Актуалните лозунги са щекотлива работа в политиката. Те могат да са кратки и отровни, но понякога са погрешни и заблуждаващи, а и често са заредени с емоции. В това се крие тяхната привлекателност, но и опасността им.

Ето защо си струва да се анализира доколко имат нещо общо с реалността. За какво всъщност говорим? Какви са реалистичните политически опции, които се крият зад лозунги?

Да вземем за пример “горна граница”. Понятието може да се превърне в централен израз за 2017 г.

И през миналата година настояването да се въведе “горна граница за прием на мигранти” занимаваше Германия. В започващата изборна година може да се обостри дебатът, подклаждан особено от Християнсоциалния съюз (ХСС) и неговия председател Хорст Зеехофер (премиер на Бавария – б. р.). Това беше и централна тема на скорошната им партийна конференция.

Канцлерката и обкръжението й за пореден път отхвърлиха въвеждането на горна граница.

Това навежда на мисълта за спор по същество, но да се разсъждава така, е твърде опростено.

В действителност разнобоят е по горната граница за прием на бежанци, за чиито прием ХСС иска ограничение от 200 000 души годишно. При политическия дебат обаче искането е по-общо: Германия трябвало да ограничи “прилива на мигранти”. Така го формулира Зеехофер в правителствена декралация през есента на м. г. Така се губи фокусът. Не се прави разлика между пристигане на граждани от държави членки на ЕС, от търсещи работа хора от други дължави и политически преследавни и бягащи от войни. При публичния дебат се набляга върху ограничаване приема на мигранти.

Зеехофер не настоява за приемането на съответен закон за миграцията, както предложи Германската социалдемократическа партия, а за закон за ограничаване приема на мигранти и за въвеждане на горна граница.

Да приемем за миг, че юридически и технически би било възможно да се въведе обща горна граница за прием на мигранти. Към каква бройка би следвало да се ориентира Германия? Егоистично погледнато, кое е в собствения ни интерес?

Няколко факти:

Без имиграция в близките десетилетия броят на безработните драстично ще бъде намален и то в такъв размер, както никога не е било в историята ни.

Ако приемем, че още днес затваряме плътно границите, то през следващите три десетилетия заетите от 45 милиона души ще се свият до 30 милиона, сочат изчисления на Института по трудовия пазар и професионлни изследвания (IAB).

От 50-те години на миналия век годишно са пристигали близо 200 000 души повече, отколкото са напускали страната. Ако този темп се запази, според изчисления на IAB до 2050 г. потенциалът на работна ръка ще се свие до 37 милиона. Още от средата на 2020 г. свиването значително ще се ускори.

Проблемите, които ще последват от подобно пресъхване на трудовия пазар, едва ли биха могли да бъдат подминати – ще се стопи икономическата мощ. Ще настъпи краят на ерата на крупни постъпления в държавната хазна. Цели региони ще се превърнат в пустиня.

За да се избегне подобен мрачен сценарий, Федералната република всъщност се нуждае от обхватна имиграционна стратегия. Вместо да се дебатира по горна граница, е нужна концепция по миграцията.

Според изчисленията на IAB трудовият потенциал през следващите десетилетия би могъл да се задържи на днешното ниво, ако всяка година в Германия пристигат по половин милион души вповече, отколкото напускат страната. Нужна би била такава миграция, както през 2014 г.

Според Федералната агенция за миграция и бежанци тогава в Германия са пристигнали близо 1,5 милиона души, 914 000 са я напуснали. Салдото при миграцията е 550 000 души.

Ако искаме да предотвратим демографски залез, тази тенденция трябва да продължи и в обозримо бъдеще.

Всъщност предизвикателствата, които се кирят зад сухите цифри, са огромни. През 2014 г. пристигнаха значително по-малко хора в сравнение с 2015 г. Тогава бяха 2,1 милиона души, половината от които бежанци. За 2016 г. още няма статистика. Но и тази от 2014 г. е далеч над онова ниво, което е било типично за Германия. Още през 2010 г. имиграцията е била двойно по-ниска.

Към това трябва да прибавим още един аспект. До 2014 г. мигрантите са били предимно от други европейски държави. През следващите десетилетия Полша, Испания или Румъния ще са изправени пред същите президвикателства, както Германия. Все по-малко граждани на тези страни биха пристигнали при нас.

Ето защо в бъдеще мигрантите ще идват от региони с демографски взрив – от Индия, Пакистан и Африка, страни с огромна културна разлика и по-лоша образователна система. Съответно и за двете страни интеграцията ще изисква повече усилия – за имигранти и местни. По силата на разума Федералната република би трябвало да инвестира в образованието на млади хора, да им се осигурят езикови курсове и в крайна сметка да се подберат най-добрите. Тогава те биха могли да поемат по професионален път при далеч по-добра база, несравнима с тази на хората, които сега идват при нас.

По време на предизборната битка тази година на дебат трябва да бъдат подложени реални опции. Който настоява за възможно най-ниска имиграция, е длъжен да посочи свързаните с нея необходими разходи и кой трябва да ги поеме. Който по икономически причини иска висока имиграция, то той трябва да представи ефективна имиграционна и интеграционна стратегия.

Иде реч за комплексна равносметка. Гражданите имат право да участват в нея.

Хенрик Мюлер е порфесор по икономическа журналистика в Техническия университет в Дортмунд. Автор е на много трудове в областта на икономиката. Той публикува седмични коментари в онлайн изданието на “Шпигел”, откъдето превеждаме анализа му.