Помните ли инициативата на група интелектуалци от симфоничната сцена? Поискаха нова концертна зала. Идеята им прозвуча по-скоро като мечта, с размах и мащаби, подходящи за друго време, друга публика, друга власт. Но са прави – изпълнителите в класиката имат нужда от по-голяма сцена, а публиката им - от по-широк салон. Наличната зала „България“ не стига за всички формации и зрители. Но вместо сложната схема с Царските конюшни, съществува по-практичен вариант – зала 1 на НДК.

Подсказа ни го, логично, Мирослав Боршош. Директорът на Двореца на културата в момента ръководи първия голям ремонт в сградата, открита преди 35 години. Поводът е предстоящото през 2018 г. председателство на Съвета на ЕС на страната ни, събитията по времето на което което ще се проведат основно в НДК.

На най-високия европейски форум България трябва да предложи перфектно организирани събития, а покрай тях Дворецът има шанс да се превърне в един от най-модерните конгресни центрове в света, както и в притегателен център за софиянци и гостите на столицата. Сърцето на председателството ще бъде зала 3, където ще бъде изградена по-голяма, по-удобна и по-функционална зала от тази на Съвета на Европейския съюз в Брюксел в момента. Преустроени ще бъдат последните три етажа – залите 7, 8 и 9, зала 6 ще бъде превърната в място за пресконференции и ще е непосредствено свързана с новия пресцентър на НДК. Панорамният ресторант – където ще се хранят делегатите – ще бъде изцяло обновен. А над вход А6 при южната фасада, откъдето ще бъде достъпът на гостите от най-високо ниво (премиери и президенти), ще се издига нова козирка с метална конструкция и стъклено покритие…

Но зала 1 – най-представителното пространство в НДК, там, където България ще влезе в ролята си на председател на Съвета на ЕС – няма да бъде докосната.

Правителството е гласувало 35 милиона лева, предназначени за всички преустройства. Дотук са отпуснати половината, а втората част се бави. Директорът Боршош се надява останалите пари да бъдат преведени навреме. В противен случай сценарият би бил „ужасяващ“ – ремонтът ще спре.

„Вече сериозно сме напреднали – обясни пред „Площад Славейков“ директорът на НДК. – Най-важното е, че сме избрали изпълнителите на основните обществени поръчки. Техническата подготовка е на фаза довършване на цялостния работен проект. Смятам, че сме в нормално темпо, що се касае за работата. Но при финансирането засега са преведени половината средства, от които се нуждаем. Получихме и допълнително задание от службите за сигурност, което тепърва трябва да остойностим.“

НДК разполага с няколко пространства, които са в готовност за събитията през 2018-а – Литературен клуб „Перото“, Клуб ДНК и Театър „Азарян“. Зала 4 също ще бъде ремонтирана, както и всички настилки и облицовки на подове, стени и тавани в сградата.

След промените зала 3 ще бъде най-модерното пространство за събития в България, убеден е Мирослав Боршош. Тя ще бъде оборудвана с озвучителна и осветителна техника, каквато досега бе наемана от външни фирми. Там ще може да бъдат провеждани и събития с по-авангардни концепции, сцената може да бъде поставяна дори в средата на залата. Капацитетът й ще е 1500 правостоящи или 1200 седящи места.

Зала 1 не е била включена в адаптацията на НДК, защото не било предвидено там да има събития, свързани с председателството. Очертава се обаче тъкмо там да е откриването – а не в зала „София“ в бившия Партиен дом, за чийто ремонт държавата отпусна 23,4 млн. лв. Но обновяването й ще приключи… след края на председателството ни. Първоначалната идея на поръчката се губи, но въпреки това документът за финансирането е в сила и преустройството ще бъде извършено. За удобство на депутатите.

За разлика от зала „София“, зала 1 не е за бутикова публика – тя е полифункционална, а и в нея се провеждат много от най-значимите културни събития в страната. Според Мирослав Боршош ремонтът на залата ще струва значително по-малко от този в Партийния дом. Трябва да бъдат подменени изцяло звукът, осветлението, акустичните пана и седалките, които не са в добро състояние. Всеизвестно е, че акустиката в зала 1 не е добра – проблем, заложен още при изграждането й. И най-добрите ни озвучители не могат да коригират дефекта. Това обаче ще се промени след ремонта, смята Боршош. Според него между 8-10 милиона лева са нужни, за да бъде подменено цялото оборудване на зала 1, включително за нови седалки.

„Това е в рамките на приемливото. Можем да говорим и за по-високи суми, но вместо това можем да създадем базисните условия, за да има всичко необходимо за провеждането на едно събитие – казва Мирослав Боршош. – Ако се нуждаете от нещо специално, разбира се, ще трябва да си го наемете. Но в момента залата не предлага почти нищо.“

Ако искаме сградата да бъде на световно ниво, не можем да минем без тази инвестиция, твърди Боршош. Той смята, че преустройството на зала 1 би създало перфектните условия за провеждане на симфонични концерти и да поеме публика отвъд възможностите на зала „България“. Така покрай председателството ни културата ще получи пространството, за което мечтае.

„Всяка инвестиция в икономиката има възвръщаемост. Ние внасяме своите данъци в държавата – в момента те са в порядъка на около 600 хил. лв. А когато имаме повече събития и съответно и приходите ни са по-големи, и данъкът ще се върне обратно в хазната. Смятам, че след 2018-а данъкът, който ще внасяме, може би ще стигне 1 млн. лв. Така че сградата в неголям период може да възвърне парите, вложени в ремонта й“, обясни Мирослав Боршош.

Има страни, в които въпросът защо трябва да се дават още пари за култура звучи нелепо. Но у нас този проблем периодично се завръща в обществения дебат, при това като съпоставя културата с други сфери, „по-нуждаещи“ от държавно финансиране. У творците се създава чувство за вина, че за тях държавата харчи, а не инвестира.

„Ако някой намери доводи защо не трябва да бъдат давани средства за здравеопазване, той вероятно ще намери обяснение и защо не са нужни пари и за култура… Живеем във време, в което нацията ни се нуждае от духовно извисяване, а културата и образованието са неговите естествени стълбове“, казва Боршош.

Можем да вярваме във волята за позитивна промяна. Само един от примерите за това е едно забележително отсъствие – от две години чалга концертите напуснаха коледния афиш на НДК. Мястото е освободено за висока култура.

Площад Славейков.