Уседналост за всички избори. Това предвиждат предложения за законодателни промени в Закона за българското гражданство, като се правят промени и в Закона за вероизповеданията, и в Закона за политическите партии, и в Изборния кодекс. Те са публикувани на сайта на Министерството на правосъдието за обсъждане.

Според предвижданите изменения, за да гласуват, избирателите трябва да са живели най-малко три месеца в България. Към момента подобно изискване имаше за местните избори и за изборите за Европарламент. 

Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани, пише в мотивите.

Ако бъде прието това предложение, на практика всички български граждани, които имат постоянен адрес извън територията на страната, или които през последните три месеца не са били в България, остават без право на глас.

Промените се появяват малко след изборите, на които беше проблематизирано гласуването на българските турци, които живеят в Турция. Стигна се и до блокади на граница от "Обединените патриоти", за да не допуснат преселници с двойно гражданство да гласуват на парламентарните избори.

Сред предложенията за промени са още да се даде повече власт на главния прокурор да иска от ЦИК мотивирано заличаване регистрацията на партия, коалиция или инициативен комитет, които системно нарушават определени забрани. Като например синдикалните и работодателските организации да не провеждат предизборна агитация на работните си места.

В деня на изборите главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че има данни за корпоративен вот в определени населени места на определени елементи от населението, "чрез който работодатели от големи компании подсказват или внушават на подчинените си чрез всякаква агитация и раздаване на храни и други стимули".

В измененията се предвижда още главният прокурор да иска заличаване от ЦИК, ако в предизборната кампания участват религиозни институции, както и ако агитацията се извършва от служители на вероизповеданията.

В Изборния кодекс се въвежда и нов член, според който всеки кандидат подписва декларация, че ще използва за предизборна агитация само български език, която се представя от партията, коалицията или инициативния комитет пред съответната избирателна комисия при регистрацията на кандидатските листи.

Предлагат се и изменения в Закона за политическите партии, които предвиждат "обособено основание за заличаване на регистрацията на политическа партия от Софийския градски съд, която системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационна дейност на партията, нейните предизборни кампании и агитация".

В закона за вероизповеданията също се правят промени. Въвеждането на забрана чужди държави да финансират регистрираните в България вероизповедания, като изключение се прави само при сключен междудържавен договор - примерът е с Ватикана и съответно Католическата църква. Запазва се възможност чужди граждани да даряват средства, ако не са сред лицата, заподозрени в тероризъм.

Другите предлагани забрани за вероизповеданията са да получават дарения от политически партии, да получават анонимни дарения в размер над 1000 лв. и да бъдат финансирани от лица, за които има подозрения, че се занимават с тероризъм. Религиозните организации са задължение да водят и регистър на даренията.

Из мотивите за предлаганите промени: 

Предлаганите промени в Закона за вероизповеданията отчитат актуалните заплахи и предизвикателства пред националната сигурност, правата и свободите на гражданите в условията на международно напрежение и променяща се геополитическа архитектура на съвременния свят.

Въвежда се експедитивен механизъм за действие от страна на правораздавателната система в неотложни случаи, когато е налице използване на религията за политически цели и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица.

Въвеждат се и нови изисквания относно финансирането на вероизповеданията, които са съобразени със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и с чл. 63 във връзка с чл. 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Както се изтъква в коментарите на ОССЕ относно свободата на религиите: „Международните стандарти защитават правото на религиозните общности да получават финансово и друго подпомагане от лица и институции. Това право обаче не е абсолютно и подлежи на ограничаване, ако такава мярка е необходима, пропорционална и недискриминационна по характер“. През последните години бяха въведени допълнителни изисквания към финансирането на вероизповеданията, особено относно финансирането от чуждестранни източници в Канада, Австрия, Русия, обсъждат се в Холандия и др. Акцентът, който се поставя е върху прозрачността и възможността на държавните органи да получават информация относно дарителите, целите и размера на получавани от вероизповеданията финансови средства и активи от чуждестранни лица. В настоящия законопроект се въвежда изискване вероизповеданията да поддържат регистър на даренията над 1 000 лв., получени от български и чуждестранни лица и организации, който се представя ежегодно или при поискване от дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет.

