Article_top

„Ако Франция иска да си възвърне предишното място в света, то тя трябва да разчита само на себе си“. Това казва Шарл дьо Гол през юни 1944 г. след разочароваща среща с американския президент Франклин Рузвелт. Днес 73 години по-късно Франция е изправена пред подобна дилема. Изборите за президент ще бъдат едни от най-съдбоносните в историята на Петата република.

Месец и половина. Точно толкова време е необходимо на войските на Третия райх да смачкат френската армия и да дадат възможност на Хитлер да се разхожда в Елисейския дворец и да се снима пред Айфеловата кула. Това е огромно унижение за Франция, която до този момент е със статут и самочувствие на империя.

Въпреки съпротивата и храбрата борба на французите срещу окупатора, американците и британците се отнасят с огромно неуважение към техните лидери през целия период на войната, а и след това. 

"Когато искам да разбера какво мисли Франция, питам самия себе си."

Многократно Шарл дьо Гол недоволства срещу отношението към него и страната, на която се е наложил като лидер и непрестанно влиза в конфликт както с Чърчил, така и с Рузвелт. За да запази статута на Велика сила на Франция Дьо Гол дори търси покровителството от Сталин. Благодарение на това Франция получава статут на страна победител във Втората световна война.

Обтегнатите отношения със САЩ остават и след войната, те водят до много кризи, най-сериозната от които е напускането на НАТО от Франция, отново след решение на Дьо Гол.

Много историци и анализатори считат, че именно упоритостта на генерала е причината Франция да запази мястото си сред Великите сили, както и да получи статут на постоянен член в Съвета за сигурност на ООН, безспорната легитимация на Международната сцена. 

Днес обаче от наследството на Дьо Гол е останало малко. Управлението на няколко поредни френски президенти и по-точно отказът от сериозни вътрешнополитически реформи, както и колеблива и неефективна външна политика, доведоха Франция до положение, подобно на това от края на Втората световна война. Де юре Франция се води Велика сила, но де факто е загубила отдавна блясък и мощ, при това без да е била победена от чужда войска. Франция не е водеща сила в Европейския съюз и е отстъпила лидерската позиция на Германия. Стана мишена на терористични атаки.

В тази обстановка френските избиратели ще търсят изход на 23 април, когато ще избират нов президент.  Според повечето социологически проучвания битката ще се води между кандидата на десницата Франсоа Фийон и лидерката на Националния фронт Марин льо Пен. И двамата са със сериозна политическа кариера и ярка собствена визия за Франция.

Кой ще е кандидатът на социалистите ще стане ясно в неделя на 29 януари. Основни кандидати са досегашният премиер – умереният социалист Манюел Валс и Беноа Амон, бивш министър на образованието, предлагащ радикални леви решения. Например гарантиран базов доход от 750 евро на месец за всички французи. Така или иначе, на този етап и двамата са с малки шансове за победа, а разединената след управлението на Франсоа Оланд левица има ограничен капацитет да изнесе тежките избори, които се задават. Ситуацията на социалистите се утежнява още повече и от това, че Льо Пен предлага в своята програма сериозен набор от леви и етатистки мерки, които, за разлика от гарантирания базов доход, изглеждат най-малкото сериозни и аргументирани.

„Франция е държава на инженери и изследователи, но не и на бизнес ориантирани хора. В успешните  ни години се развиваме благодарение на държавата“, заявява кандидатът на Националния фронт в интервю за сп. "Foreign Affairs".

Аз съм анти Меркел

Льо Пен настоява за излизане на Франция от Европейския съюз. По думите й френскияj народ е бил излъган, след като през 2005 г. е отхвърлил Конституцията на ЕС, но ЕК е наложила волята си с Договора от Лисабон (2009), който не е получил санкцията на френския избирател.

Тя настоява още за връщане на френската валута, която освен национална гордост, според нея и ще даде повече възможност на французите сами да управляват паричната политика на правителството си. Льо Пен е категорична, че еврото работи единствено в полза на Германия. „Тази валута е направена от германци в полза на Германия“, категорична е тя.

Във външнополитически аспект Льо Пен е категорична, че Франция след изхода си от ЕС трябва да се ориентира към Русия, Китай и прочие и това ще отвори много повече възможности за френската икономика.

По отношение на САЩ, Льо Пен съвсем естествено се позиционира като съюзник на Тръмп и се възхищава от това, че той иска по думите й „САЩ да се върне към своето естествено състояние“. Вероятно под естествено състояние Льо Пен има предвид Америка да се върне към доктрината Мънро – политическа концепция, която е в основата на изолационистката политика на САЩ от XIX  и началото на XX  век. Основната цел на тази доктрина е да затвърди влиянието на САЩ над Западното полукълбо и ограничаване на европейско влияние в Южна и Северна Америка.

