CNN: Новият световен безпорядък на Тръмп

Доналд Тръмп обръща света с главата надолу.

Някои врагове на САЩ като Русия стават негови приятели, а дългогодишни американски съюзници като Германия се чудят дали Америка вече ще се застъпва за тях.

Геополитически групи и съюзи като ЕС и НАТО , които укрепиха глобалното лидерство на САЩ в продължение на няколко поколения, треперят от унизителните коментари на Тръмп.

Във врявата световните лидери бързат да се препозиционират, за да се справят с новия световен безпорядък, който новоизбраният американски президент, изглежда, ще олицетворява.

Китай например, въпреки комунистическата си политическа система, се движи към вакуума, оставен от враждебността на Тръмп към споразуменията за свободна търговия, за да се позиционира като защитник на свободната и открита търговия.

Руският президент Владимир Путин се изявява като най-заклетия словесен защитник на Тръмп въпреки обвиненията срещу Москва, че е извършила кибератака срещу изборите в САЩ.

В арабския свят съюзниците на САЩ мислят как да отблъснат бурята, от която се страхуват, ако Тръмп спази обещанието от кампанията си да премести американското посолство в Израел от Тел Авив в Ерусалим.

А в западното полукълбо друг традиционен приятел на Америка - Мексико, държи, че няма да плати за стената, която Тръмп се зарече да изгради по южната граница. Дори Канада се готви за напрежение в отношенията със съседа си, след като новоизбраният президент обеща да предоговори НАФТА (Северноамериканската зона за свободна търговия - б.р.).

Всичко това означава, че 45-ият президент ще встъпи в длъжност, докато съюзниците и враговете са еднакво объркани - и в някои случаи разтревожени - че гаранциите, на които американската политика се крепи десетилетия наред, изглежда, вече няма да бъдат прилагани.

Америка, винаги разглеждана като пример на стабилност, приемственост и гарант на либералния световен ред, сега при Тръмп може да стане една от най-разрушителните глобални сили - най-малкото, ако той изпълни заплахите си.

Неговият хиперактивен преход, който разклати останалата част на света, ще гарантира, че той ще бъде изправен срещу редица горещи външнополитически въпроси, още щом заеме поста си.

Китай

Американските президенти десетилетия наред провеждат политика към Китай, базирана върху необходимостта да бъде избегнат сблъсък между последната реална световна суперсила и доминиращата сила в Азия. Тръмп обаче вероятно ще направи точно обратното.

Той използва преходния си период, за да ръчка Пекин за статута на Тайван, като предупреди Китай за териториалните му игри в Южнокитайско море и за нова твърда инициатива за постигане на по-изгодна сделка по търговските въпроси с азиатския гигант.

Много външнополитически експерти са съгласни, че Вашингтон трябва да възприеме по-твърд подход към Китай, и обвиняват администрацията на Обама, че не е направила достатъчно, за да защити американските интереси в региона.

Но малцина биха подкрепили избраната от Тръмп стратегия да хвърля топката в полето на Китай чрез туитър.

Китайският президент Си Цзинпин в сряда по необикновено искрен за китайски лидер начин произнесе реч на Световния икономически форум в Давос, която, изглежда, е открит отпор срещу голяма част от зараждащата се политика на Тръмп към Китай.

Той отрече Китай да е виновен за девалвацията на валутата си, както го обвини новоизбраният президент, и предупреди, че търговска война няма да облагодетелства никого.

"Няма как да обвиниш икономическата глобализация за световните проблеми", каза Си пред световния икономически елит в швейцарския ски курорт.

Си предупреди също, че светът трябва да остане ангажиран със свободната търговия и заяви, че протекционизмът е нещо като да затвориш "някого в тъмна стая", като очевидно имаше предвид заплахите на Тръмп да наложи мита върху китайските стоки поради увереността си, че Пекин е изкормил Америка в техните икономически отношения.

Си отправи и завоалирана заплаха към Тръмп да не разрушава глобалния пакт за ограничаване на емисиите на парниковите газове след заплахите на новоизбрания президент да го направи, щом заеме поста.

Си намекна, че Китай иска бързо да види икономическите възможности от това, което ясно смята за отстъплението от страна на новата администрация на Тръмп от лидерството в глобалната търговия.

Русия

Американско-руските отношения не са били толкова лоши от края на Студената война.

Администрацията на Обама и Кремъл се настроиха един срещу друг заради очевидните опити на президента Владимир Путин да подкопае мощта на САЩ и либерализма в западен стил, заради нахлуването в Украйна и предполагаемата руска шпионска операция с цел подпомагане на изборната победа на Тръмп.

Сега Путин, който се надява, че обещанието на Тръмп за по-добри отношенията ще означава, че той е отворен за външнополитическите приоритети на Москва, връща жеста на Тръмп заради топлите му думи за руския лидер по време на цялата ме предизборна кампания и преходния период.

"Аз не знам какво ще прави той на международната сцена. Така че нямам основание нито да го критикувам, нито да го защитавам", каза днес Путин.

