Ако човек можеше да направи нещо, за да подобри паметта си, да придобие увереност в собствените си сили, да стане по-добър оратор, или да помогне на децата си да бъдат по-издръжливи в живота, той вероятно би го направил. Но дали би постъпил така, ако подобен процес е свързан с онова, което хората по принцип се опитват да избягват в живота – стреса?

Неврологът и психолог проф. Ян Робъртсън от Университета в Далас, Тексас, твърди, че фразата на знаменития германски философ Фридрих Ницше: „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“, всъщност е много вярна, пише специализираното здравно издание Medical Xpress.

Ученият твърди, че фразата винаги го е интригувала, както и думите на известния състезател по голф Тайгър Уудс: „Денят, в който не съм нервен по време на игра, ще бъде онзи, в който ще спра да играя“. Психологът обяснява, че много спортисти и музиканти знаят, че да са нервни е необходимо условие, защото когато ситуацията е напечена или се откриват нови възможности, те винаги са под контрола на човека.

Симптомите на стреса – повишено потене, сухота в устата, учестено сърцебиене, могат да означават не само безпокойство, но са свойствени и за страха, злобата или възбудата. По думите на проф. Робъртсън всичко зависи от контекста. Той съветва в стресови ситуации да не си казваме „Нервен съм“, а „Вълнувам се“. Това успешно ще превключи мозъка ни от желанието да избягаме в ситуация да се съревноваваме. Професорът уточнява, че съвсем няма предвид сериозни и продължителни и нервиращи обстоятелства, но че при „правилно използване“ умереният стрес може да повлияе положително на умението ни да внимаваме, което от своя страна тренира мозъчните клетки и ги кара да функционират по-ефективно.

Като примери Ян Робъртсън привежда всички ситуации, които във всекидневието ни водят до безпокойство – проблеми в работата или с роднините, парични въпроси, нови начинания. Психологът разказва за свой приятел колоездач, който бил ударен от автобус. Мъжът едва не умрял, загубил дясната си ръка, раздробени били двете му стъпала. Когато проф. Робъртсън го посетил в болницата и му цитирал Ницше, болният отговорил: „Аз ще се справя с това“. След изписването си той отново се качил на велосипеда и започнал да кара на дълги разстояния.

Теорията на невролога е, че за да се развива, мозъкът трябва да се справя със сложни задачи. Проведено било изследване между хора на 70 години, които са започнали да губят паметта си. Задали им въпроси, а след две години го направили отново – действително повечето имали проблем да си спомнят. С изключение на една група. Участниците в нея през изминалото време се сблъскали с една или повече напрегнати ситуации. Това затвърдило хипотезата на професора, че стресовите събития карат мозъка да работи. Например инсултът, който е получил партньорът ви, може да застави вашия мозък да работи, спирайки го да потъне в рутина и това да доведе до положителен ефект. Ученият смята, че и децата не трябва да бъдат защитавани прекалено, тъй като хората, в чийто живот няма никакви проблеми, са склонни към депресии и са чувствителни точно колкото и онези, преживели непоносими страдания.

Стресът със „средна тежест“ е полезен за здравето, категоричен е проф. Робъртсън.

Той препоръчва и няколко способа, които можете да използвате за борба с тревожността. Ученият съветва в напрегнати моменти да вдишате пет пъти дълбоко, да се изпънете в цял ръст или да започнете много бавно да се свивате, а след това за кратко да изпънете дясната си ръка. Всичко това ще ви помогне да се стегнете. За да избегнете стреса дългосрочно, смята проф. Робъртсън, трябва да си поставяте правилни цели – не много леки, но не и твърде трудно постижими.