Някога мой приятел ни говореше, докато обсъждахме какво да кажем на перничани като наши цели и намерения след изборите:

- Вие не разбирате ли, че проблемът не е в партийните програми, а в електората?! Той няма да се качи на вашето ниво, слезте на неговото и в парламента ще има за вас лайф ис лайф, бира, секс и рокендрол!

Накрая така или иначе той се оказа прав. Пернишкият електорат замени мен, макар че апартаментът ми бе Стената на плача, денем и нощем се хвърлях да работя за избирателите и да отстоявам (както ги разбирах) националните интереси, с една мижитурка, която местните мутро-бизнесмени използваха като марионетка, а за награда го водеха на секс-туризъм в Тайланд...

Както и да е. Въпросът не е в мен и вече не толкова близкото минало, още повече, че версията, която всеки човек има за миналото не е еквивалентна на самото минало. Миналото има много лица и ние подсъзнателно, надсъзнателно, съзнателно или несъзнателно избираме едно от тях като свой разказ и още повече - като своя представа за него.

Исках да кажа следното:

В тази предизборна кампания има две десни партии, които единствени говорят по европейски и демократично разумни и нормални неща, важни и полезни в същото време. Едната от тях губи енергия да напада с приятелски огън другата. А и двете губят от това, че електоратът си мисли за трета по инерция, че тя е всъщност автентичната дясна. Макар и трите да са малки. Двете - все още, а третата - вече и завинаги.

Останалите партии провеждат възможно най-глупавата и паднала най-ниско кампания. Те ориенталски и провинциално лъжат и мажат, разтягат локуми, правят се на клоуни, надяват ризи и антерии от етнографските сбирки, размахват чаршафите си като след първата брачна нощ, бъхтат се патреотично в гърдите и демонстрират мъжественост малко по-надолу, критикуват остро всъщност себе си, защото като можех да свършат нещо го свършиха като кучето на нивата, а някои от тях говорят направо опасни неща и най-опасното е, че те ги мислят и по-по-най-опасното е, че ще ги правят като му дойде времето.

Това е за мен най-пошлата и най-безобразна кампания, кампания-свинщина, кампания-позор, която говори, че с изключение на горните две десни партии, всички останали са слезли окончателно и безвъзвратно на нивото на електората, след като много старателно години наред допълнително снижаваха това му ниво. Сега между електоратът и тези всички партии върви бясна надпревара - кой кого ще принизи още повече и ще го докара до още по-ниско, а вече и по-низко ниво.

Ето защо за мен това е кампанията, която бе неизбежно да се случи. И с нея ще се докаже, както казвахме някога ние, математиците, това, което трябваше да се докаже...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.