Article_top

Любен Обретенов

И в няколко дена, тайно и полека

народът порасте на няколко века!

 

Това е написал народният поет Иван Вазов в "Епопея на забравените" и по-специално в стиховете, посветени на Тодор Каблешков. Трудно, разбира се, може да се направи пряк паралел между епичната пролет на 1876 г. и бурната година на протести, през която премина обществото ни. Факт е обаче, че в последната година гражданите като че ли показаха, че са научили поне част от уроците на прехода.

И че народът е пораснал - поне на четвърт век.

Основната разлика между протестите, започнали през лятото на миналата година и всички подобни грандиозни събития е, че този път гражданското ни общество реагира светкавично, още в първия момент, в който бе предизвикано от властта. А именно - когато Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС.

През 1997 г. гражданите излязоха по улиците чак след като хлябът изчезна от магазините, а инфлацията достигна невиждани размери. Правителството на Жан Виденов обаче управляваше цели две години преди това и през този период случаи, подобни на Пеевски, също имаше. Но единствената обществена реакция при тях, ако въобще имаше такава, се състоеше в ругатни на маса.

14 юни 2013 г. се нареди до други важни дати за гражданското ни общество, като 10 януари 1997 г., 18 ноември 1989 г. и т.н. Присъствалите на жълтите павета в онзи летен ден със сигурност ще си спомнят за него в миговете, в които за кой ли път ще си блъскат главите с въпроса дали някога "тази държава" ще се оправи. Няма защо да се лъжем - такива мигове със сигурност ще има и занапред.

Утеха за подобни негативни мисли може да се търси не само в спомена за хилядите, събрали се на площада на 14 юни 2013 г. А най-вече във факта, че само за една година всички техни искания на практика се изпълниха. Пеевски бе свален още на следващия ден. Вече е ясно, че правителството няма да изкара мандата си. В изборното ни законодателство най-накрая се промъкна мажоритарен елемент във вид на преференция. Има още какво да се желае, разбира се, но началото е поставено и връщането назад ще бъде доста трудно. Почти невъзможно.

За последната година дневният ред на обществото до голяма степен се определяше от самото него.

Задкулисието можеше само да подтичва наоколо, опитвайки се да се вмъкне в процесите. Общественият натиск до голяма степен изигра роля за "разводите", които в момента текат в олигархията - политически, икономически и т.н.. Най-малкото, защото протестиращите изнервиха твърде много задкулисниците.

Знаменателното в случилото са на 14 юни 2013 г. е в това, че на площада се събраха хора с най-различни политически убеждения. В годината след това тези хора допуснаха да бъдат разделени от партиите, на които симпатизират и именно това е една от поуките, които би трябвало да се помнят. Всички граждани, независимо от политическите си пристрастия, в голяма степен имаме едни и същи интереси и трябва да можем да ги отстояваме. Мнозинството от хората са съгласни, че нещо в държавата не е наред и трябва да се промени.

Разделя ги само и единствено спорът кои точно са по-големите маскари.

Ролята на гражданското ни общество не трябва да се абсолютизира, но то със сигурност вече е един от сериозните фактори в политическия живот. Ясно е, че на задкулисието ще му бъде все по-трудно да си разиграва коня, както намери за добре. А всички настоящи и бъдещи политици би трябвало да са осъзнали, че има една тънка червена линия, която никога не бива да се прекрачва!

 
На 14 юни 2013 г. хората реагираха светкавично на първия сериозен гаф на новата власт. Снимка Веселин Боришев

И в няколко дена, тайно и полека

народът порасте на няколко века!

 

Това е написал народният поет Иван Вазов в "Епопея на забравените" и по-специално в стиховете, посветени на Тодор Каблешков. Трудно, разбира се, може да се направи пряк паралел между епичната пролет на 1876 г. и бурната година на протести, през която премина обществото ни. Факт е обаче, че в последната година гражданите като че ли показаха, че са научили поне част от уроците на прехода.

И че народът е пораснал - поне на четвърт век.

Основната разлика между протестите, започнали през лятото на миналата година и всички подобни грандиозни събития е, че този път гражданското ни общество реагира светкавично, още в първия момент, в който бе предизвикано от властта. А именно - когато Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС.