Предлага се изрична забрана на анонимните дарения над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент № 2580/2001 на Съвета на Европейския съюз. Въвежда се забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави и техни органи и организации, като с на оглед спецификата на някои религиозни институции, като например Католическата църква, която е подчинена на Ватикана (държавен субект на международното право), се въвежда възможност при необходимост българската държава да уреди чрез международен договор подобни отношения.

Като допълнителна мярка за прозрачност се предлага вероизповеданията да представят и годишен финансов доклад, което ще спомогне за по-рационално планиране и разпределяне на държавната субсидия за вероизповеданията, която на основание чл. 28 от Закона за вероизповеданията се извършва с годишния закон за държавния бюджет.

С оглед на охраната на конституционния ред и защитата на правата и свободите на българските граждани се въвежда забрана за чужди граждани да представляват български юридически лица – религиозни институции, прецизира се действащият ред за ангажиране на чужди граждани като религиозни служители в регистрираните в Република България вероизповедания, както и редът за откриване и дейност на лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията.

Предлаганите изменения в Закона за политическите партии (ЗПП) имат за цел гарантирането на суверенитета на Република България при провеждането на избори, пресичането на възможността партиите да получават финансиране от физически лица, които не са български граждани, по-голяма прозрачност в публичния регистър по чл. 29 от ЗПП, както и синхронизирането на уредбата на Закона за политическите партии с правилата за финансиране на предизборната кампания в Изборния кодекс и преодоляване на съществуващото към момента противоречие между тях.

Предлага се в Закона за политическите партии да се въведе и обособено основание за заличаване на регистрацията на политическа партия от Софийския градски съд, която системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационна дейност на партията, нейните предизборни кампании и агитация.

С оглед на по-ефективно прилагане на конституционната забрана за използване на религията за политически цели, законопроектът предлага и някои изменения в Изборния кодекс, които създават възможност за заличаване на регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети, системно нарушаващи забраните, установени със Закона за вероизповеданията в предизборните кампании, или провеждащи предизборна агитация на език, различен от българския, който е конституционно установеният официален език в Република България.

Въвежда се изискване, аналогично на изискването при провеждането на избори за общински съветници и кметове, както и при провеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България, а именно избирателите да са живели най-малко през последните три месеца в Република България. Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани.

В тази връзка следва да се отбележи, че със свое решение № 4 по к.д. № 4 от 2011 г. Конституционният съд е постановил, че „няма „дописване“ на Конституцията, когато законодателството за местни избори и за избори за членове на ЕП от Република България принципно съдържа изискването лицето да е живяло определено време в населеното място, респ. в държавата - членка на ЕС, за да може ефективно да упражни активното си избирателно право...

В българското изборно право такова изискване е с установени традиции, свързвано е с мястото на упражняването на активното избирателно право... Такова изискване за регистрация в общината преди насрочването на местните избори, както и за живеене месеци преди изборния ден изборното законодателство съдържа и при действието на Конституцията на Република България - Закона за избиране на народни представители, ЗИНПОСК (отм.), Закона за местните избори, ЗМИ (отм.). Откакто Република България е член на ЕС, Законът за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (ЗИЧЕПРБ, отм.), който е действал до влизането в сила на Изборния кодекс, съдържа аналогично изискване. Конституционният съд заключава, че съдържащото се и в Изборния кодекс изискване лицето да е живяло в населеното място, респ. в държава - членка на ЕС, по принцип не е противоконституционно. То не противоречи принципно и на общо формулираните стандарти за честни и свободни избори, съдържащи се в общопризнати норми на международното право и международни договори, по които Република България е страна: чл. 7 и чл. 21, ал. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 25в МПГПП и чл. 14 КЗПЧОС.

В Кодекса за добрата практика по избори, приет на 51-вата пленарна сесия (5 - 6 юли 2002 г.) на Венецианска комисия за демокрация чрез право (Съвет на Европа) изискването за живеене определен период от време в населеното място преди избори изрично е записано като допустимо.