Италия, 4 декември 2016 г.

Матео Ренци обяви, че подава оставка като премиер, след като претърпя загуба на референдума за конституционни реформи. Само 8 дни по-късно Паоло Джентилони встъпи в длъжност като министър-председател на Ботуша.

България, 13 ноември 2016 г.

Бойко Борисов обяви, че подава оставка като премиер, след като кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева загуби президентските избори. Последва раздаване на мандати, протяжни и (както видяхме) безуспешни преговори, приличащи повече на печелене на време. Трийсет и девет дни по-късно се оказва, че правителството „Борисов 2” ще управлява още най-малко един месец. 

Всъщност, закъде да бързат българските управници, като имат толкова много за харчене, разпределяне и договаряне. Това, което не се обяснява с пари, се обяснява с много пари.

Вчера премиерът в оставка Бойко Борисов посъветва министрите си да спрат да харчат:

"Едно нещо препоръчвам, ако искате – забранявам ви: спирате всякакви обществени поръчки. Ако има нещо неизбежно, което да се прави, търсите администрацията на новоизбрания президент Радев и ако са съгласни, за да има приемственост и да не бъдем обвинявани, тогава продължавате".

Съгласуването на всяка сделка с новоизбрания президент, разбира се, е нереалистично. А сделки за довършване има. И то много. Конкретно:

1. Голямото харчене

Бюджет 2016 се разви така, че голяма част от разходите останаха за края на годината. По данни на Министерството на финансите към края на октомври т.г. направените консолидирани разходи са 24,85 млрд. лв. А за цялата 2016 г. кабинетът е заложил 34,8 млрд. лв.

Експертите на министър Владислав Горанов обясняват, че причината за това струпване на разходи е бавното усвояване на европрограмите. Сигурно имат право. Но едва ли е без значение кой и как (вече) разпредели близо 10 милиарда лева държавни и европейски пари - през ноември и декември.

2. Солидният бюджетен излишък

В бюджет 2016 се очертава хубав, многоцифрен излишък. Финансовият министър се похвали преди дни, че преизпълнението се очаква да надхвърли 1 милиард лева. Големият въпрос е: къде ще отидат тези пари? Загадка.

Правителствата в новата ни история имат навик да разпределят излишъци на принципа „дайде да дадем”, без икономическа оценка и задълбочен анализ кое би било най-полезно за обществото. Помните ли „царските чешмички” при управлението на Симеон Сакскобургготски? А къде отидоха 2 милиарда лева излишък в края на 2008 г., при правителството на Тройната коалиция?

3. #КОЙ ще строи „Хемус”

Преди месец в агенция „Пътна инфраструктура” бяха отворени офертите за строителство на нова отсечка от магистрала „Хемус”. Става въпрос за 9,3 км от Ябланица до Боаза. Прогнозна стойност – 80 млн. лв. без ДДС.

За врелите и кипелите в „пътищарския” бизнес не бе изненада коя фирма даде най-ниска оферта и се очерта като фаворит. Обединението „АМ "Хемус" 1–2016” предложи 54,6 млн. лв. В тази „задруга” влизат испанската „Асигния инфраструктурас”, хасковската „АБ” и „Мегаинвест-холд”.

В статия на в. „Капитал” хасковското дружество е описано като „новия инструмент за поръчки на депутата от ДПС Делян Пеевски”. Неотдавна „АБ” получи 29 млн. лв. кредит и гаранции от Българската банка за развитие – предпочитан източник на финансиране от Пеевски.

За отбелязване е, че втората най-ниска цена даде консорциум „ХВП Ябланица” ДЗЗД, в който влизат "Хидрострой" на Велико Желев, дъщерната й „Пътстрой Бургас” и придобитата от Желев „Водстрой 98” (свързвана с Пеевски).

Едно е ясно – винаги ще се намери #КОЙ да построи тази отсечка!

4. #КОЙ ще строи „Хемус” – епизод II

В следващите седмици предстои развръзка и за още една отсечка от магистралата, на която се разчита да съживи изостаналата Северна България. Това е 16,3-километрово трасе от пътен възел „Белокопитово” в посока Търговище. Прогнозна стойност – 133 млн. лв. без ДДС.

И там наднича сянката на Пеевски – този чрез „ПСТ груп”, свързвана и с ПИБ. Компания му правят и други интересни кандидати – "Джи Пи груп" (свързвана с шефа на „Лукойл” у нас Валентин Златев) и фирми на благоевградската група "Агромах" (свързвана с Методи Бачев, направил обидно изказване за премиера Бойко Борисов).

Яйце да хвърлиш – все на позната глава ще падне.

5. Ах, тази концесия на летище София

На 31 януари 2017 г. изтича срокът за подаване на оферти за концесията на столичната аерогара. Министерството на транспорта на няколко пъти удължи срока, заради появята на нови кандидати (бел. ред. - последният път бе заради оператора на летището в Манчестър).

Залогът е голям – правителството, което е на власт, ще подпише 35-годишен договор за една от „златните кокошки” на родната инфраструктура. Спечелилият процедурата ще трябва да плати на държавата 660 млн. лв. с ДДС авансова вноска. Замисълът е парите да се използват (главно) за погасяване на задълженията на БДЖ и (в по-малка степен) за покупка на нови влакове.

Експерти обаче предупреждават, че твърде високото предварително плащане би могло да доведе до повишаване на летищните такси от страна на бъдещия консцесионер. А от това ще загубят и пътниците, и туристическата и развлекателна индустрия.

6. ТОЛ система + електронна винетка = 200 млн. лв.

В следващите седмици е възможно да се реши съдбата и на една дъолгоочаквана, солидна и изключително важна обществена поръчка, свързана с инфраструктурата на страната. През април 2016 г. стартира търг за изграждане на ТОЛ система за таксуване на тежкотоварни превозни средства и на т. нар. електронна винетка за леки автомобили. Прогнозна стойност – 200 млн. лв.

Последва обжалване на условията и сроковете на процедурата и поръчката още е на етап „подаване на оферти”. Преди дни обаче регионалният министър Лиляна Павлова обяви, че има шанс процедурата да бъде възобновена в скоро време.

От жалбите може да се съди, че интерес към изграждане на ТОЛ системата има от неизвестните български фирми „Мархинженеринг” и „Пропърти стан” (и двете с нулеви приходи за 2015 г.), от чешката „ТоллНет”, унгарската „Ерба 96” и германската „Витроник”. Тепърва ще стане ясно чуждестранните компании имат ли български партньори или ще играят самостоятелно.

7. 1,33 млрд. лв. за лекарства. В 1 търг

Една от най-големите обществени поръчки за годината беше обявена след оставката на правителството „Борисов 2”. В края на ноември т.г. здравното министерство стартира мегатърг за 1,33 млрд. – за лекарства за болниците. Става въпрос за централизирано договаряне на 800 вида медикаменти за нуждите на 145 лечебни заведения.

Идеята е на министъра в оставка Петър Москов. Тезата му е, че така ще се спестят десетки търгове, при които болниците ще поръчват поотделно лекарства. А по-голямото количество ще доведе до по-ниски цени.

Дали обаче Москов е премислил всичко добре? Тази седмица браншови съюзи във фармацевтиката и Американската търговска камара в България се обявиха за сериозно преразглеждане на голямата поръчка. Редица условия притесниха сериозно асоциациите. И предупредиха, че процедурата ще доведе до дестабилизиране на сектора, а от там и до ограничаване на достъпа на българските пациенти до нужната им терапия.

От здравното министерство отговор засега няма.