Руският лидер отхвърли обвиненията, че разузнавателните служби на Москва са натрупали компрометираща финансова и лична информация срещу Тръмп, за да компрометират новия президент на САЩ.

"Нещата, които се твърдят, са явно фалшива информация", каза Путин.

Но доброжелателните коментари, които често се разменят между Тръмп и Москва, хвърлят в ужас външнополитическите експерти и будят тревога около мотивите на новоизбрания президент в Европа.

Някои отбелязват, че Москва би спечелила доста повече от САЩ при възможно сближаване - включително надеждите за вдигане на американските санкции, де факто признаването на анексирането на Крим и по-скептичния поглед на САЩ върху НАТО.

Коментарите на Тръмп в интервю за лондонския "Таймс" и германския "Билд" през уикенда, в които той поставя под въпрос ползата от западния алианс, предричането на още напускания на ЕС и пресъздаването на определен вид базирани на сделки отношения между великите сили по въпроси като борбата с тероризма и споразумения за ядрените оръжияу предизвикаха тревога в цяла Европа.

"Това, което изказа Тръмп в тази поредица от интервюта... точно това са целите и стремежите на Кремъл - да разяде доверието в НАТО, да разяде ЕС и да завладее и раздели, да стигне до отношения между велики сили за контрола върху оръжията в едно бъдеще, където две велики сили ще разрешават всички въпроси", каза Хедър Конли - директор на програмата по европейски дела в Центъра за стратегически и международни проучвания.

"Това са руските интереси", допълни тя.

Германия

Доста трябва да се потруди човек, за да шокира германската канцлерка Ангела Меркел. И поне външно тя бе невъзмутима, когато Тръмп внуши на европейските журналисти, че вярва на Путин точно толкова, колкото и Путин на него - поне засега.

Но идеята, че американски президент може да бъде топъл към руски лидер, обвинен в намеса в изборите в САЩ, колкото към германски канцлер, шокира много наблюдатели.

"Канцлерката Меркел е лидер на Германия, която бе много близък американски съюзник в продължение на десетилетия", каза бившият посланик на САЩ в Украйна Стивън Пайфър през Си Ен Ен.

"Да ги сложиш на една везна е забележителна проява, която предизвика редица притеснения не само във Вашингтон, но мисля, че и сред американските съюзници в Европа, за това какво ще означава президентството на Тръмп за начина на ангажиране на САЩ в Европа и за сделките с Русия."

НАТО и ЕС

Изявленията на НАТО в интервюто през уикенда породиха недоверие в Европа.

НАТО и ЕС са смятани за основни елементи в много успешното политическо усилие за изчистването на Европа от пролятата кръв, белязала историята й през вековете.

Тръмп бе запитан дали по-силна Европа или по-силни отделни държави са по-важни за САЩ.

"Лично аз не мисля, че това има голямо значение за САЩ. Никога не съм смятал, че има значение, - отговори той. - Вижте, ЕС бе създаден частично, за да бие САЩ в търговията, така ли е? Така че наистина не ме интересува дали е отделно или заедно, за мен няма значение."

Коментарът на Тръмп бе раздяла с десетилетната външна политика на САЩ. Въпреки напрежението и разногласията с блока предпочитанията на Вашингтон винаги бяха силен, обединен ЕС, защото той също представлява люлка на световната либерална, открита, търговска и политическа система.

Поведението на Тръмп към НАТО предизвика подобни безпокойства сред атлантиците.

28-членният западен алианс бе създаден в края на 40-те г. на ХХ век, за да се защити срещу нарастващата съветска заплаха. Много от членовете му, най-вече тези от бившия Варшавски договор, сега чувстват същата заплаха от териториалните маневри на Москва.

Новоизбраният президент обаче смята НАТО за "остаряла", най-вече защото вярва, че тя не прави достатъчно, за да се справи с тероризма, въпреки факта, че единственият път, когато Член 5 на НАТО за взаимна защита е бил задействан, бе след терористична атака - тази на 11 септември 2001 г.

Оттогава хиляди военнослужещи от НАТО служат в Афганистан, борят се да попречат на съсипаната от война страна отново да стане убежище за екстремистки групи като "Ал Кайда".

"Ние, а не някоя от тези страни бяхме нападнати на 11 септември, а те изпратиха свои млади мъже и жени да служат в Афганистан, - каза сенаторът републиканец от Аризона Джон Маккейн пред Си Ен Ен. - Не защото те бяха нападнати, а защото ние бяхме нападнати."

Бившият сенатор и посредник в близкоизточните преговори Джордж Мичъл смята, че Тръмп е рискувал да срине едно от най-големите постижения на Америка - изграждането на нов трансатлантически ред от разрушенията на две световни войни, в които загинаха 68 милиона души.

"Вярвам, че историците ще отсъдят, че това е един от най-великите моменти за Америка", каза Мичъл.

-----

* Авторът е старши репортер на Си Ен Ен, отразявал президентските избори в САЩ и световната политика. Коментарът му е публикуван в сайта на тв канала.