Емил Джасим, който "се подиграва с българските светини, който отрича че сме били на три морета, който нарича Левски с обидни думи"... Едно видео от лекция на Джасим от преди няколко години разбуни духовете в определени медии в последните дни.

От чисто политическа гледна точка рефрешването на това видео определено е комплимент за партията "Да, България", от която Джасим е кандидат-депутат. Очевидно за хората във формацията на Христо Иванов трудно могат да се намерят някакви кирливи ризи, които да бъдат извадени. Защото можем да бъдем сигурни, че ако някой от тях беше забъркан в някоя нечистоплътна далавера примерно, видеото на Джасим щеше да си остане дълбоко из архивите на интернет.

Да оставим обаче актуалната политическа обстановка настрана. И да акцентираме върху историята, за която става дума и във въпросното видео. Та какво казва Джасим. Първо и най-важно -  че историята е наука, която борави със собствен научен инструментариум  - писмени извори, археологически паметници и др. А не приказка. Джасим изтъква, че у нас историята често се възприема през литературата, което е един от големите абсурди.

В литературата периодът 1393-1878 г. от нашата история често се определя като иго, робство, тиранство. Историческите извори обаче разказват за достатъчно голям брой българи, живели в същия този период, които са били твърде заможни, твърде влиятелни, твърде достойни, за да бъдат определяни като роби.

Няма професионален историк, който да използва термина "турско робство". Дори и Божидар Димитров, който понякога залита в краен национализъм не го прави.

А както е известно едни от най-хубавите романи са онези, които пряко кореспондират с определена историческа епоха. В първата глава на "Под игото" например е описана "господарската трапеза" на чорбаджи Марко. Не робската.

"Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.

Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.

А тя беше многобройна."

Така започва романът на Иван Вазов, който мнозина пишман-националисти вероятно дори не са чели. Не е лошо да хвърлят един поглед поне на началото му. А не само да цитират заглавието му с пропагадни цели.

За тази епоха Джасим изтъква, че османската империя е била толерантна. Твърдението на Джасим има своите основания, без да се отричат други исторически факти. Българските общини например, са били до голяма степен независими от централната власт, след като платят дължимите данъци, разбира се.

Но да се върнем на Джасим. Едно от другите основни негови послания в гореспоменатото видео е да спрем да възприемаме Васил Левски като супергерой. Крайно време е това наистина да се случи.

Васил Левски не е супергерой, не е митично свръхсъщество, с което ние нямаме нищо общо. Левски е българин като нас, роден на същата тази земя като нас, продукт на същия този народ като нас и най-важното - велик български политик. Може би най-великия. Защото онова, за което е работил, на което е посветил целия си живот, в крайна сметка става факт. За наше съжаление 5 години след героичната му смърт.

България се освобождава точно по начина, по който предвижда и за който работи Левски - вътрешна революционна организация, която вдига въстание в подходящ момент и не оставя на цивилизована Европа друг избор, освен създаването на българската държава.

А колко точно време България е била на три морета  - тема, засегната от Джасим - е смешен спор. Защото вече сме в ЕС и моретата ни са много повече. Много е странно, че онези, които се бият в гърдите за трите морета и тези, които твърдят, че трябва да напуснем ЕС често са едни и същи хора. Абсурд, както каза Джасим.

Той вече заяви и че ще съди онези медии, които си позволяват нападки срещу него. Дано от цялата тази врява има някаква полза във вид на повдигане нивото на историческата култура на обществото. Ако може в метри, а не в сантиметри.