„Франция може да понесе истината“

Виждането на Франсоа Фийон за Франция е съвсем друго. За разлика от протекционистките и левичарски политики на Льо Пен, Фийон предлага нещо не по-малко радикално. Той вярва, че за да спреш радикалистите трябва да предложиш твърди и бързи решения, които той е убеден, че „Франция може да понесе“.

 „Отправям необикновено предизвикателство към Франция – казвам истината и искам изцяло да сменя софтуера й“, казва той, цитиран от "Фигаро". Програмата на Фийон лесно може да се изтълкува, че е по-скоро е пълна със заплахи, отколкото с обещания.  За разлика от Никола Саркози, който посъветва французите да стават по-рано и да работят повече, но не успя да наложи сериозни реформи, бившият му премиер Фийон иска наистина да разтърси системата. Той обяви, че ще съкрати половин милион държавни служители за пет години и драстично ще намали публичните разходи.

Освен икономически, Фийон обещава и социален консерватизъм – така например той иска да върне униформите в училище и да затегне сериозно дисциплината. Фийон иска дори да пренапише и учебниците по история така, че "да се отърват от аналитичния фокус и подлагане на съмнения на историческите факти и да се концентрират към изучаване на националната история на Франция".

Във външнополитически аспект той не иска страната му да напуска съюза, който е създала, а да си върне подобаващото място в него. Фийон е убеден, че силен германо-френски съюз може не само да превъзмогне последиците от изалоционистките намерения на Тръмп, но и да се справи с негативите от Брекзит.

Фийон също не е ревностен привърженик на Меркел. Той критикува нейната политика за бежанците, квотите за разпределение, дори и санкциите срещу Русия. От чисто прагматична точка обаче той е убеден, че единствено съюз между Франция и Германия може да изведе страната му и Европа от незавидното положение, в което се намират.

Явно и самите германци вярват, че това е изходът от кризата, в която е изпаднал ЕС, защото само преди няколко дни канцлерът Меркел се срещна с Фийон, при това съвсем официално. Това се счита за доста смела постъпка предвид факта, че победата на Фийон въобще не е вързана в кърпа, а през септември избори ще се проведат и в Германия и не е ясно дали самата Меркел ще запази поста си.

Междувременно действията на британския премиер Тереза Мей потвърдиха, необходимостта от подобен съюз. По време на посещението си в САЩ Мей подчерта, че специалните отношения между САЩ и Великобритания са много важни в контекста на Брекзит и външнополитическите заявки на Тръмп.

"Винаги избирайте най-трудния път - там няма да срещнете конкуренти."

Така 73 години след края на Втората световна война наследниците на Дьо Гол най-вероятно ще трябва да се конкурират с англо-американските интереси. Франция обаче може да има за свой съюзник Германия, което й дава огромни предимства и най-вече възможността да си възвърне влиянието и да оправдае статута си на Велика сила.

В случай, че французите изберат Льо Пен, вероятно ще последва сближаване с Русия. Страната обаче ще загуби огромно количество обществена и политическа енергия в решаването на въпроса дали да остане или да напусне ЕС. Евентуално напускане със сигурност ще нанесе сериозни щети на френско-германските отношения, което не може да бъде компенсирано по никакъв начин през следващите десетилетия нито от задълбочено сътрудничество с Русия, нито от задълбочаване на отношенията с Китай. Новата американска администрация едва ли ще се трогне от политическата близост между Тръмп и Льо Пен в контекста на специалните отношения с Великобритания, а и след евентуално напускане на ЕС, Париж и Лондон ще са конкуренти. Дьо Гол също е прозрял силата на тези отношения: "В случай на разногласие между САЩ и Франция, Великобритания винаги ще заема страната на САЩ.", казва той.

Преди 73 години Дьо Гол е бил убеден, че специалните отношения са за сметка на интересите на Франция. Днес Льо Пен няма особено силни аргументи, че нещо се е променило. Париж отново ще трябва да търси своето място под слънцето. Льо Пен е убедена, че Франция може да се справи сама. Дали?

В миналото политическият опит на Дьо Гол му показва, че това е невъзможно. Той връща Франция в играта като прави нещо немислимо, след две световни войни, в които лично той участва, се сближава с канцлера на Германия Конрад Аденауер и прави първите стъпки към това, което по-късно ще се превърне в Европейския съюз. По този начин Дьо Гол избягва опасността Франция да бъде покровителствана и й дава реална тежест в международните отношения. 

Днес Франция отново е на кръстопът и трябва да реши как да се справи с огромните си проблеми.  За подобно време разделно Дьо Гол им е оставил многозначителен завет: "Винаги избирайте най-трудния път - там няма да срещнете конкуренти."

Георги Георгиев е политолог.

 
Снимка EPA/БГНЕС

„Ако Франция иска да си възвърне предишното място в света, то тя трябва да разчита само на себе си“. Това казва Шарл дьо Гол през юни 1944 г. след разочароваща среща с американския президент Франклин Рузвелт. Днес 73 години по-късно Франция е изправена пред подобна дилема. Изборите за президент ще бъдат едни от най-съдбоносните в историята на Петата република.

Месец и половина. Точно толкова време е необходимо на войските на Третия райх да смачкат френската армия и да дадат възможност на Хитлер да се разхожда в Елисейския дворец и да се снима пред Айфеловата кула. Това е огромно унижение за Франция, която до този момент е със статут и самочувствие на империя.

Въпреки съпротивата и храбрата борба на французите срещу окупатора, американците и британците се отнасят с огромно неуважение към техните лидери през целия период на войната, а и след това. 

"Когато искам да разбера какво мисли Франция, питам самия себе си."

Многократно Шарл дьо Гол недоволства срещу отношението към него и страната, на която се е наложил като лидер и непрестанно влиза в конфликт както с Чърчил, така и с Рузвелт. За да запази статута на Велика сила на Франция Дьо Гол дори търси покровителството от Сталин. Благодарение на това Франция получава статут на страна победител във Втората световна война.

Обтегнатите отношения със САЩ остават и след войната, те водят до много кризи, най-сериозната от които е напускането на НАТО от Франция, отново след решение на Дьо Гол.

Много историци и анализатори считат, че именно упоритостта на генерала е причината Франция да запази мястото си сред Великите сили, както и да получи статут на постоянен член в Съвета за сигурност на ООН, безспорната легитимация на Международната сцена. 

Днес обаче от наследството на Дьо Гол е останало малко. Управлението на няколко поредни френски президенти и по-точно отказът от сериозни вътрешнополитически реформи, както и колеблива и неефективна външна политика, доведоха Франция до положение, подобно на това от края на Втората световна война. Де юре Франция се води Велика сила, но де факто е загубила отдавна блясък и мощ, при това без да е била победена от чужда войска. Франция не е водеща сила в Европейския съюз и е отстъпила лидерската позиция на Германия. Стана мишена на терористични атаки.

В тази обстановка френските избиратели ще търсят изход на 23 април, когато ще избират нов президент.  Според повечето социологически проучвания битката ще се води между кандидата на десницата Франсоа Фийон и лидерката на Националния фронт Марин льо Пен. И двамата са със сериозна политическа кариера и ярка собствена визия за Франция.

Кой ще е кандидатът на социалистите ще стане ясно в неделя на 29 януари. Основни кандидати са досегашният премиер – умереният социалист Манюел Валс и Беноа Амон, бивш министър на образованието, предлагащ радикални леви решения. Например гарантиран базов доход от 750 евро на месец за всички французи. Така или иначе, на този етап и двамата са с малки шансове за победа, а разединената след управлението на Франсоа Оланд левица има ограничен капацитет да изнесе тежките избори, които се задават. Ситуацията на социалистите се утежнява още повече и от това, че Льо Пен предлага в своята програма сериозен набор от леви и етатистки мерки, които, за разлика от гарантирания базов доход, изглеждат най-малкото сериозни и аргументирани.

„Франция е държава на инженери и изследователи, но не и на бизнес ориантирани хора. В успешните  ни години се развиваме благодарение на държавата“, заявява кандидатът на Националния фронт в интервю за сп. "Foreign Affairs".

Аз съм анти Меркел

Льо Пен настоява за излизане на Франция от Европейския съюз. По думите й френскияj народ е бил излъган, след като през 2005 г. е отхвърлил Конституцията на ЕС, но ЕК е наложила волята си с Договора от Лисабон (2009), който не е получил санкцията на френския избирател.

Тя настоява още за връщане на френската валута, която освен национална гордост, според нея и ще даде повече възможност на французите сами да управляват паричната политика на правителството си. Льо Пен е категорична, че еврото работи единствено в полза на Германия. „Тази валута е направена от германци в полза на Германия“, категорична е тя.

Във външнополитически аспект Льо Пен е категорична, че Франция след изхода си от ЕС трябва да се ориентира към Русия, Китай и прочие и това ще отвори много повече възможности за френската икономика.

По отношение на САЩ, Льо Пен съвсем естествено се позиционира като съюзник на Тръмп и се възхищава от това, че той иска по думите й „САЩ да се върне към своето естествено състояние“. Вероятно под естествено състояние Льо Пен има предвид Америка да се върне към доктрината Мънро – политическа концепция, която е в основата на изолационистката политика на САЩ от XIX  и началото на XX  век. Основната цел на тази доктрина е да затвърди влиянието на САЩ над Западното полукълбо и ограничаване на европейско влияние в Южна и Северна Америка.

