Решението на Централната избирателна комисия, според което машинното гласуване на предсрочните избори на 26 март се провежда само в 500 секции, е в нарушение на закона. Това реши Върховният административен съд след жалба на Петър Славов, Мартин Димитров, Трайчо Трайков и Радан Кънев от "Нова република".

Това означава, че ще се наложи за оставащите по-малко от два месеца ЦИК да организира осигуряването на близо 12 000 машини в България, за да може във всички изборни секции в страната гражданите да решат как искат да гласуват - по традиционния начин с хартиена бюлетина или чрез машина.

Факсимиле от заключителната част на решението на ВАС, с което отменя решението на ЦИК машинно гласуване на 26 март да има само в 500 секции.

В мотивите си Върховният административен съд обяснява, че изключенията, при които машинен вот може да има в ограничен брой изборни секции, според Изборния кодекс са били допустими до провеждането на президентския вот през миналия ноември включително. След това текстовете от Изборния кодекс, които дават право на избор на избирателите как да гласуват, са в сила - чл. 206 и чл. 212-214 от ИК. Това значи, че на вота на 26 март осигуряването на възможност за машинно гласуване е задължително.

Магистратите не приемат и доводите на ЦИК, че искат отново да ограничат машинното гласуване в 500 секции поради невъзможност и трудности за организацията му в кратки срокове. Според съда ЦИК няма право по закон в случая да действа "в оперативна самостоятелност" и е длъжна да осигури правото на избирателя да гласува машинно, става ясно от решението.

Досега машинното гласуване беше екпрериментално и това беше позволено от закона. До момента са наемани до 500 машини за гласуване на цена между 1500 и 1700 лв. за устройство. Въпреки ускорените обществени поръчки, допустими заради изборите, не е ясно дали ще се намери фирма, която да осигури хардуер и софтуер за вота на 26 март на 12 000 апарата. Член на ЦИК каза преди дни пред Клуб Z, че всички в Комисията са знаели, че машинното гласуване е "почти невъзможно".

Говорителят на ЦИК Александър Андреев обаче заяви ден преди да излезе съдебното решение, че ЦИК ще изпълнят разпореждането на съда. И добави, че ако никой не кандидадства за обществената поръчка, това няма да е по вина на ЦИК.

Делото срещу ограничаването на машинния вот от ЦИК бе заведено по жалба на дясното обединение "Нова република", чиито представители - доскорошните депутати Петър Славов и Мартин Димитров - защитиха тезата, че законът ясно е постановил, че машинното гласуване след президентския вот през миналата година трябва да е навсякъде.

По време на съдебното заседание вчера представителите на ЦИК пък възразиха, че в закона никъде това не е изрично посочено. И добавиха, че има много неизяснени детайли - дали ще има машини в чужбина, в далечните секции, в мобилните секции. Те изтъкнаха и съвети от доклад на ОССЕ, според които трябват експертиза и одит на тестовите гласувания, както и 6 месеца за разработване на метода в голям мащаб. Представителите на ЦИК обясниха, че машинното гласуване е скъпо и намекнаха, че едва ли си струва.

Славов и Димитров подчертаха, че машинното гласуване може да реши сериозен проблем - 15% невалидни бюлетини, които имахме на последния вот, защото с машина не може да се гласува невалидно по невнимание. И отбелязаха, че ЦИК е имала достатъчно време и  възможност да реагира и да осигури технически провеждането на избори през 2017 г. Според бившите депутати е недопустимо изборната комисия да тълкува както желае Изборния кодекс.