През 1997 г. гражданите излязоха по улиците чак след като хлябът изчезна от магазините, а инфлацията достигна невиждани размери. Правителството на Жан Виденов обаче управляваше цели две години преди това и през този период случаи, подобни на Пеевски, също имаше. Но единствената обществена реакция при тях, ако въобще имаше такава, се състоеше в ругатни на маса.

14 юни 2013 г. се нареди до други важни дати за гражданското ни общество, като 10 януари 1997 г., 18 ноември 1989 г. и т.н. Присъствалите на жълтите павета в онзи летен ден със сигурност ще си спомнят за него в миговете, в които за кой ли път ще си блъскат главите с въпроса дали някога "тази държава" ще се оправи. Няма защо да се лъжем - такива мигове със сигурност ще има и занапред.

Утеха за подобни негативни мисли може да се търси не само в спомена за хилядите, събрали се на площада на 14 юни 2013 г. А най-вече във факта, че само за една година всички техни искания на практика се изпълниха. Пеевски бе свален още на следващия ден. Вече е ясно, че правителството няма да изкара мандата си. В изборното ни законодателство най-накрая се промъкна мажоритарен елемент във вид на преференция. Има още какво да се желае, разбира се, но началото е поставено и връщането назад ще бъде доста трудно. Почти невъзможно.

За последната година дневният ред на обществото до голяма степен се определяше от самото него.

Задкулисието можеше само да подтичва наоколо, опитвайки се да се вмъкне в процесите. Общественият натиск до голяма степен изигра роля за "разводите", които в момента текат в олигархията - политически, икономически и т.н.. Най-малкото, защото протестиращите изнервиха твърде много задкулисниците.

Знаменателното в случилото са на 14 юни 2013 г. е в това, че на площада се събраха хора с най-различни политически убеждения. В годината след това тези хора допуснаха да бъдат разделени от партиите, на които симпатизират и именно това е една от поуките, които би трябвало да се помнят. Всички граждани, независимо от политическите си пристрастия, в голяма степен имаме едни и същи интереси и трябва да можем да ги отстояваме. Мнозинството от хората са съгласни, че нещо в държавата не е наред и трябва да се промени.

Разделя ги само и единствено спорът кои точно са по-големите маскари.

Ролята на гражданското ни общество не трябва да се абсолютизира, но то със сигурност вече е един от сериозните фактори в политическия живот. Ясно е, че на задкулисието ще му бъде все по-трудно да си разиграва коня, както намери за добре. А всички настоящи и бъдещи политици би трябвало да са осъзнали, че има една тънка червена линия, която никога не бива да се прекрачва!

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Вяра

Да, порасна народът! Незабелязан от управляващите. За тях той беше само електорат и то в оная му част, която гласува под строй, или за кебапче!Сори, неуважаеми, сори! Проспахте тоя растеж! Сърдете се на себе си. Мислехте през тези години за народа, само като за брашнен чувал - как да задължите със здравни вноски милиони българи, които от десетилетия живеят в чужбина, как със задна дата да въведете някой и друг налог. Превърнахте родината на тоя народ в порции, баници, обръчи и всичко друго, което можете да изплюскате и завладеете. Не става така! Проспахте и това, че голяма част от народа е по образован и по информиран от вас. Ще си ходите, а тези, които ще дойдат след вас- да му мислят!
Браво, авторе!
Стоян А's picture
Стоян А
StoyanA

StoyanA

Ще видим този растеж дали ще е траен или отново ще деградираме до "За България свобода или смърт" и "турци сте". Имаме традиция в това отделни индивиди или малки групи да дърпат пред останалите, да влачат напред в културно и социално отношение тая пастмина, която населява територията на страната докат в един момент отново простите не надвикат гласа на разума.
Анонимен's picture
Анонимен

стелт

Интересна е реакцията на двата коментара. Интересна е, заради това, че и двата коментара са верни. Само, че на "Вяра" е "патриотичен". А на StoyanA е откровен. И читавите хора не обичат истината, изречена лице в лице.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?