа "пастария". Липсата на обособена кухня обаче е наклонила везните към преустройството в банков филиал. Навремето сладките изделия не са се правели в "Прага", а са били доставяни отвън.
Клуб Z научи от свои източници, че Уникредит Булбанк е наела мястото за 5 години и ще плаща месечен наем по 31-32 евро на кв. метър.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни