Българският народ гласувал на референдума за френската система - това обяви от Брюксел премиерът Бойко Борисов вчера, след като заяви, че обмисля дали да прави нов кабинет с мандата на Реформаторския блок с цел промяна на избирателната ни система.

Каква точно е френската система?

На пръв поглед въпросът от референдума и съвпада с изборната система в Петата република - 577-те депутати се избират в мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура. Както обикновено обаче, има и други детайли.

На всеки 5 години французите гласуват в 577 едномандатни избирателни района - 539 в континентална Франция и 27 в отвъдморски департаменти и територии като Френска Гвиана, Гваделупа, Мартиника, Френска Полинезия и други. Един избирателен район отговаря на 120 000 души.

Вотът се провежда в два тура, на същия принцип, на който в България избираме президент или кмет. Но има и разлики.

Ако кандидатът получи на първи тур 50%+1 от всички подадени гласове, както и гласове, равни на поне четвърт от всички регистрирали се да гласуват, тогава балотаж не се провежда - той е победител.

Важен детайл е, че във Франция има активна изборна регистрация - ако не си се регистрирал, нямаш право да гласуваш. За улеснение всички, които навършат 18 години, се регистрират автоматично. Този метод обаче не позволява натрупването на т.нар. "мъртви души", с които българските изборни списъци изобилстват.

Ако нито един кандидат не получи толкова солидна подкрепа, се отива на балотаж. Но за разлика от президентския вот, на балотаж не отиват само двама кандидати, а всички, които са получили над 12,5% от гласовете в едномандатния район. Ако нито един не е минал този праг, тогава отиват първите двама. На втори тур не е нужно абсолютно мнозинство - печели кандидатът с най-много гласове, дори да са стигнали трима или повече.

Друга особеност на френската система е това, че изборът на Народно събрание е пряко свързан с избора на президент. Причината за това е, че Франция има т.нар. полупрезидентска система. Първо се избира президентът, после се гласува за депутатите, като държавният глава след изборите назначава премиера. Ако двамата са от една политическа сила, президентът де факто има цялата власт и може да даде на премиера толкова отговорност и задачи, колкото пожелае. Когато са от различни партии обаче, премиерът запазва властта си, а президентът се заема с външната политика и отбраната, както и с чисто церемониалните дейности.

Тази система изисква и води до много договорки. Затова кампанията за Народно събрание се планира още докато тече президентската. 

Франция често е представяна като държава със 100% мажоритарна система, в която има много партии. Това обаче е в голяма степен формално.

Нека погледнем последните избори от 2012 г, когато социалистите спечелиха 40,91% на втори тур, срещу 37,95% на десния Съюз за народно движение. Левите на Оланд получиха 280 места, а десните на Саркози - 194. Третата партия в парламента - Зелените, спечели 3,6%, които осигуриха едва 17 места. Четвъртите - Новият център, получиха 2,47% на втори тур, но 22 места. Социал-радикалите взеха 7 места с 2,34%, а комунистите от Левия фронт получиха 18 места с малко над 1% от гласовете.

Така на практика основната борба е между двете най-големи партии, както е при всички мажоритарни системи. Малките партии получават по шепа места, които обаче рядко могат да променят баланса на силите. На практика в настоящия парламент те дори не биха могли да бъдат "златен пръст", каквато функция изпълняват някои български партии с шепа депутати.