„Франция може да понесе истината“

Виждането на Франсоа Фийон за Франция е съвсем друго. За разлика от протекционистките и левичарски политики на Льо Пен, Фийон предлага нещо не по-малко радикално. Той вярва, че за да спреш радикалистите трябва да предложиш твърди и бързи решения, които той е убеден, че „Франция може да понесе“.

 „Отправям необикновено предизвикателство към Франция – казвам истината и искам изцяло да сменя софтуера й“, казва той, цитиран от "Фигаро". Програмата на Фийон лесно може да се изтълкува, че е по-скоро е пълна със заплахи, отколкото с обещания.  За разлика от Никола Саркози, който посъветва французите да стават по-рано и да работят повече, но не успя да наложи сериозни реформи, бившият му премиер Фийон иска наистина да разтърси системата. Той обяви, че ще съкрати половин милион държавни служители за пет години и драстично ще намали публичните разходи.

Освен икономически, Фийон обещава и социален консерватизъм – така например той иска да върне униформите в училище и да затегне сериозно дисциплината. Фийон иска дори да пренапише и учебниците по история така, че "да се отърват от аналитичния фокус и подлагане на съмнения на историческите факти и да се концентрират към изучаване на националната история на Франция".

Във външнополитически аспект той не иска страната му да напуска съюза, който е създала, а да си върне подобаващото място в него. Фийон е убеден, че силен германо-френски съюз може не само да превъзмогне последиците от изалоционистките намерения на Тръмп, но и да се справи с негативите от Брекзит.

Фийон също не е ревностен привърженик на Меркел. Той критикува нейната политика за бежанците, квотите за разпределение, дори и санкциите срещу Русия. От чисто прагматична точка обаче той е убеден, че единствено съюз между Франция и Германия може да изведе страната му и Европа от незавидното положение, в което се намират.

Явно и самите германци вярват, че това е изходът от кризата, в която е изпаднал ЕС, защото само преди няколко дни канцлерът Меркел се срещна с Фийон, при това съвсем официално. Това се счита за доста смела постъпка предвид факта, че победата на Фийон въобще не е вързана в кърпа, а през септември избори ще се проведат и в Германия и не е ясно дали самата Меркел ще запази поста си.

Междувременно действията на британския премиер Тереза Мей потвърдиха, необходимостта от подобен съюз. По време на посещението си в САЩ Мей подчерта, че специалните отношения между САЩ и Великобритания са много важни в контекста на Брекзит и външнополитическите заявки на Тръмп.

"Винаги избирайте най-трудния път - там няма да срещнете конкуренти."

Така 73 години след края на Втората световна война наследниците на Дьо Гол най-вероятно ще трябва да се конкурират с англо-американските интереси. Франция обаче може да има за свой съюзник Германия, което й дава огромни предимства и най-вече възможността да си възвърне влиянието и да оправдае статута си на Велика сила.

В случай, че французите изберат Льо Пен, вероятно ще последва сближаване с Русия. Страната обаче ще загуби огромно количество обществена и политическа енергия в решаването на въпроса дали да остане или да напусне ЕС. Евентуално напускане със сигурност ще нанесе сериозни щети на френско-германските отношения, което не може да бъде компенсирано по никакъв начин през следващите десетилетия нито от задълбочено сътрудничество с Русия, нито от задълбочаване на отношенията с Китай. Новата американска администрация едва ли ще се трогне от политическата близост между Тръмп и Льо Пен в контекста на специалните отношения с Великобритания, а и след евентуално напускане на ЕС, Париж и Лондон ще са конкуренти. Дьо Гол също е прозрял силата на тези отношения: "В случай на разногласие между САЩ и Франция, Великобритания винаги ще заема страната на САЩ.", казва той.

Преди 73 години Дьо Гол е бил убеден, че специалните отношения са за сметка на интересите на Франция. Днес Льо Пен няма особено силни аргументи, че нещо се е променило. Париж отново ще трябва да търси своето място под слънцето. Льо Пен е убедена, че Франция може да се справи сама. Дали?

В миналото политическият опит на Дьо Гол му показва, че това е невъзможно. Той връща Франция в играта като прави нещо немислимо, след две световни войни, в които лично той участва, се сближава с канцлера на Германия Конрад Аденауер и прави първите стъпки към това, което по-късно ще се превърне в Европейския съюз. По този начин Дьо Гол избягва опасността Франция да бъде покровителствана и й дава реална тежест в международните отношения. 

Днес Франция отново е на кръстопът и трябва да реши как да се справи с огромните си проблеми.  За подобно време разделно Дьо Гол им е оставил многозначителен завет: "Винаги избирайте най-трудния път - там няма да срещнете конкуренти."

Георги Георгиев е политолог.

Коментари

Джибри дизатор 's picture
Джибри дизатор 
Хибридизатор

Не.

Други въпроси?
kate pate's picture
kate pate
new

Може... ако си върне

Може... ако си върне колониите.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?