Международната неправителствена организация за човешки права „Амнести интернешънъл” изтъква, че България е нарушила международния правов принцип за забрана за връщане на лице-жертва на нейния преследвач.

Това се казва в частта за страната ни от доклада за състоянието на човешките права по света през 2016 г.

Национална сигурност

Българската полиция задържа турския гражданин Абдуллах Бююк, който постоянно пребиваваше в България от края на 2015, и тайно го предаде на турските власти, посочва „Амнести”.

Властите действаха на базата на международна заповед за арест от Интерпол, издадена по искане на турското правителство, което изисква Бююк да бъде екстрадиран по обвинения в пране на пари и тероризъм и връзки с гюленисткото движение. Адвокатът на Буюк каза, че на клиента му не е било позволено да се свърже с юрист и със семейството си или да оспори предаването му на Турция по друг начин.

Известно е, че молбата му за убежище е била отхвърлена само дни преди предаването, осъществено въпреки две произнасяния на съда, които блокираха екстрадицията му. През март 2016 СГС, а после и САС постановиха, че Абдуллах Бююк не трябва да бъде екстрадиран, като се обосноваха, че обвиненията срещу него изглеждат политически мотивирани и Турция не може да му гарантира справедлив процес.

От офиса на омбудсмана също заявиха, че връщането на Бююк на Турция противоречи на българската конституция, на националното законодателство и на международните юридически задължения на страната. Скандалът с Бююк нанасе тежък удар върху репутацията на България по време на правителството на премиера Бойко Борисов, допълват от "Амнести".

Борба с тероризма

Новият български закон за борба с тероризма дефинира неясно и в твърде широки граници понятието "терористичен акт", смятат от "Амнести".

Законът бе приет бързо и на първо четене през юли 2016 г. Според "Амнести" той позволява на президента с одобрението на парламента да обявява извънредно положение след терористичен акт. И при тази мярка властите могат да наложат обща забрана на обществените събирания, митингите и демонстрациите без никакъв ефективен и независим контрол.

Правозащитниците изтъкват, че законът предвижда и мерки за контрол, които могат да бъдат приложени срещу всеки, заподозрян, че подготвя или планира терористичен акт.

Права на бежанците и мигрантите

В България се е запазила практиката на незаконно задържане на непридружавани деца мигранти. В центровете за приемане на бежанци има неадекватни условия за настаняване на такива деца, което ги прави уязвими на сексуални посегателства, употреба на дрога и трафик.

В отговор на решението на Сърбия и Унгария да увеличат мерките си за контрол българските власти са приели подход, целящ ограничаването на броя на мигрантите и бежанците, влизащи на територията на страната като алтернативен път за ЕС. Премиерът Бойко Борисов заяви тогава, че над 25 000 души са били върнати в Турция и Гърция до август 2016 г.

"Амнести" припомня, че миналото лято бургаската окръжна прокуратура е прекратила криминалното съдопроизводство във връзка със смъртта на невъоръжен афганистанец през октомври 2015 г. Той бе смъртоносно прострелян от граничен полицай.

Правозащитните организации са изразили безпокойство заради високите нива на ксенофобия и нетолерантност насочени срещу групи, включващи бежанци, кандидати за убежище и мигранти. Тези групи остават особено уязвими на тормоз и насилие.

Дискриминация

В България са се запазили социалното изключване и широко разпространената дискриминация срещу ромите.

Правозащитниците припомнят и приетия през септември 2016 г. закон, забраняващ носенето на ислямското було на обществени места. По принцип той е насочен срещу евентуална радикализация. От "Амнести" обаче изтъкват, че забраната би могла да има несправедливо въздействие върху жените, принадлежащи към етническите турски и мюсюлмански малцинства.

Единственото положително нещо за България е споменато в общата част на доклада на "Амнести". Там е изтъкнато, че страната ни заедно с Чехия и Латвия е подписала Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба срещу насилието над жените, известна като Истанбулска конвенция.